Московий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Унунпентий)
Jump to navigation Jump to search
Московий
ФлеровийМосковийЛиверморий
Bi

Mc

(Uhe)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Московий, Mc, 115
Група, период, блок 157p
Химическа серия слаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p3 (вероятно)
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 32, 18, 5 (вероятно)
CAS номер 54085-64-2
Свойства на атома
Атомна маса [290] u
Атомен радиус 187  pm (вероятно)
Ковалентен радиус 157±1 pm (вероятно)
Степен на окисление 3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергия I: 538,4 kJ/mol
II: 1756 kJ/mol
III: 2653,3 kJ/mol
IV: 4679,5 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество (вероятно)
Плътност 13500 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене 670 K (397 °C) (вероятно)
Температура на кипене 1400 K (1127 °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене 5,94±0,04 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение 138 kJ/mol (вероятно)
История
Наименован на Московска област
Откритие ОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2010 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
287Mc синт. 0,037 сек. α 283Nh
288Mc синт. 0,164 сек. α 284Nh
289Mc синт. ≈0,32 сек. [1] α 285Nh
290Mc синт. ≈0,65 сек. [1] α 286Nh
Московий в Общомедия


Московий (на латински: Moscovium, Mc), преди известен под временното название Унунпе́нтий, е 115-ият химичен елемент от група 15 на периодичната система, атомен номер 115, атомна маса 290, най-стабилен нуклид – 290Uup (продължителността на периода на полуразпад се оценява на 650 ms). Московият е изкуствено синтезиран елемент (не се среща в природата) – радиоактивен метал. Наречен е на Московска област.

През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 115-ти елемент.[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследванияДубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). При тези експерименти в резултат на бомбардировки на мишена, съдържаща америций, от йоните на калций са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра 288Uup и едно ядро 287Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (284Uut и 283Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).

През 2004 и 2005 г. в института (съвместно с Ливърморската национална лаборатория) са проведени експерименти по химичната идентификация на дадените продукти от разпада на веригата 288115 → 284113 → 280111 → 276109 → 272107 → 268105. Експериментите, в които са изследвани още 20 събития, потвърждават синтеза на 115-ти и 113-ти елемент.[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Oganessian, Yu. Ts. и др. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117. // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. с. 142502.
  2. Yu. Ts. Oganessian et al. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction 243Am(48Ca,xn)291–x115 Physical Review C 2004
  3. N. J. Stoyer et al. Chemical Identification of a Long-Lived Isotope of Dubnium, a Descendant of Element 115 Nuclear Physics A 2007. том 787. № 1 – 4. стр. 388 – 395