Исак II Ангел

Исаак II Ангел
византийски император
Монетно изображение на Исаак II
Управление	1185 - 1195 и 1203 - 1204
Наследил	Андроник I Комнин
Наследник	Алексий III Ангел
Лични данни
Роден	септември 1156 Константинопол
Починал	януари 1204
Семейство
Династия	Династия на Ангелите
Баща	Андроник Ангел
Бракове	Ирина Маргарет (Мария)
Исаак II Ангел в Общомедия

Исак II Ангел (на Гръцки език: Ισαάκιος Β’ II Άγγελος, Isaakios II Angelos) (* септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г. Той основава Династията на Ангелите при която Византия се разпада.

Бащата на Исаак II е Андроник Ангел, син на Теодора Комнина, най-младата дъщеря на император Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Така Исаак е сродник на голямата императорска династия на Комнините.

Възкачване чрез бунт

По време на краткото управление на Андроник I Комнин, Исаак е замесен в бунта в Никея, дн. турски град Изник и в Пруса (дн. град Бурса в Северозападна Турция). Въпреки това императорът не го наказва за тази нелоялност към властта и Исаак остава в Константинопол.

На 11 септември 1185 г. по време на отсъствие на император Андроник I от столицата, помощникът на последния — Стефан Хагиохристофорит премества Исак в ареста. За да се защити Исаак лично убива Хагиохристофорит и бяга в Света София. Андроник I, който в някои отношения е способен владетел, е мразен поради усилията си да задържи покорна аристокрацията и поради своята жестокост. Исаак апелира за подкрепа към населението в столицата и започват безредици, които бързо се разпростират из целия град. Когато император Андроник I се завръща в Константинопол, той открива, че неговата власт е преобърната, а Исаак е провъзгласен за император. Андроник опитва да избяга с лодка, но е задържан. Исаак го хвърля на градската тълпа и той е жестоко убит на 12 септември 1185 година.

Управление

Исаак II има репутацията на един от най-неуспешните владетели, който е сядал на византийския престол. Заобиколен от роби, любовници и ласкатели, той позволява неговата империя да се ръководи от незаслужили фаворити, докато самият пилее парите, изтискани от провинциите за скъпи здания и подаръци за църквите от неговия град.

Първо управление

Граници на Византия в 1190 г.

Исаак II укрепява своята позиция като император чрез династични бракове през 1185 и 1186 година. Неговата племенница Евдокия Ангелина е оженена за Стефан, син на Стефан Неманя от Сърбия. Сестрата на Исаак, Теодора, е оженена за италианския маркиз Конрад Монфератски. През януари 1186 г. самият Исаак се жени за най-възрастната дъщеря на унгарския крал Бела III, едва 10-годишната Маргарет, която приема името Мария. Унгария е една от най-големите и силни съседки на империята, а и Маргарет се ползвала с привилегиите на своя висок аристократичен произход, който бива отнасян към владетелски фамилии от Киевска Рус, Свещената Римска империя, Прованс по-ранни византийски династии.

Исаак II Ангел започва своето царуване с решителна победа срещу норманския крал на Сицилианско кралство Уилям II (по течението на река Струма на 7 септември 1185), който нахлува на Балканите към края на управлението на Андроник I. В други аспекти политика на Исаак II е по-малко успешна. Той се проваля в опита си да възвърне Кипър от въстаналия благородник Исаак Комнин, благодарение на норманската намеса.

Въстанието на Асен и Петър от 1185 до 1196 г.

Тиранията на непомерните данъци, увеличени, за да се заплаща на наемните войски и за да се финансира бракът му, довеждат до избухването на въстание в Мизия, оглавено от двамата български първенци Асен и Петър в края на 1185 година. Въстанието на Асен и Петър довежда до установяването на Второ българско царство, под управлението на династията Асеневци. През февруари 1187 г., победителят срещу норманите Алексий Врана е изпратен срещу въстаниците, но обръща армията срещу василевса и се опитва да завземе властта в Константинопол, преди да бъде победен и убит от баджанака на Исаак II — Конрад Монфератски.

Вниманието на императора след това е заето на Изток, където няколко претенденти за престола се вдигат последователно на бунт и падат. През 1189 г. императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса търси и получава позволение да преведе своите войски на Трети кръстоносен поход през Византийската империя; но скоро след като кръстоносците преминават границата, Исаак II, който се стреми към съюз със Саладин, хвърля на техния път всяка възможна пречка. Фридрих изпраща срещу Исаак сина си Хайнрих с флота пред стените на Константинопол, което довежда до мирния договор от февруари 1190 г. в Адрианопол.

Следващите пет години са белязани от продължилата война с България, срещу която Исаак II лично повежда няколко експедиции. Въпреки обещаващото начало, тези походи имат малък ефект, а през 1190 г. император Исаак едва избягва смъртта, като палатката му заедно с пирамидалната му корона са пленени от българите. Докато се приготвя за поредната офанзива срещу България през 1195 г., Алексий III Ангел, по-възрастният брат на императора, се възползва от неговото отсъствие и се провъзгласява за император докато брат му е на лов. Алексий III е подкрепен от войниците, а Исаак II е детрониран, ослепен и хвърлен в константинополския затвор.

Второ управление

След осем години в плен, Исаак II е въздигнат от тъмницата на трона непосредствено след пристигането на Четвъртия кръстоносен поход и бягството на Алексий III Ангел от столицата. Но умът и тялото му са омаломощени от затвора и неговият син Алексий IV Ангел е асоцииран на престола.

Силно задължен на кръстоносците, Алексий IV не е в състояние да поеме своите задължения и поради нерешителността си губи подкрепа както сред съюзниците-кръстоносци, така и сред поданиците си. В края на януари 1204 г. влиятелният императорски двор окончателно взима предимство в избухналите междуособици в столицата. Алексий IV е свален, а властта заграбва Алексий Дука Мурзуфул. В тази ситуация Исаак II умира, както се твърди от шок, след като синът му Алексий IV е удушен на 28 или 29 януари.

Семейство

Произходът на първата жена на Исаак е неизвестен, но нейното име Ирина е открито в списъка с починали на Шпайерската катедрала, където е погребана тяхната дъщеря Ирина (също). (Трябва да се отбележи, обаче че би било изключително нетипично майка и дъщеря да носят едно и също име, освен ако това на майката не е монашеско.) Съпругата на Исаак може да е и член на фамилията на Палеолозите. Тяхното трето дете се ражда през 1182/1183 и тя умира или се развежда с него, тъй като той се жени повторно. Техни деца са:

• Ефросина Ангелина
• Ирина Ангелина
• Алексий IV Ангел

От своята втора съпруга, Маргарет от Унгария, Исаак има двама сина:

• Йоан Ангел, роден не по-рано от януари 1193. Той емигрира в Унгария и е управител на Сремска област с главен град Сирмиум около 1254
• Мануил Ангел, роден след 1195

Източници

• Острогорски, Георгий, „История на Византийската държава“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isaac II Angelos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​