Направо към съдържанието

Даутли (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Даутли.

Даутли
Δαφνοχώρι
— село —
Гърция
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Централна Македония
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Кукушко
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина105 m
Население63 души (2001)

Даутли или Даутлия (на гръцки: Δαφνοχώρι, Дафнохори, катаревуса: Δαφνοχώριον, Дафнохорион, до 1927 Δαουτλή, Даутли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Даутли има население от 63 души (2001).

Селото се намира на около 9 километра западно от град Кукуш (Килкис) в Солунското поле.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Даутли е малко селище с изцяло българско население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Даутлия (Daoutlya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото село Даутли е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Даутли (Daoutli) има 120 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година Даутли е прекръстено на Дафнохори.[5] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Даутли и Дурасанли са записани заедно пад името Дафнохори като изцяло бежанско село с 39 бежански семейства със 155 души.[6]

Родени в Даутли
  • Иван Атанасов Дионисиев, служил в 64-ти пехотен полк в Българската армия, загинал през Първата световна война[7]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 44