Карл VI: Разлика между версии
м Disambiguated: Мария Анна Баварска → Мария Анна Баварска (1734–1776) (2); форматиране: 4x нов ред, 3x тире, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| коронация = |
| коронация = |
||
| пълно име = ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус'' |
| пълно име = ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус'' |
||
| други титли = |
| други титли = крал на [[Бохемия]], Унгария и [[Хърватия]] |
||
| кръщене = |
| кръщене = |
||
| роден = [[1 октомври]] [[1685]] |
| роден = [[1 октомври]] [[1685]] |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Карл VI''' ({{lang-de|Karl VI.}}, [[1 октомври]] [[1685]] |
'''Карл VI''' ({{lang-de|Karl VI.}}, [[1 октомври]] [[1685]] – [[20 октомври]] [[1740]]) е император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[крал]] на [[Бохемия]] (като ''Карел II''), [[Унгария]] и [[Хърватия]] от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за [[трон]]а на [[Испания]]. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Карл е роден във Виена като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]]. |
Карл е роден във Виена като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]]. |
||
== Наследство == |
== Наследство == |
||
Карл е уговорен наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от [[Испания]] прави [[Филип V Испански|Филип V]] свой наследник, [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]]. |
Карл е уговорен наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от [[Испания]] прави [[Филип V Испански|Филип V]] свой наследник, [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]]. |
||
Ред 48: | Ред 46: | ||
== Управление и музика == |
== Управление и музика == |
||
Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна [[армия]] е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука. |
Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна [[армия]] е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука. |
||
Ред 57: | Ред 54: | ||
Карл се жени за [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]], най-голямата дъщеря на [[Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)]] и принцеса [[Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген]] (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). |
Карл се жени за [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]], най-голямата дъщеря на [[Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)]] и принцеса [[Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген]] (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). |
||
Деца достигнали до зряла възраст са: |
Деца достигнали до зряла възраст са: |
||
* [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] |
* [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] |
||
* [[Мария Анна Баварска]] |
* [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
Image: Maria Theresia11.jpg| [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]<br> дъщеря |
Image: Maria Theresia11.jpg| [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]<br> дъщеря |
||
Image:Maria Anna of Austria Piaristenkeller Wien.jpg | [[Мария Анна Баварска]] <br>дъщеря |
Image:Maria Anna of Austria Piaristenkeller Wien.jpg | [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] <br>дъщеря |
||
Image: | |
Image: | |
||
Image: | |
Image: | |
||
Ред 68: | Ред 66: | ||
== Смърт и наследство == |
== Смърт и наследство == |
||
Има доказателства, че [[смърт]]та на императора е причинена от консумацията на ястие от [[Зелена мухоморка|зелени мухоморки]]. <ref>Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. ''Botanical Museum Leaflets, Harvard University'' '''23'''(3): |
Има доказателства, че [[смърт]]та на императора е причинена от консумацията на ястие от [[Зелена мухоморка|зелени мухоморки]]. <ref>Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. ''Botanical Museum Leaflets, Harvard University'' '''23'''(3):101 – 128.</ref> |
||
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си. |
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си. |
||
Ред 74: | Ред 72: | ||
След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява [[Свещената Римска империя]]. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. <ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=72}}</ref> |
След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява [[Свещената Римска империя]]. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. <ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=72}}</ref> |
||
След края на управлението на [[Карл VII]] съпругът на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] |
След края на управлението на [[Карл VII]] съпругът на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] – [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц III Щефан]] – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на [[Хабсбурги]]те. |
||
[[File:060930 - Siegel crop.jpg|мини|150п|[[Печат]] на императора]] |
[[File:060930 - Siegel crop.jpg|мини|150п|[[Печат]] на императора]] |
||
Версия от 14:18, 13 юли 2017
Карл VI | |
император на Свещената Римска империя, | |
Наследил | Йозеф I |
---|---|
Наследник | Карл VII |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Пълно име | Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус |
Други титли | крал на Бохемия, Унгария и Хърватия |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Хабсбурги |
Баща | Леополд I |
Майка | Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург |
Брак | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Потомци | Мария Терезия, Мария Анна Баварска |
Герб | |
Карл VI в Общомедия |
Карл VI (Шаблон:Lang-de, 1 октомври 1685 – 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.
Произход
Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.
Наследство
Карл е уговорен наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави Филип V свой наследник, Луи XIV нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство.
След като по-старият брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща в Австрия. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.
Управление и музика
Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна армия е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.
През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.
Брак и деца
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-голямата дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747).
Деца достигнали до зряла възраст са:
-
Мария Терезия
дъщеря -
Мария Анна Баварска
дъщеря
Смърт и наследство
Има доказателства, че смъртта на императора е причинена от консумацията на ястие от зелени мухоморки. [1]
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII. [2]
След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.
Източници
- León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 8403094094.
- Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3222121486.
Бележки
- ↑ Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. Botanical Museum Leaflets, Harvard University 23(3):101 – 128.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.
|
|
|