Сърбяни
| Сърбяни Србјани | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Сърбяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 495 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Сърбяни в Общомедия | |
Сърбяни (на македонска литературна норма: Србјани; на албански: Sërbjani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема) на 2 километра южно от Кичево.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от XV век.[1]
В XIX век Сърбяни е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сърбяни (Srbiani) е посочено като село с 51 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 126 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбяни живеят 304 българи-християни и 150 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбяни е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбяни има 288 българи екзархисти.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Сърбяни:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 40 | 35 | 34 | 2 | 36 | 99 | 105 | 204 |
При избухването на Балканската война 8 души от Сърбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбяни като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 495 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 281 |
| албанци | 47 |
| турци | 164 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
| |||||||||||
