Направо към съдържанието

Туин

Туин
Туин
— село —
Джамия в Туин
Джамия в Туин
41.6194° с. ш. 21.0453° и. д.
Туин
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина972 m
Население1476 души (2002)
Пощенски код6254
Туин в Общомедия

Туин или Туйн или книжовно Тухин (на македонска литературна норма: Туин; на албански: Tuini) е село в Северна Македония, община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

В XIX век Туин е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тухин (Touhine) е посочено като село с 62 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 60 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Туйн живеят 120 българи християни и 675 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тухин е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак със 120 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тухин има 160 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Тухин:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
23 28 24 0 24 49 62 111

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ е от 1922 година. Вътрешността на църквата, включително вероятно и иконостаса, е дело на Костадин и Стоян Здравкоски.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Туин като смесено българо-албанско село.[8]

По време на Втората световна война, през есента на 1944 година в селото и край него се води битка между комунистически партизани от Втора македонска ударна бригада и балистки части, подпомагани от местни жители. След двудневни сражения партизаните овладяват Туин.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1476 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 1465
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Родени в Туин
  • Алексо Велянов, български революционер от ВМОРО[11]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  7. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Нещков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40. Нешков пише за многобройни жертви сред партизаните през първия ден на битката, когато патризаните първо влизат в селото, а след това са изтласкани от него.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007 
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.