Апостил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Апостил, издаден от щата Алабама, САЩ

Апостилът (на френски: apostille) е специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.

Хагска конвенция[редактиране | edit source]

Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина — чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение — апостил. Апостилът освобождава документа, към който е прикрепен, от по-нататъшни процедури за легализиране от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата — страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представи документът.

Документите, произхождащи от държави — страни по Хагската конвенция, и снабдени с апостил, не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за съответната държава. Тези документи се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма апостил. В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата процедура — да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което — легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави — страни по конвенцията.

В България органите, компетентни да поставят апостил върху българските публични актове, са Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи.

  • Министерството на правосъдието удостоверява с апостил актовете на съдилищата и нотариусите (публични актове по смисъла на чл. 1, букви "а", "б" и "г" от конвенцията).
  • Министерството на външните работи удостоверява с апостил всички останали актове (публични актове по смисъла на чл. 1, буква "б" от конвенцията) като:
    • документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините;
    • различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
    • документите за образование, придобита квалификация и правоспособност;
    • документи на НОИ, НСИ и други.

Хагската конвенция не се прилага и не се снабдяват с апостил административни документи, пряко свързани с търговски или митнически операции, както и документи, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Такива документи от България могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания.

Карта на страните, използващи апостил за легализиране на публични документи.

Снабдените с апостил документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с апостил документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Това поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. В случаите, когато притежателят на снабден с апостил документ има намерението или необходимостта лично да го представя пред органите на различни държави-страни по конвенцията, той може да извършва преводите във всяка държава, съгласно местните изисквания.

За да бъдат снабдени с апостил от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания — да имат в оригинален вид заверка с т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице. Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез апостил (легализиране) на надлежно оформения български документ.

Форма на апостила[редактиране | edit source]

Според предписанията на Хагската конвенция всеки апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължитлни реквизити на апостила са:

  • име на държавата, издаваща апостила;
  • имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;
  • длъжност на лицата, подписали документа;
  • наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;
  • наименование на града, в който е поставен апостилът;
  • дата на поставяне на апостила;
  • име на органа, който поставя апостила;
  • номер на апостила;
  • печат на учреждението, поставило апостила;
  • подпис на длъжностното лице, поставило апостила.

Съгласно Хагската конвенция апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961). По разпространена е практиката на съставяне на двойно заглавие, в което е включен както надписът на френски, така и надпис на националния език на страната, издаваща апостила.

Съществуват няколко способа за поставяне на апостил. Първият от тях е апостил под формата на печат, който се поставя върху документа, а вторият е апостил под формата на приложение към документа.

Източници[редактиране | edit source]

  • obshti_razqsneniq.pdf. (81.5 KB). Министерство на външните работи. Дирекция "Консулски отношения". Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина. 20.06.2009 г. Достъп от: <http://www.mfa.bg/bg/files/pdf/obshti_razqsneniq.pdf>
  • Konvencia.pdf.(126 КБ). Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. 20.06.2009. Достъп от:<http://www.greg-bg.com/info/pdf/Konvencia.pdf>