Попово (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.
| Попово Μυριόφυτο | |
| — село — | |
  Попово  Попово  Попово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 340 m |
| Население | 638 души (2001) |
Попово (на гръцки: Μυριόφυτο, Мириофито, катаревуса: Μυριόφυτον, Мириофитон, до 1926 Πόποβο, Попово[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 638 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 35 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до източния бряг на Дойранското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Попово е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нопово (Nopovo) е посочено като село в Дойранска каза с 50 къщи и 30 жители мюсюлмани и 134 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Попово има 360 жители българи и 40 турци.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попово (Popovo) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Мириофитон.[5] В 1928 година селото е бежанско с 91 семейства и 429 жители бежанци.[6] Първите бежанци в Попово са от Сесово, Сърбия, прогонени от войната през 1913 година. След скитане около границата, в 1918 година те се установяват в Попово. По-късно в селището се заселват няколко понтийски семейства. Първоначално бежанците използва българската църква „Възнесение Господне“, която вече не съществува. В 1950 година в центъра на селото построяват църквата „Възнесение Господне“.[7][8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ Το Λεκανοπέδιο των Μουριών: Μυριόφυτο // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 08 Ιουνίου 2017. Посетен на 27 януари 2020 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
