Московий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Унунпентий)
Московий
ФлеровийМосковийЛиверморий
Bi

Mc

(Uhe)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZМосковий, Mc, 115
Група, период, блок157p
Химическа серияслаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p3 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 18, 5 (вероятно)
CAS номер54085-64-2
Свойства на атома
Атомна маса[290] u
Атомен радиус187  pm (вероятно)
Ковалентен радиус157±1 pm (вероятно)
Степен на окисление3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергияI: 538,4 kJ/mol
II: 1756 kJ/mol
III: 2653,3 kJ/mol
IV: 4679,5 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Плътност13500 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене670 K (397 °C) (вероятно)
Температура на кипене1400 K (1127 °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене5,94±0,04 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение138 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуванна Московска област
ОткритиеОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2010 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
287Mc синт. 0,037 сек. α 283Nh
288Mc синт. 0,164 сек. α 284Nh
289Mc синт. ≈0,32 сек. [1] α 285Nh
290Mc синт. ≈0,65 сек. [1] α 286Nh

Московий (на латински: Moscovium, Mc), преди известен под временното название Унунпе́нтий, е 115-ият химичен елемент от група 15 на периодичната система, атомен номер 115, атомна маса 290, най-стабилен нуклид – 290Uup (продължителността на периода на полуразпад се оценява на 650 ms). Московият е изкуствено синтезиран елемент (не се среща в природата) – радиоактивен метал. Наречен е на Московска област.

Синтезиране.

През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 115-и елемент.[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследванияДубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). При тези експерименти в резултат на бомбардировки на мишена, съдържаща америций, от йоните на калций са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра 288Uup и едно ядро 287Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (284Uut и 283Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).

През 2004 и 2005 г. в института (съвместно с Ливърморската национална лаборатория) са проведени експерименти по химичната идентификация на дадените продукти от разпада на веригата 288115 → 284113 → 280111 → 276109 → 272107 → 268105. Експериментите, в които са изследвани още 20 събития, потвърждават синтеза на 115-и и 113-и елемент.[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117. // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)
  2. Yu. Ts. Oganessian et al. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction 243Am(48Ca,xn)291–x115 Physical Review C 2004
  3. N. J. Stoyer et al. Chemical Identification of a Long-Lived Isotope of Dubnium, a Descendant of Element 115 Nuclear Physics A 2007. том 787. № 1 – 4. стр. 388 – 395