Лавандула
Лавандула | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Лавандула в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.
Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.
Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.
Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед.
Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.
Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.
С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.
През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция. [1]
Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.
Биологична характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Лавандулата от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.
От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:
- Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), която обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
- Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
- Хибридна лавандула – между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.
Ботаническа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]- кореновата система е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0 – 40 см, но скелетните ѝ корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
- Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите – тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
- Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
- Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника – с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
- Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20 – 40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
- Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.
Биологични изисквания
[редактиране | редактиране на кода]- Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
- Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността ѝ към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
- Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
- Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.
Лавандулово масло
[редактиране | редактиране на кода]- Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.
Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци. България е световен лидер в добива, като отглежда 40 000 декара и изнася 90% от лавандуловото масло за Франция, Германия, Австралия и Америка[2].
- Лавандуловото масло има жълто-зелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
- Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
- Външен вид – лесноподвижна прозрачна течност;
- Цвят – жълтеникав;
- Миризма – характерна за цветовете на лавандулата;
- Съдържание на вода – не се допуска;
- Специфично тегло – 0,880 – 0,900
- Рефракция при 20 °С – 1,46;
- Поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°;
- Киселинно число – най-много 1,00;
- Линалилацетат – най-малко 33 %;
- Разтворимост в 70% алкохол – 1:10.
Търговия и добиви
[редактиране | редактиране на кода]Българското лавандулово масло В България към 2014 г. площите със засадена лавандула са 61 170 декара. През 2015 г. Реализираните в България продукти от лавандула са 35%, изпращанията за ЕС са 38%, а износът в трети страни е 10%. Количеството на продуктите от лавандула на склад в края на годината е 17%.[3]
Година | Площи (дка) | Лавандулово масло (тона) | Лавандулов цвят (тона) |
---|---|---|---|
2018 | 96 950[4] | 34 481 | |
2017 | 80 380 [5] | 27 659 | |
2016 | 62 660 [6] | 19 504 | |
2015 | 34 630 [7] | 185,9[8] | 14 667 |
2014 | 61 170 | 15 844 | |
2013 | 41 360 | 10 034 | |
2012 | 29 602 | 6212 | |
2011 | 24 988 | 4393 | |
2010 | 31 999 | 6339 | |
2009 | 18 540 | 3631 | |
2008 | 21 837 | 4892 | |
2007 | 32 323 | 5792 | |
2006 | 29 323 | 6020 | |
2005 | 33 208 | 7247 | |
2004 | 39 466 | 10 497 | |
2003 | 40 508 | 5066 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]На лавандулата е наречена улица в кварталите „Хаджи Димитър“ и „Орландовци“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Отглеждане на лавандула
- Отглеждане на лавандула и лавандулово масло.
- Лавандулови полета в България - снимки
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лавандулата в България – двойни обеми и високи цени, статия в Капитал от 23 юли 2012 г.
- ↑ Световен лидер по добив на лавандулово масло
- ↑ Агростатистически справочник 2000 – 2014. Министерство на земеделието и храните на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от полскикултури –реколта`2018(Предварителни данни)[неработеща препратка]
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2017 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2016 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2015 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Наблюдение на производството на розово и лавандулово масло в България през 2015 година // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
|