Втори артилерийски полк

Втори артилерийски
на Н.В. Царица Йоанна полк
	Втори артилерийски; на Н.В. Царица Йоанна полк
Информация
Шеф	Царица Йоанна (от 1932)
Активна	19 юни 1880 – 1955
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Шумен
Бойни; командири	Ген. Петър Груев (СБВ); Ген. Димитър Русчев (БВ); Подп. Трифон Пеев (ПСВ)

Втори артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие във всички войни по време на Третото българско царство. Това е първата крупна артилерийска единица в България.

Формиране

Втори артилерийски полк е формиран в Шумен с указ №75 от 19 юни 1880 година под името Артилерийски полк в шест-батареен състав.

На 13 септември 1885 година с височайши приказ №50 за командир на полка се назначава майор Петър Груев, офицер от 1^-ви артилерийски полк^[1]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран във 2^-ро артилерийско отделение с три батареи и домакински взвод. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание в района на Фердинанд (днес Монтана) и Берковица. През 1928 година отделението е реорганизирано във 2^-ри артилерийски полк с две отделения, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът заедно 12^-и с.с. артилерийски полк влизат в състава на 6^-а артилерийска бригада (6^-а пехотна бдинска дивизия).^[3]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 22 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 1217	Коне: 1026	Обикновени коли: 134 Товарни: 77 Специални: 3	Пушки и карабини: 57 Оръдия: 22

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е в района на Крива Паланка, Велес, Прилеп и Кюприя (1941 – 1944), след което взема участие в първата фаза на войната срещу Третия Райх в състава на 6^-а пехотна бдинска дивизия с която участва в Нишката и Косовската операция. През декември 1944 година се завръща във Враца, където е демобилизиран.^[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 2-ри дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк на 2-ри дивизионен артилерийски полк.^[4]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Артилерийски полк (1880 – 1883)
Втори артилерийски полк (1883 – 1912)
Втори артилерийски скорострелен полк (1912 – 1913)
Втори артилерийски полк (1913 – 1920)
Второ артилерийско отделение (1920 – 1928)
Втори артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (от 19 ноември 1932 г.)
Втори дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (до 5 март 1946 г.)
Втори дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1951)
Десети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1955)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Леонов	19 юли 1880 – 30 ноември 1881
2.	Майор	Константин Томилин	30 ноември 1881 – 19 юни 1882 (временен)
3.	Майор	Леонид Муснитски	19 юни 1882 – 11 декември 1884
4.	Майор	Сергей Ляпунов	11 декември 1884 – 13 септември 1885
5.	Майор	Петър Груев	13 септември 1885 – 20 ноември 1885
6.	Капитан	Петър Тантилов	20 ноември 1885 – 5 март 1886
7.	Капитан	Илия Козаров	5 март 1886 – 3 ноември 1886
8.	Капитан	Никола Рясков	3 ноември 1886 – 6 март 1887
9.	Капитан	Тодор Увалиев	6 март 1887 – 9 ноември 1887
10.	Капитан	Пантелей Ценов	9 ноември 1887 – 24 април 1889
11.	Капитан	Димитър Бояров	24 април 1889 – 19 март 1890
12.	Майор	Христо Кирков	19 март 1890 – 24 февруари 1899
13.	Подполковник	Иван Шишков	24 февруари 1899 – 20 юни 1903
14.	Полковник	Васил Събов	20 юни 1903 – 1906
15.	Полковник	Христо Кушев	от 1906
16.	Полковник	Нягул Цветков	от 12 януари 1907
17.	Полковник	Калин Найденов	19 юни 1908 – 1911
	Полковник	Димитър Русчев	1912 – 1914
	Подполковник	Трифон Пеев	от септември 1915
	Майор	Христо Луков	1919 – 1924
	Подполковник	Константин Аврамов	1928 – 1929
	Полковник	Димитър Георгиев	1935 – неизв.
	Подполковник	Владимир Чукурски	1 май 1936 – 2 ноември 1938
	Подполковник	Христо Феслийски	1939 – 1940^[5]
	Полковник	Димитър Попдимитров	1940 – 1944
	Полковник	Иван Константинов Венер	1946

Други командири: Иван Николов

Бележки

↑ Христов, Х. и др., стр. 44
↑ ^а ^б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 201 – 202
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
↑ В периода 1939 – 1940 е временен, след което през 1940 е титулярен

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1] Христов, Х. и др., стр. 44

[paf-2] а ^б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 201 – 202

[psv_kes-3] а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[4] Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2

[5] В периода 1939 – 1940 е временен, след което през 1940 е титулярен

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]