Хаджилар (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хаджилар (Ном Кукуш))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.

Хаджилар
Ξυλοκερατιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 78 m
Население (2001) 504 души

Хаджилар или Иджилар или Иджиларе или Яйджилар (на гръцки: Ξυλοκερατιά, Ксилокератия, до 1927 Γιατζηλάρ, Ядзилар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония с 504 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира западно от Али Ходжалар (Микрокамбос) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.

История[редактиране | редактиране на кода]

На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km югозападно от Хаджилар и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище. Друго праисторическо селище е открито на 1,5 km южно от Хаджилар и на 0,75 km западно от пътя за Наръш (Неа Филаделфия) в местността Архонди Тумба. И в двете селища е открита повърхностна керамика и те са обявени в 1996 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яйджилар (Yaïdjilar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 316 жители българи и 95 мюсюлмани.[3] В началото на XX век Хаджилар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджилар има 470 жители българи и 50 турци.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иджилар (Idjilar) има 480 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученика.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Хаджилар попада в Гърция. През 1923-1927 година по-голяма част от българското му население се изселва в България. В 1927 година селото е прекръстено на Ксилокератия.[8] В 1928 година Хаджилар е представено като чисто бежанско със 79 бежански семейства и 330 души общо.[9]

Църквата „Свети Георги“ е обявена за защитен паметник в 1986 година.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Хаджилар
  • Flag of Bulgaria.svg Александър (Алексо) Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 7 юли 1913, бронзов медал с корона[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Митрев (Митров, 1877/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 3 солунска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, ботушар, основно образование, Солунски доброволчески отряд, 4 роти на 14 воденска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гоце) Марков Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Серска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Д. Касанов (Касапов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Коле) Трайков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІІ отделение, 1 рота на 3 солунска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Гинев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Ат. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, готвач, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Наков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Кьосето, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, 1 рота на 11 серска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стоименов Милошов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[24]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιατζηλάρ -- Ξυλοκερατιά
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 164.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 98-99.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/61706/1296/10-1-1986 - ΦΕΚ 54/Β/21-2-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 759.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 452.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 341.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 752.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 728.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 480.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 440.
     Портал „Македония“         Портал „Македония