Карл VI: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м форматиране; форматиране: 3x тире, 2x нов ред, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Монарх
| име = Карл VI
| име-оригинал =
| наставка =
| категория = монарх
| описание = император на [[Свещената Римска империя]],
| описание = [[император на Свещената Римска империя]],<br>[[крал]] на [[Бохемия]], [[Унгария]] и [[Хърватия]]
| изображение за личността = Martin van Meytens (attrib.) - Porträt Kaiser Karl VI.jpg
| портрет = Martin van Meytens (attrib.) - Porträt Kaiser Karl VI.jpg
| описание на изображението =
| портрет-описание =
| име-рождено =''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''
| управление =
| регент на =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| регентство =
| коронация =
| категория = монарх
| период = [[1711]] – [[1740]]
| пълно име = ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''
| коронация =
| други титли = крал на [[Бохемия]], Унгария и [[Хърватия]]
| предшественик = [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]]
| кръщене =
| наследник = [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]
| място на раждане = [[Виена]], дн. [[Австрия]]
| други титли =
| място на смъртта = Виена, дн. Австрия
| погребан =
| религия =
| герб = Greater Coat of Arms of Charles VI, Holy Roman Emperor.svg
| предшественик = [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]]
| отличия =
| потомство = [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]], [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]]
}}
| наследник = [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]
| съпруга = [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]]
| втори брак =
| трети брак =
| четвърти брак =
| пети брак =
| шести брак =
| династия = [[Хабсбурги]]
| баща = [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]
| майка = [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]
| герб = Greater Coat of Arms of Charles VI, Holy Roman Emperor.svg
| подпис = Signatur Karl VI.jpg
| отличия =
| портал =
| общомедия =
}}
}}

'''Карл VI''' ({{lang|de|Karl VI.}}, [[1 октомври]] [[1685]] – [[20 октомври]] [[1740]]) е император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[крал]] на [[Бохемия]] (като ''Карел II''), [[Унгария]] и [[Хърватия]] от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за [[трон]]а на [[Испания]].
'''Карл VI''' ({{lang|de|Karl VI.}}; * [[1 октомври]] [[1685]], † [[20 октомври]] [[1740]]) е [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[крал]] на [[Бохемия]] (като ''Карел II''), [[Унгария]] и [[Хърватия]] от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за [[трон]]а на [[Испания]].


== Произход ==
== Произход ==
Карл е роден във Виена като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]].
Карл е роден във [[Виена]] като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]].


== Управление ==
== Управление ==
[[Файл:060930 - Siegel crop.jpg|мини|ляво|[[Печат]] на императора]]
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от [[Испания]] прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият [[Филип V Испански|Филип V]] – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между Франция и Англия. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]] (1702 -1714), в която Австрия, Англия и Съединените провинции се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага [[титла]]та крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във [[Франкфурт]] е избран и за [[свещен римски император]].
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият [[Филип V Испански|Филип V]] – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между [[Франция]] и [[Англия]]. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]] (1702 -1714), в която Австрия, Англия и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага [[титла]]та крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във [[Франкфурт]] е избран и за [[свещен римски император]].


Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна [[армия]] обаче е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука.
Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След [[Ращатски мирен договор|договора от Ращат]] Австрия получава територии в [[Италия]], а след настъпването на мира Карл води успешна война с [[Османската империя]] (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и [[Сърбия]]. Неговата върховна армия обаче е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука.


Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище [[Триест]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Charles-VI-Holy-Roman-emperor | заглавие= Charles VI|достъп_дата = 12 декември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата=16 октомври 2018 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref>.
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище [[Триест]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Charles-VI-Holy-Roman-emperor | заглавие= Charles VI|достъп_дата = 12 декември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата=16 октомври 2018 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref>.
Ред 48: Ред 36:


== Брак и деца ==
== Брак и деца ==
Карл се жени за [[Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел|Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]], най-възрастната дъщеря на [[Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)]] и принцеса [[Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген]] (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Техни деца достигнали до зряла възраст са:
[[Файл:Elisabeth Christine of Braunschweig Wolfenbuettel.jpg|180п|мини|ляво|[[Портрет]] на [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]], свещена римска императрица]]
* [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] (1717 – 1780), императрица на Свещената Римска империя (1745 – 1765);

* [[Мария Анна Баварска (1734 – 1776)|Мария Анна Баварска (1734 – 1776)]], [[Маркграфство Баден-Баден|маркграфиня на Баден-Баден]].
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на [[Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)]] и принцеса [[Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген]] (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747).
<br>

<gallery class="center" widths="200px" heights="180px">
Деца достигнали до зряла възраст са:
Elisabeth Christine of Braunschweig Wolfenbuettel.jpg|[[Портрет]] на Елизабет Христина
* [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]
Maria Theresia11.jpg|Мария Терезия,<br> дъщеря
* [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]]
Maria Anna of Austria Piaristenkeller Wien.jpg|Мария Анна Баварска,<br>дъщеря
<gallery class="center">
Image: Maria Theresia11.jpg| [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]<br> дъщеря
Image:Maria Anna of Austria Piaristenkeller Wien.jpg | [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] <br>дъщеря
</gallery>
</gallery>


== Смърт и наследство ==
== Смърт и наследство ==
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в ''[[Прагматическа санкция|Прагматическата санкция]]'' от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в ''[[Прагматическа санкция|Прагматическата санкция]]'' от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.

След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява [[Свещената Римска империя]]. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. <ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=72}}</ref>


След края на управлението на [[Карл VII]] съпругът на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] – [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц III Щефан]] – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на [[Хабсбурги]]те.
След смъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[херцог]]иня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]].<ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book|last=Блед|first=Жан-Пол|authorlink=Жан-Пол Блед|title=История на Мюнхен|year=2013|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543204236|pages=72}}</ref> След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц III Щефан]] – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на [[Хабсбурги]]те.
[[Файл:060930 - Siegel crop.jpg|мини|150п|[[Печат]] на императора]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 07:29, 17 декември 2021

Карл VI
Karl VI.
император на Свещената Римска империя,
крал на Бохемия, Унгария и Хърватия

Роден
Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус
Починал
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1711 – 1740
ПредшественикЙозеф I
НаследникКарл VII
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаЛеополд I
МайкаЕлеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Братя/сестриМария Антония Австрийска
Мария Магдалена Австрийска
Мария Елизабет Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Йозеф I
СъпругаЕлизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1 август 1708)
ДецаМария Терезия
Мария Анна Австрийска
Подпис
Карл VI в Общомедия

Карл VI (на немски: Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.

Произход

Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.

Управление

Печат на императора

Карл е уговореният австрийски наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият Филип V – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между Франция и Англия. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство (1702 -1714), в която Австрия, Англия и Съединените провинции се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.

Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна армия обаче е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.

Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище Триест[1].

През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.

Брак и деца

Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Техни деца достигнали до зряла възраст са:


Смърт и наследство

Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в Прагматическата санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.

След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII.[2] След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.

Източници

  • León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 84-03-09409-4.
  • Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3-222-12148-6.

Бележки

  1. Charles VI // Енциклопедия Британика, 16 октомври 2018. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.