Направо към съдържанието

Столична община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Столична община
      
Общи данни
ОбластСофия
Площ1348,9 km²
Население1 373 335 души
Адм. центърСофия
Брой селища38
Сайтsofia.bg
Управление
КметВасил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Общ. съвет61 съветници
Столична община в Общомедия

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Столичната община е единствената община в област София. С площ от 1348,902 km2 е втората по големина българска община след община Сливен. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, ниско-, средно- и високопланински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Софийската котловина, планините Люлин, Витоша и Плана и Ихтиманска Средна гора.

Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на Софийската котловина (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m.

Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от Западна Стара планина. Северно от котловината, от двете страни на началото на Искърския пролом с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен (1294,3 m) се намира на 3,5 km северно от град Бухово. На около 3 km северно от град Нови Искър, в началото на Искърския пролом, на границата с община Своге, в коритото на река Искър се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от Софийската котловина се простират югозападните части на планината Мургаш. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините Своге, Ботевград и Елин Пелин се издига най-високият ѝ връх Мургаш 1687 m.

Югозападно от Софийската котловина на територията на Столична община се простират северните склонове на планината Люлин. На 2 km северозападно от село Владая, на границата с община Перник е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез Владайската седловина Люлин се свързва с планината Витоша. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с община Перник се извисява нейният първенец Черни връх 2290 m, който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на Железнишка река (Ведена, ляв приток на Искър) я разделя, а високата седловина Ярема я свързва с ниската Плана планина. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село Плана е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m.

Източно от дълбокия Панчаревски пролом на река Искър в пределите на Столична община за разположени крайните западни и северозападни разклонения на Ихтиманска Средна гора. На юг от Софийското поле и източно и североизточно от Панчаревския пролом се простират западните части на Лозенска планина. На границата с община Елин Пелин, северозападно от село Габра се издига нейният първенец връх Попов дял 1190,2 m. Южно от нея и източно от язовир Искър са разположени най-югозападните разклонения на Вакарелска планина. На границата с община Ихтиман, на 2 km източно от язовира се намира най-високата ѝ точка – връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m). Югоизточно от язовира и източно от най-долното течение на река Шипочаница в пределите на общината попада крайната северозападна част на Септемврийски рид (съставна част на Ихтиманска Средна гора). Тук максималната височина от 1200, 1 m се намира в най-югоизточната точка на общината, където се събират границите на общините Самоков и Ихтиман. И накрая, в крайния юг на общината, южно от язовир Искър на нейна територия е разположена най-северната част на Шипочанския рид, който също е съставна част на Ихтиманска Средна гора. Връх Каменица могила 989,8 m е разположен на около 3 km южно от язовира, на границата с община Самоков.

Основна водна артерия в Столична община е река Искър (десен приток на Дунав), която протича през нея с част от горното и средното си течение на протежение от около 65 km. Реката навлиза в общината източно от вилната зона „Мечката“ (намира се в община Самоков) и непосредствено след това излива водите си в най-големия български язовир Искър. След като изтече от язовира се насочва на северозапад между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, като формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 km). След протичането си през Панчаревското езеро реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София, при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом и след около 3 km напуска пределите на Столична община.

На територията на общината Искър получава отляво и отдясно седем по-големи притока:

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[2] територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу).

Карта
Райони в Столична Община

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 22/обн.17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село;
  • Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. Княжево;
  • Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. Подуяне (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. Симеоново;
  • Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. Връбница) за отделно населено място – с. Надежда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал;
  • МЗ №1966/обн.16.11.1935 г. – преименува с. Орландовци на с. Райна княгиня;
  • МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. Кубратово;
  • МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна княгиня на с. Орландовци;
  • МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Плана за с. Плана;
  • Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. Требич;
    • заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. София;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са м. Красно село и с. Надежда и са присъединява като квартали на гр. София без административен акт;
  • Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. Долни Богров;
  • Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. Владая на с. Райко Даскалово;
  • Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово поради изселване;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата Биримирци и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков;
    • обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. Лозен;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. Ботунец без административен акт;
    • уточнено е името на с. Казичане на с. Казичене без административен акт;
    • осъвременено е името на с. Михалово на с. Михайлово без административен акт;
  • Указ № 177/обн. 29.04.1958 г. – заличава с. Княжево и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Решение на Софийски градски временен изпълнителен комитет/обн. 07.02.1959 г. – отделя кв. Гара Искър от с. Бусманци и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 447/обн. 09.11.1961 г. – заличава селата Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на с. Райко Даскалово на с. Владая;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Банкя за гр. Банкя;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Вердикал, Градоман и Михайлово и ги присъединява като квартали на гр. Банкя;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Суходол, Требич и Филиповци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Бухово за гр. Бухово;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Горубляне и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 120/обн. 27 януари 1978 г. – заличава селата Ботунец, Кремиковци и Сеславци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 2296/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Челопечене и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Реш. на Столичния общински съвет № 79/обн. 27.04.1998 г. – отделя с. Мрамор и неговото землище от р-н Нови Искър и го присъединява към р-н Връбница.

По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. броят на населението на община София е 1 307 439 души.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година на
преброяване
Численост
1934 400 705
1946 525 710
1956 724 603
1965 905 287
1975 1 076 741
1985 1 201 719
1992 1 190 126
2001 1 170 842
2011 1 291 591
2021 1 274 290

Общината се състои от 38 населени места, включваща 4 града и 34 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[5][6]

Населено място Пребр. на
населението
през 2021 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2021 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
София 1 183 400 492,029 най-голямото землище в България Доброславци 1250 19,029
1. р-н Средец 25 740 - Житен 749 5,784
2. р-н Красно село 79 883 - Кубратово 702 8,668 Куманица
3. р-н Възраждане 36 649 - Кътина 1086 20,527
4. р-н Оборище 28 943 - Локорско 727 34,244
5. р-н Сердика 43 263 - Мировяне 1595 10,304
6. р-н Подуяне 71 437 - Негован 1744 9,330
7. р-н Слатина 66 687 - Нови Искър 13 589 52,808
8. р-н Изгрев 31 189 - Подгумер 972 11,644
9. р-н Лозенец 57 134 - Световрачене 2246 4,958
10. р-н Триадица 68 765 - Чепинци 2553 17,721
11. р-н Красна поляна 53 274 - 22. р-н Кремиковци 22 464
12. р-н Илинден 30 336 - р-н Кремиковци 15 699
13. р-н Надежда 64 655 - Бухово 2593 44,821
14. р-н Искър 59 925 - Горни Богров 1144 15,876
р-н Искър 58 144 - Долни Богров 1323 15,525
Бусманци 1781 12,708 Желява 545 44,967
15. р-н Младост 104 047 - Яна 1160 13,074
16. р-н Студентски 74 163 - 23. р-н Панчарево 30 261
17. р-н Витоша 76 778 - Бистрица 5945 52,964
р-н Витоша 72 329 - Герман 2858 16,788
Владая 3291 24,104 Райко Даскалово Долни Пасарел 1324 52,345
Мърчаево 1158 12,177 Железница 1812 50,304
18. р-н Овча купел 57 036 18,344 Казичене 5049 16,578 Казичане
р-н Овча купел 56 116 - Кокаляне 2076 15,598
Мало Бучино 920 12,021 Кривина 1279 10,739
19. р-н Люлин 106 112 - Лозен 6687 91,597
20. р-н Връбница 44 028 - Панчарево 3127 7,301
р-н Връбница 38 834 - Плана 104 18,414
Волуяк 3155 18,155 24. р-н Банкя 12 747
Мрамор 2039 14,362 Банкя 11 572 33,002
21. р-н Нови Искър 28 774 - Иваняне 996 13,594
Балша 759 17,456 Клисура 178 17.672
Войнеговци 802 17,714
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по райони (подредени по численост на населението):[7]

Район Численост Район Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 1 291 591 1 136 433 6526 18 284 9848 7240 113 260 100.00 87.98 0.50 1.41 0.76 0.56 8.76
Люлин 114 813 101 258 550 3789 759 341 8116 Люлин 88.19 0.47 3.30 0.66 0.29 7.06
Младост 102 899 93 160 375 220 720 245 8179 Младост 90.53 0.36 0.21 0.69 0.23 7.94
Красно село 83 552 76 692 267 43 797 521 5232 Красно село 91.78 0.31 0.05 0.95 0.62 6.26
Подуяне 76 672 67 207 361 431 370 489 7814 Подуяне 87.65 0.47 0.56 0.48 0.63 10.19
Студентски 71 961 65 142 687 105 444 294 5289 Студентски 90.52 0.95 0.14 0.61 0.40 7.34
Надежда 67 905 60 240 314 312 896 167 5976 Надежда 88.71 0.46 0.45 1.31 0.24 8.80
Слатина 66 702 56 274 292 522 435 850 8329 Слатина 84.36 0.43 0.78 0.65 1.27 12.48
Триадица 63 451 57 177 206 76 593 316 5083 Триадица 90.11 0.32 0.11 0.93 0.49 8.01
Искър 63 248 55 408 284 374 327 224 6631 Искър 87.60 0.44 0.59 0.51 0.35 10.48
Витоша 61 467 55 372 275 226 528 176 4890 Витоша 90.08 0.44 0.36 0.85 0.28 7.95
Красна поляна 58 234 42 653 207 8474 322 552 6026 Красна поляна 73.24 0.35 14.55 0.55 0.94 10.34
Овча купел 54 417 49 447 219 186 321 102 4142 Овча купел 90.86 0.40 0.34 0.58 0.18 7.61
Лозенец 53 080 48 108 308 37 623 158 3846 Лозенец 90.63 0.58 0.06 1.17 0.29 7.24
Връбница 47 969 40 974 262 802 264 281 5386 Връбница 85.41 0.54 1.67 0.55 0.58 11.22
Сердика 46 949 39 598 438 684 275 569 5385 Сердика 84.34 0.93 1.45 0.58 1.21 11.46
Възраждане 37 303 31 559 186 367 483 488 4220 Възраждане 84.60 0.49 0.98 1.29 1.30 11.31
Илинден 33 236 28 993 110 413 296 143 3281 Илинден 87.23 0.33 1.24 0.89 0.43 9.87
Средец 32 423 29 763 146 126 352 256 1780 Средец 91.79 0.45 0.38 1.08 0.78 5.48
Оборище 31 060 27 502 93 33 393 450 2589 Оборище 88.54 0.29 0.10 1.26 1.44 8.33
Изгрев 30 896 27 224 103 12 323 306 2928 Изгрев 88.11 0.33 0.03 1.04 0.99 9.47
Нови Искър 28 991 26 634 134 235 67 98 1823 Нови Искър 91.86 0.46 0.81 0.23 0.33 6.28
Панчарево 28 586 25 690 98 170 93 81 2454 Панчарево 89.86 0.34 0.59 0.32 0.28 8.58
Кремиковци 23 641 19 425 547 606 102 102 2859 Кремиковци 82.16 2.31 2.56 0.43 0.43 12.09
Банкя 12 136 10 933 64 41 65 31 1002 Банкя 90.08 0.52 0.33 0.53 0.25 8.25

Награди за община София

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Йорданка Фъндъкова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Ред на административните правомощия в Столична община

  1. Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[8]
  2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
  3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
  4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[9]

От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не еобласт София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[10] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.

Три населени места в Столична община на пръв поглед нямат кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)

Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация [11] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.

Общински организации и предприятия

[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от Железопътната мрежа на България с обща дължина 147,7 km.

През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 348 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на Републиканската пътна мрежа на територията на Столична община е 234,9 km;

Защитени територии

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“ // Посетен на 22 юли 2013.
  2. Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове – на сайта lex.bg
  3. Преброяване 2021
  4. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 януари 2019. (на английски) – Неработеща препратка
  5. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  6. Население в област София(столица) към 7 септември 2021 г. (окончателни данни от Преброяване 2021)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 януари 2019. (на английски)
  8. Ред на административните правомощия в София[неработеща препратка]
  9. Велина Господинова, „Кмет на конци“, в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.
  10. От 1987 г. в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.
  11. Столични районни администрации, кметства и квартали Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., Sofia.bg Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., намерено 2008-07-14.