Мадрид

Шаблон:Селище в Испания инфо Мадрѝд (на испански Cuidad de Madrid (град Мадрид)) е столицата на Испания. Населението на града е 3 207 247 души (2013), а на градската агломерация — около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон. Мадрид е най-големия град в Испания. Територията му е 607 км². Разположен на 667 м средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 м).

Градът е център на едноименния автономен регион, разположен в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча. Мадрид е културният център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световно известните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и музеят Тисен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена. Мадридската зоологическа градина разполага и с Аквариум и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадридчани.

История

Средновековие

Първите сведения за града са от 9 век, когато днешна Испания е Ал-Андалус и емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където днес се издига кралският дворец. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на Реконкистата, при своето настъпление към Толедо крал Алфонсо VI превзема крепостта през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 г. тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379-1406).

Ренесанс

Мадрид през 1562

През 1479 г. кралство Кастилия със столица Толедо и кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в лична уния след сватбата между Исабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски, което поставя основата за обединението на Испания. Техният внук Карлос I (по-известен като император Карл V) е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Филип II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 км североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на европейските столици Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да играе все по-голяма роля, защото има политическо надмощие над Севиля, която пък от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.

Мадрид през 18-ти и 19-ти век

Мадрид през 1788 по рисунка от Франсиско Гоя

Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759-1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, нещо, което продължава и досега. В началото на 19 век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за независимост през 1814 г., Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19 век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

20-ти век

Две от най-важните артерии в Мадрид: Кайе де Алкала в ляво и Гран Виа в дясно.

По време на Испанската гражданска война (1936-1939), Мадрид е сред главните центрове на републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между националистическите и републиканските сили. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

След смъртта на Франко през 1975 при неговия наследник Хуан Карлос I, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа.

На 14 март 2004 г. на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2 050. Мадрид кандидатства за Летни олимпийски игри 2012, но за техен домакин е избран Лондон. Градът кандидатства отново за Игрите през 2016.

География

Мадрид е център на едноименния автономен регион с площ от 8 028 км² (1,6% от испанската територия). Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1 000 м. надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2 430 м), а най-ниската река Алберче (430 м).

Градът е на второ място сред столиците на държави от Европейския съюз по най-малко зелени площи на човек от населението след Париж с 16 м². 

Климат

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който от части наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 — 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

Климатична диаграма на Мадрид (Ретиро)

Обсерватория в парка Ретиро

1971–2000	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Общо
Максимална температура(°C)	9.7	12.0	15.7	17.5	21.4	26.9	31.2	30.7	26.0	19.0	13.4	10.1	19.4
Минимална температура(°C)	2.6	3.7	5.6	7.2	10.7	15.1	18.4	18.2	15.0	10.2	6.0	3.8	9.7
Валежи (мм)	37	35	26	47	52	25	15	10	28	49	56	56	436

Райони

Distritos de Madrid

Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):

1. Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
2. Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
3. Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
4. Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
5. Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
6. Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
7. Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
8. Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
9. Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
10. Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
11. Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
12. Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
13. Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
14. Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
15. Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
16. Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
17. Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
18. Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
19. Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
20. Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
21. Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.

Икономика

Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Телефоника, Групо Сантандер и Репсол). В града се издига и петата по височина сграда в Европа Торе Каха Мадрид (250 м), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.

Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.

Транспорт

Схема на Мадридския метрополитен

В града действа автобусна мрежа и (от 1919 г.) метрополитен, който се развива бързо през последните години (например, изградена е втора линия от пръстена, съединяващ промишлените предградия на юг от града). Метрополитенът заема второ място в Европа по дължина на мрежата (324 км) след лондонския (408 км). Понастоящем, в допълнение към метрото, в Мадрид е открита съвременна трамвайна мрежа, известна като „леко метро“ (Шаблон:Lang-es). То използва съвременни трамваи с нисък под Citafdis 302.

Съществува и мрежа на градската железница с две основни железопътни гари — Аточа (в южно направление) и Чамартин (за северното направление).

Високоскоростен железопътен транспорт AVE (скорост 350 км/ч)

Автомагистрали

Основните автомагистрали имат радиално направление. Основните от тях са:

Трасе	Направление
A-1	Мадрид — Аранда де Дуеро — Бургос — Миранда де Ебро — Витория — Сан Себастиан — Ирун — Франция
A-2	Мадрид — Сарагоса — Лерида — Барселона — Херона — Франция
A-3	Мадрид — Валенсия
A-4	Мадрид — Кордоба — Севиля — Кадис
A-5	Мадрид — Мерида — Бадахос — Лисабон
A-6	Мадрид — Медина дел Кампо — Бенавенте — Понферада — Луго — Ла Коруня
A-42	Мадрид — Толедо

Освен това, в Мадрид има няколко пътни пръстена. Тези пътища позволяват заобикаляне на града в случай на необходимост.

Култура

Градът е една от най-красивите столици не само в Европа, но и в света. Икономическият и културният живот в града са съсредоточени на Пасео де ла Кастеляна и улица Алкала. Именно тук се намират най-скъпите магазини и известни ресторанти.

Музеи

Една от главните културни забележителности на града е музеят Прадо, основан от Мария-Изабела де Браганса, втората жена на Фердинанд VII. През 1819 г. музеят е преместен в сегашното си здание в качеството на Кралски музей. Зданието на музея е проектирано през 1785 г. от архитекта Хуан де Вилянуева, по поръчка на крал Карл III . Двата други големи музея на Мадрид — Центъра за изкуства „Кралица София“ и Музей Тисен-Борнемиса, заедно с музея Прадо образуват така наречения „златен триъгълник на изкуствата“. В музея „Кралица София“ се намира най-знаменитата картина на Пабло Пикасо „Герника“, както и творби на Салвадор Дали и Хуан Миро. В музея Тисен-Борнемиса се намират картини от различни епохи, започвайки от Ренесанса и завършвайки с творби на известниимпресионисти, сюрреалисти и кубисти. Интерес представлява и колекцията на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, която наброява 1 300 картини, в това число работи на Диего Веласкес, Рубенс и Франциско Гоя.

• 
  Музей Прадо
• 
  Музей Кралица София
• 
  Музей Тюсен-Борнемиса
• 
  „Йоан Евангелист“. Музей Прадо.
• 
  „Облечената маха“ – творба на Франциско Гоя от колекцията в музея Прадо
• 
  Скулптура на Хуан Миро в двор на музея „Кралица София“

Други музеи

• Националният археологически музей притежава обширна колекция по археология и естествена история.
• В Морския музей има оръжия и макети на кораби, свързани със завоеванията на Испания, започвайки от 15 век.
• В Музеят на Америките има колекция от произведения на изкуствата от доколумбова Америка.

Музика

През 1908 г. е създаден Градският симфоничен духов оркестър на Мадрид.

Корида

До началото на 18 века конната корида в Мадрид се провежда на Пласа Майор в присъствието на краля. След формирането на традицията на съвременната корида, главната арена се намира в района на вратата Алкала. През 1929 г. е построена грандиозната арена за корида Лас Вентас в края на улица „Алкала“. Всяка неделя от март до октомври се провеждат борби с бикове, привличащи туристи от цял свят. От 1 до 30 май ежегодно в чест на градския празник на Св. Исидор, се провежда най-престижната борба с бикове в света — Feria de San Isidro.

Спорт

От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Райо Валекано и Хетафе.

Празници

• 15 май — ден на св. Исидор.
• 13 юни — ден на св. Антоний Флоридски.
• 16 юли — ден на св. Дева Карменска.
• 7 август — ден на св. Каетан.
• 10 август — ден на Свети Лаврентий.
• 15 август — ден на св. Дева Паломска.
• 12 октомври — ден на св. Дева Пиларска.
• 9 ноември — ден на св. Дева Алмуденска.

Основни забележителности

Пласа Майор

Площад Пласа Майор Шаблон:Lang-es е създаден по поръчка на крал Филип III от архитект Хуан Гомес де Морой. Строителните работи започват през 1617 г. и продължават две години. Зданията са построени в стил мадридски барок. На площада има 136 здания с 437 балкона, от които в миналото се наблюдавали кралските церемонии, рицарските турнири, кориди и аутодафе. В центъра на площада е паметникът на крал Филип III, третия испански крал от династията на Хабсбургите. И до днес площадът е едно от най-оживените места в града, тук са разположени многобройни кафенета и ресторанти. Квадратни или правоъгълни площади с колонади, подобни на Пласа Майор може да се видят и в други испански градове, както и в бившите колонии на Испания в Латинска Америка.

• 
  Аутодафе на
  Пласа Майор. Картина на Франсиско Ричи,
  1683 г.
• 
  Пласа Майор
• 
  Пласа Майор. Паметник на крал Филип III

Площад „Пуерта дел Сол“

Площад „Пуерта дел Сол“ (Шаблон:Lang-es (Врата на Слънцето) служи за нулева точка за отчитане на пътните разстояния в Испания (Мадрид е географският център на страната, а площадът е централна точка на града). Названието на площада се обяснява с това, че през 15 век тук е преминавала крепостната стена, а на мястото на площада се е намирала една от градските порти.

• 
  „Пуерта дел Сол“
• 
  „Пуерта дел Сол“
• 
  Нулевият километър на „Пуерта дел Сол“
• 
  Камбанарията на зданието на пощата. „Пуерта дел Сол“

Площад „Сибелес“ и булевард „Пасео дел Прадо“

„Дворецът на комуникациите“ (Шаблон:Lang-es на площад „Сибелес“)

В центъра на площад „Сибелес“ (Шаблон:Lang-es) е разположен фонтан с колесница на богиня Кибела (построен през 1781 г. по проект на архитектите Хосе Ермосильо и Вентуро Родригес), дал названието на площада. Образът на колесницата на Кибела, с впрегнати лъвове и пантери, е доста популярен. Площадът е ограден от четири сгради: неокласическата Банка на Испания (1884 г.), дворецът на Буенависта (на херцозите Алба, от края на 18 век), дворецът на маркизите Линарес и зданието на Главното пощенско управление в необароков стил (началото на 20 век).

Булевард „Пасео дел Прадо“ възниква благодарение на крал Карл III. Булевардът е построен по подобие на римския площад „Навона“, имащ елипсовидна форма. На него са издигнати общо три фонтана. На площад „Кановас дел Кастеляна“ е разположен фонтанът на Нептун с колесница, теглена от делфини и коне (1780 г.), в средата на булеварда се намира фонтанът на Аполон (1777 г.), а третият фонтан (на Кибела) е разположен в края на булеварда – на площад Сибелес.

• 
  Фонтанът на Кибела и дворецът „Линарес“
• 
  Здание на Банката на Испания
• 
  Фонтан на Нептун
• 
  Хотел „Риц“ на площад „Кановас дел Кастеляна“

Кралският дворец

След пожара от 1734 г., вместо напълно унищожения стар дворец (на мястото на бивш арабски замък), е решено да се построи ново здание, подобно на двореца Версай. Строителството започва под ръководството на италианския архитект Филипо Ювари, след смъртта му е продължено от Джовани Батиста Сакети, а по-късно — от Сабатини и Вентуро. Строителството продължава от 1738 до 1764 г. Първият крал, заселил се в двореца, е Карл III. Понастоящем кралското семейство не живее в двореца, който се използва за протоколни мероприятия. Например, през 1991 г. в двореца е проведена Мадридската конференция за Близкия Изток. Значителна част от зданието е отделена за музей. Интерес представляват тронната и празничната зали, както и богатата колекция от живопис, включващи творби на майстори като Ел Греко, Веласкес, Бош, Гоя.

Около двореца има два парка — „Сабатини“ и „Кампо дел Моро“ (Мавританския лагер).

• 
  Кралски дворец
• 
  Кралски дворец. Тронната зала
• 
  Кралският дворец и парка „Сабатини“
• 
  Кралски дворец. Паркът „Кампо дел Моро“

Площад „Пласа де Ориенте“

Площадът възниква в началото на 19 века от източната страна на кралския дворец, откъдето е и името му (Пласа де Ориенте означава „Източен площад“). Неговото строителство е започнато от Жозеф Бонапарт (1808—1813 г.). Ансамбълът на площада е завършен по време на управлението на Изабела II. Кралицата пренася в центъра на площада конната скулптура на крал Филип IV (творба на Пиетро Така). Скулптурата е създадена през 1640 г. въз основа на портрета на краля (дело на Диего Веласкес), а пресмятането на центъра на тежестта на коня, опиращ се само на задните си крака, е направено от Галилео Галилей. на източната част на площада е разположено зданието на Кралския театър (Шаблон:Lang-es), построено през 1850 г., в периода на управление на Изабела II, по проект на Антонио Лопес Агуадо. В епохата на управление на Франко, „Пласа де Ориенте“ е място на многохилядни демонстрации.

• 
  Оперния театър на „Пласа де Ориенте“
• 
  Паметника на Филип IV на „Пласа де Ориенте“
• 
  Скулптурата на крал Фердинанд I Кастилски

„Енкарнасион“

Манастирът „Енкарнасион“ е основан през 1611 г. от кралица Маргарита Австрийска, жена на Филип III. Архитектите — Хуан Гомес де ла Мора и отец Алберто де ла Мадре де Диос, подражават на фасадата на църквата „Сан Хосе“ в Авила. Зданието е построено в стиле еререско, в традициите на мадридския барок. Манастирската църква е реставрирана от Вентура Родригес. Главният олтар от мрамор е украсен с картината „Благовещение“ на Висенте Кардучо и фигурите на Свети Августин и Света Моника - дело на ученика му Грегорио Фернандес. Картините на страничните олтари отново са на Висенте Кардучо, а фреските са творение на Захария Гонсалес Веласкес, художник от 18 в. В манастира има портрети на членовете на кралското семейство от династията на Хабсбургите, както и картини на Каес, Кардучо, Романя, Кареньо, Хосе де Рибера, Бартоломе Гонсалес и скулптури на Грегорио Фернандес. Интересни са и покритите галерии с олтари от керамика талавера, скулптурните групи на Бузон, Перонис, Кармона, както и реликвария (хранилището за реликви) с тавана, изписан през XVII в. от Висенте Кардучо.

Побратимени градове

Парк дел Ретиро в Мадрид

Вечерна улица в Мадрид

• Абу Даби, ОАЕ от 2007 г.
• Атина, Гърция
• Белград, Сърбия
• Берлин, Германия от 1988 г.
• Богота, Колумбия
• Бордо, Франция
• Брюксел, Белгия
• Буенос Айрес, Аржентина
• Варшава, Полша
• Кайро, Египет
• Каракас, Венецуела
• Кито, Еквадор
• Лисабон, Португалия
• Лондон, Англия
• Манагуа, Никарагуа
• Мексико (град), Мексико
• Монтевидео, Уругвай
• Москва, Русия
• Нуакшот, Мавритания
• Ню Йорк, САЩ
• Панама (град), Панама
• Пекин, Китай
• Рабат, Мароко
• Сан Хосе, Коста Рика
• София, България
• Тегусигалпа, Хондурас
• Триполи, Либия
• Хавана, Куба

Външни препратки

• Официален сайт на Мадрид
• Информационен сайт за Мадрид