Карл VI: Разлика между версии
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м форматиране; форматиране: 3x тире, 2x нов ред, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
⚫ | |||
| име |
| име-оригинал = |
||
| |
| категория = монарх |
||
| описание = император на |
| описание = [[император на Свещената Римска империя]],<br>[[крал]] на [[Бохемия]], [[Унгария]] и [[Хърватия]] |
||
| |
| портрет = Martin van Meytens (attrib.) - Porträt Kaiser Karl VI.jpg |
||
| описание |
| портрет-описание = |
||
⚫ | |||
| управление = |
|||
| |
| вложки = |
||
⚫ | |||
| регентство = |
|||
| |
| категория = монарх |
||
| период = [[1711]] – [[1740]] |
|||
⚫ | |||
| коронация = |
|||
| други титли = крал на [[Бохемия]], Унгария и [[Хърватия]] |
|||
⚫ | |||
| кръщене = |
|||
⚫ | |||
| място на раждане = [[Виена]], дн. [[Австрия]] |
|||
| други титли = |
|||
| място на смъртта = Виена, дн. Австрия |
|||
| |
| религия = |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| потомство = [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]], [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
| съпруга = [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]] |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| четвърти брак = |
|||
| пети брак = |
|||
| шести брак = |
|||
| династия = [[Хабсбурги]] |
|||
| баща = [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] |
|||
| майка = [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]] |
|||
⚫ | |||
| подпис = Signatur Karl VI.jpg |
|||
⚫ | |||
| портал = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
'''Карл VI''' ({{lang|de|Karl VI.}} |
'''Карл VI''' ({{lang|de|Karl VI.}}; * [[1 октомври]] [[1685]], † [[20 октомври]] [[1740]]) е [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[крал]] на [[Бохемия]] (като ''Карел II''), [[Унгария]] и [[Хърватия]] от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за [[трон]]а на [[Испания]]. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Карл е роден във Виена като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]]. |
Карл е роден във [[Виена]] като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]]. |
||
== Управление == |
== Управление == |
||
⚫ | |||
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от |
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият [[Филип V Испански|Филип V]] – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между [[Франция]] и [[Англия]]. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]] (1702 -1714), в която Австрия, Англия и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага [[титла]]та крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във [[Франкфурт]] е избран и за [[свещен римски император]]. |
||
Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна |
Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След [[Ращатски мирен договор|договора от Ращат]] Австрия получава територии в [[Италия]], а след настъпването на мира Карл води успешна война с [[Османската империя]] (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и [[Сърбия]]. Неговата върховна армия обаче е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука. |
||
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище [[Триест]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Charles-VI-Holy-Roman-emperor | заглавие= Charles VI|достъп_дата = 12 декември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата=16 октомври 2018 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref>. |
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище [[Триест]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Charles-VI-Holy-Roman-emperor | заглавие= Charles VI|достъп_дата = 12 декември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата=16 октомври 2018 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref>. |
||
Ред 48: | Ред 36: | ||
== Брак и деца == |
== Брак и деца == |
||
⚫ | Карл се жени за [[Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел|Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]], най-възрастната дъщеря на [[Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)]] и принцеса [[Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген]] (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Техни деца достигнали до зряла възраст са: |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [[Мария Анна Баварска (1734 – 1776)|Мария Анна Баварска (1734 – 1776)]], [[Маркграфство Баден-Баден|маркграфиня на Баден-Баден]]. |
|||
⚫ | |||
<br> |
|||
⚫ | |||
Деца достигнали до зряла възраст са: |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Смърт и наследство == |
== Смърт и наследство == |
||
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която |
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в ''[[Прагматическа санкция|Прагматическата санкция]]'' от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си. |
||
След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява [[Свещената Римска империя]]. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. <ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=72}}</ref> |
|||
След |
След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]].<ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book|last=Блед|first=Жан-Пол|authorlink=Жан-Пол Блед|title=История на Мюнхен|year=2013|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543204236|pages=72}}</ref> След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц III Щефан]] – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на [[Хабсбурги]]те. |
||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 07:29, 17 декември 2021
Карл VI Karl VI. | |
император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия | |
Роден | Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус
1 октомври 1685 г.
|
---|---|
Починал | 20 октомври 1740 г.
|
Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1711 – 1740 |
Предшественик | Йозеф I |
Наследник | Карл VII |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хабсбурги |
Баща | Леополд I |
Майка | Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург |
Братя/сестри | Мария Антония Австрийска Мария Магдалена Австрийска Мария Елизабет Австрийска Мария-Анна Австрийска Йозеф I |
Съпруга | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1 август 1708) |
Деца | Мария Терезия Мария Анна Австрийска |
Подпис | |
Карл VI в Общомедия |
Карл VI (на немски: Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.
Произход
Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.
Управление
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият Филип V – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между Франция и Англия. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство (1702 -1714), в която Австрия, Англия и Съединените провинции се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.
Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна армия обаче е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище Триест[1].
През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.
Брак и деца
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Техни деца достигнали до зряла възраст са:
- Мария Терезия (1717 – 1780), императрица на Свещената Римска империя (1745 – 1765);
- Мария Анна Баварска (1734 – 1776), маркграфиня на Баден-Баден.
-
Портрет на Елизабет Христина
-
Мария Терезия,
дъщеря -
Мария Анна Баварска,
дъщеря
Смърт и наследство
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в Прагматическата санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII.[2] След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.
Източници
- León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 84-03-09409-4.
- Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3-222-12148-6.
Бележки
- ↑ Charles VI // Енциклопедия Британика, 16 октомври 2018. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.
|
|
|