Нихоний: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) допълване ш-н |
{{lang-ja,la}} => {{lang|ja,la}} |
||
Ред 102: | Ред 102: | ||
<!-- История --> |
<!-- История --> |
||
| наименование =от японското 日本 (нихон, нипон) – ''„[[Япония]]“'' |
| наименование =от японското 日本 (нихон, нипон) – ''„[[Япония]]“'' |
||
| открит_от =[[РИКЕН]] ({{lang |
| открит_от =[[РИКЕН]] ({{lang|ja|理研}}) |
||
| открит_през =2004 г. |
| открит_през =2004 г. |
||
| изолиран_от = |
| изолиран_от = |
||
Ред 117: | Ред 117: | ||
}} |
}} |
||
'''Нихоний''' ({{lang |
'''Нихоний''' ({{lang|la|Nihonium}}, '''Nh'''), преди известен под временното название ''унунтрий'' ('''Uut'''), е 113-ят [[химичен елемент]] от група 13 на [[периодична система|периодичната система]], [[атомен номер]] 113, [[атомна маса]] [286], най-устойчив изотоп <sup>286</sup>Nh. Нихоният е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от [[Обединен институт за ядрени изследвания|Обединения институт за ядрени изследвания]] в Дубна. |
||
През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.<ref>{{cite journal|first=Yu. Ts.|last=Oganessian|title=Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction <sup>243</sup>Am(<sup>48</sup>Ca,xn)<sup>291–x</sup>115|url=http://link.aps.org/abstract/PRC/v69/e021601|journal=Physical Review C|date=2004|lang=en}}</ref> Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в [[Дубна]], [[Русия]]) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория ([[САЩ]]). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на [[америций|америциева]] мишената с [[калций|калциеви]] йони (метод на горещо сливане) са синтезирани [[изотоп]]и на елемент 115 – три ядра <sup>288</sup>Uup и едно ядро <sup>287</sup>Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (<sup>284</sup>Uut и <sup>283</sup>Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 ([[дубний]]). |
През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.<ref>{{cite journal|first=Yu. Ts.|last=Oganessian|title=Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction <sup>243</sup>Am(<sup>48</sup>Ca,xn)<sup>291–x</sup>115|url=http://link.aps.org/abstract/PRC/v69/e021601|journal=Physical Review C|date=2004|lang=en}}</ref> Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в [[Дубна]], [[Русия]]) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория ([[САЩ]]). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на [[америций|америциева]] мишената с [[калций|калциеви]] йони (метод на горещо сливане) са синтезирани [[изотоп]]и на елемент 115 – три ядра <sup>288</sup>Uup и едно ядро <sup>287</sup>Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (<sup>284</sup>Uut и <sup>283</sup>Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 ([[дубний]]). |
Версия от 03:29, 27 февруари 2019
Нихоний | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Нихоний, Nh, 113 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 13, 7, p | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | слаб метал (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p1 (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 18, 3 (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 54084-70-7 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | [286] u | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус | 170 pm (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 176±4 pm (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 5, 3, 1, −1 (вероятни) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 704,9 kJ/mol II: 2238,5 kJ/mol III: 3023,3 kJ/mol IV: 4351,5 kJ/mol (вероятни) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 16000 kg/m3 (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 700 K (427 °C) (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 1430 K (1157 °C) (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 7,61 kJ/mol (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 130 kJ/mol (вероятно) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | от японското 日本 (нихон, нипон) – „Япония“ | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | РИКЕН (на японски: 理研) (2004 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нихоний в Общомедия |
Нихоний (на латински: Nihonium, Nh), преди известен под временното название унунтрий (Uut), е 113-ят химичен елемент от група 13 на периодичната система, атомен номер 113, атомна маса [286], най-устойчив изотоп 286Nh. Нихоният е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в Дубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на америциева мишената с калциеви йони (метод на горещо сливане) са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра 288Uup и едно ядро 287Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (284Uut и 283Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).
През септември 2004 г. група учени от института RIKEN в Япония съобщава за синтез на изотоп на 113-ия елемент 278Uut в количество от един атом. Те използват реакция на студено сливане на ядра на цинк и бисмут. Общо за 8 години японските учени успяват да регистрират 3 раждания на атоми на нихоний: на 23 юли 2004 г., 2 април 2005 г. и 12 август 2012 г. Работната група на IUPAC/IUPAP признава приоритета на японските учени в откритието, тъй като получените от тях леки изотопи на нихония в процеса на своя разпад се превръщали в добре изучени изотопи, в частност 266Bh, докато разпадите на тежките изотопи на нихония, получени по метода на горещото сливане, стават през нови, по-рано ненаблюдавани изотопи.
През юни 2016 г. IUPAC препоръчва елементът да се нарече „нихоний“ (Nihonium, Nh) в чест на един от вариантите на името на Япония – Нихон. След няколкомесечно обсъждане, на 28 ноември 2016 г. IUPAC утвърждава названието „нихоний“ за 113-ия елемент.[3]
Източници
- ↑ а б Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117 // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)
- ↑ Oganessian, Yu. Ts. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction 243Am(48Ca,xn)291–x115 // Physical Review C. 2004. (на английски)
- ↑ IUPAC Announces the Names of the Elements 113, 115, 117, and 118 // IUPAC, 2016-11-30. Посетен на 2016-11-30. (на английски)
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|