Райчо Каролев

Райчо Каролев
	Райчо Каролев
Министър на народното просвещение
Мандат	11 юли 1884 – 21 август 1886
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1884 – 1886	Петко Каравелов
Предшественик	Димитър Агура
Наследник	Райчо Каролев
Лична информация
Роден	27 февруари 1846 г. Габрово, Османска империя
Починал	22 март 1928 г. (82 г.) София, Царство България
Деца	2 (Генерал-Майор Д-р Борис Каролев) и Цветан Каролев
Полит. партия	Либерална партия
Образование	СУ „НАГ“ – Габрово
Професия	просветен деец • политик
	Народен представител в:; УС I ОНС II ОНС IV ОНС
	Портал Политика

Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Първият директор на Априловската гимназия в Габрово. Още директор на елитните Първа мъжка гимназия в София и мъжката гимназия в Пловдив. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение и директор на Статистиката. Книжовник, просветител, учител, общественик и новатор, той работи с целия си порив на духа за възхода на България и народа си. Р. Каролев заема поста директор на Народната библиотека, където е назначен през февруари 1895 г. През 1903 г. става съветник във Върховната сметна палата.

Биография

Произход, образование и работа

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.^[1]

Професионална кариера

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.

Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.

Политическа кариера

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886 – 1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.^[1]

Смърт

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Семейство

Съпругата на Райчо Каролев е Мария Андрейчева. Негов син е оперният певец Цветан Каролев и санитарният генерал-майор Борис Каролев.

Библиография

Ръководство по звучната метода. 1872.
Уроци по българска черковна история. 1873. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
История на православната християнска черква. 1894.
Свещена история на Новия завет. 1894.
История на българската черква. 1895.
Свещена история на Вехтия завет. 1897.
Всеобща история. 1901.
История на Габровското училище. 1926.

Бележки

↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1996 г., стр. 618
Инджов, Емил. Райчо Каролев. Габрово, 2006 г., стр. 205 Издателство „Габрово Принт“ ISBN-10: 954-9770-91-5 ISBN-13: 978-954-9770-91-9.

[tt-1] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[1]