Направо към съдържанието

Шестеово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шестово)
Шестеово
Σιδηροχώρι
— село —
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Гърция
40.5939° с. ш. 21.2719° и. д.
Шестеово
Западна Македония
40.5939° с. ш. 21.2719° и. д.
Шестеово
Костурско
40.5939° с. ш. 21.2719° и. д.
Шестеово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина1040 m
Население92 души (2021 г.)
ДемонимШестевѐни
Шестеово в Общомедия

Шестèово или Шестèво, понякога Шесто̀во (произношение в местния говор Шештѐово,[1] на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον, Сидирохорион, до 1928 година Σίστεβο, Систево[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Шестеово от пътя за Жервени

Селото отстои на 10 километра северно от демовия център Костур и на 5 километра северно от Костурското езеро, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на изток е село Тихолища (Тихио), на 10 на север – Жервени (Агиос Андониос), а на 4 на юг – Сетома (Кефалари). Разположено е на височина от 1040 m.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Източно от Шестеово има останки от крепост, която Николаос Муцопулос идентифицира с Лонга или Лонгос, споменавана в средновековните източници.[4]

B 1979 година, докато копае нивата си при селото, Никола Нотис открива каменен саркофаг с погребан знатен мъж. Главата е положена върху издълбан камък, на гърдите стоят четири сребърни накита, на кръста – останки от кожен колан със сребърни токи, при краката – части от червени ботуши. Камъкът е изследван в Германия, като е датиран към IX – XI в. По-късно на мястото разкопки прави и Муцопулос.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Кръчмата „Шистево“ в центъра

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Битолско заедно със съседното Черешница.[3] В XV век в Шестайова са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[6] В османските данъчни регистри от средата на XV век Шештаово е споменато с 22 глави на семейства и 1 неженен: Крузо, Яно, Стано, Коста, Никола, Димос, Герг, Никола, Яно, Герг, Никола, Янос, Димо, Васил, Мано, Яно, Стефан, Йован, Гюрко, Михо, Яно, Димо и Васил. Общият приход за империята от селото е 1574 акчета.[7]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Систова (Sistova) живеят 600 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Тестеово (Testéovo) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 140 жители мюсюлмани и 400 жители българи.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шестеово има 890 жители българи християни.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шестево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[11]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Шестеово от 180 къщи са изгорени 27 и са убити Янаки Илиев (110 г.), Илия Новачков (70), Настовица Вълковска (80), Николица Гавалова (70), Наковица Сърбинова (25), Султа Атанасова (30).[12] Според друг източник са изгорени 30 къщи и 22 плевни. От Шестеово 57 души участват във въстанието, от които само Янаки Спасков пада убит.[13]

В началото на XX век жителите на Шестеово са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шестово има 544 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти гъркомани и функционират две български училища.[14] По-късно цялото село приема върховенството на Българската екзархия.

Разказ на Бай Стасо и старец от Шестеово за разоряването на селото в 1903 г.

Въ нашето село най-напрѣдъ се разви знамето. Ето на, кѫдѣ е Костуръ... Турцитѣ тукъ видѣха първо знамена, за това побързаха да ни нападнатъ и изколятъ. Нъ ние бѣхме взели всички мѣрки: за женитѣ и дѣцата бѣхме опрѣдѣлили мѣста за скривалища, а ние, три доста силни чети, направихме си яки позиции надъ селото. На 25 юлий цѣлата войска изпраздни Костуръ и се опаѫти къмъ нашето село.[15] Населението напусна селото. Почна постоянно да се пушка. Войскитѣ влѣзнаха и на нѣколко мѣста въ селото избухна пожарь. Скоро тѣ се явиха надъ селото и като че ли се готвѣха да се спусната подиръ населението, нъ бѣха принудени да отстѫпятъ прѣдъ кръстосания огънь на нашитѣ чети. Дълго врѣ­ме ние не можахме да устоимъ на безчислената сгань отъ вой­ски, бащибозукъ и илявета, нъ държахме се, до като населениетостигне въ скривалищата на Черна гора.

Тукъ, въ Черна-гора, останахме цѣли 3 дни, подзе единъ старецъ съ съвсѣмъ набръчкано чело. Когато узнахме, че войскитѣ си заминали, ние се завърнахме въ село. То бѣ цѣло ограбено, а 30 кѫщи и 22 плѣвни изгорени. Двама старци и двѣ стари жени, които не успѣха да дойдатъ съ насъ, намѣрихме убити съ смазани глави. А труповетѣ на двѣ млади же­ни бѣха съвсѣмъ обезобразени. Останахме въ селото цѣлъ мѣсецъ. Прѣзъ това врѣме войски не дойдоха. Нъ на 31 августъ, слѣдъ неблагоприятното за войскитѣ сражение надъ Апоскепъ и слѣдъ отеглюване на четитѣ отъ тази мѣстность, войски и башибозукъ на ново нападнаха селото ни, което и съвсѣмъ огра­биха. Всички жени останаха само съ по една долня риза. Нещас­тната Мария Панова, невѣста, на която първо бѣха прѣдложиди да съблѣче всички горни дрехи, се съпротиви, нъ единъ залпъ отъ куршуми я уложи на мѣстото. Това всѣ неописанъ страхъ между женитѣ. Тѣ сами всички хвърлиха горнитѣ си дрехи на войскитѣ и башибозука. Тѣзи, които неуспѣваха на врѣме да извадятъ обѣтцитѣ отъ ушитѣ, скъсваха имъ ги заедно съ ушитѣ. Довечерьта бащибозукътъ ни откара и всичкия добитъкъ. Сега... останали сме голи и гладни. Нивитѣ си не можемъ да изработимъ. Тукъ тамъ, ако има засѣти ниви, то това стана съ голѣмъ трудъ чрѣзъ копане... На 31 авг. войскитѣ убиха още единъ нашъ съселянинъ, който се бѣше усналъда избавлява една мома, своя роднина, отъ явно изнасилвание. Башибозукътъ направи още много безчестия...[16]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Шестеово и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от околността. Владиката Герман Костурски се опитва безупешно да протестира на основа, че Шестеово е гръцко село. Делегация от селото до Костур обаче решава въпроса и помощите са раздадени. Според Наум Темчев от 120 къщи в селото, 30 са изгорени, а останалите ограбени.[17]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.[18] Според Георги Константинов Бистрицки Шестеово преди Балканската война има 120 български къщи.[19]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[20]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Шестово (Σιέστοβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“ и 500 „схизматици българомислещи“.[21]

По време на Балканската война 6 души от Шестеово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

Родната къща на Любка Рондова в Шестеово.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 2 1/2 ч. на северозапад от с. Вишени, на едно хълмисто място, е разположено с. Шестеово с 252 къщи. Селяните са чисти българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква, български свещеник, училище, български учители и учителки. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. От това село е революционерът Петър войвода и четникът Насо.[23] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шестеово е обозначено като българско селище.[24]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки войници нападат Д. Вангелова, но тя е спасена от притекли се на помощ жени от селото.[25] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шештеово има 150 къщи славяни християни.[26]

Населението се занимава предимно със скотовъдство, а частично и със земеделие – произвежда главно картофи.[27]

През 1927 година селото е прекръстено на Сидирохорион, в превод желязно село. Между 1914 и 1919 година 14 души от Шестеово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12. В селото има 12 политически убийства.[18] Според Симовски от Илинденското въстание до Втората световна война към България и презокеанските страни се изселват 55 семейства с 239 души.[27] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Димитър Гавалов, Пенчо Малков, Алексо Дуров, Васил Майов, Тома Лазаров, Петър Пройков, Лазар Пашов, Кузма Лазов, Методи Малков, Димитър Димов.[28] Шестеово пострадва от италианските окупатори.[29] В 1945 в селото има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби – 44 души са убити, 462 души се изселват в социалистическите страни,[27] а 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[18]

След войната започва масова емиграция отвъд океана, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.[27]

Прекръстени с официален указ местности в община Шестеово на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Гумница[30]ΓκούμνιτσαЛонгоремаΛογκόρεμα[31]река Ю от Шестеово, десен приток на Влака[30]
Биковик[30]ΜπίκοβικЛохагу ПерцелиΛοχαγοῦ Περτσέλη[31]връх във Вич (1504 m), СЗ над Шестеово[30][32]
Плоча[30]ΠλότσαПлакесΠλάκες[31]връх във Вич (1341 m), С над Шестеово[30]
ЛазениΛάζενηАрванитидиΑρβανιτίδη[31]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 602[27] 573[27] 628[27] 609[27] 315[27] 190[27] 162[27] 182[27] 155[27] 125 82 92
Шестеовската крепост

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Гробищната църква в Шестеово
Входната икона на гробищната църква в Шестеово с изличен български надпис
 Основна статия: Шестевени

Шестеово дава много дейци на българската революционна организация в края на XIX – началото на XX век. Сред най-видните дейци на ВМОРО от Шестеово са Атанас Петров (? – 1902), войвода на Организацията,[33] учителката Търпена Попдимитрова (1884 – 1918),[34][35] учителят Петър Малков (? – 1908)[36][37][38] и Христо Попов (1888 – 1907), войвода на Организацията.[39]

В годините на Втората световна война Никола Шестоваров (? – 1944) е ръководител на Българо-македонския революционен комитет.[40][41][42] Никола Димитров (1890 – 1986) е български политик, кмет на Варна в 1943 – 1944 година.[43]

Паско Янев (1917 – 1989) е комунистически партизанин в годините на Втората световна война, по-късно генерал-майор от Българската народна армия.[44][45] Любка Рондова (1936 – 2016) е дете бежанец от Шестеово, известна българска народна певица.[46]

От личностите с македонско национално съзнание Борче Димовски (1942 – 2014) е югославски борец, олимпиец.[47]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 1 2 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Κάστρο του Λογγά // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
  5. ↑ Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония, 24 часа 15.05.2012
  6. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  7. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 83.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 292.
  13. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 13 – 14.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  15. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 54.
  16. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 55.
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 54 – 55.
  18. 1 2 3 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori[неработеща препратка].
  19. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  20. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  21. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 103. (на гръцки)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  23. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26.
  24. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  25. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 184.
  26. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  27. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 488.
  29. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  31. 1 2 3 4 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  32. ↑ Със същия указ, но като част от община Дреновени (Кранионас) върхът е прекръстен на Литария (Λιθάρια).
  33. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 50.
  34. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 12.
  35. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 176.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 97, 191.
  37. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 536.
  38. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  39. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 384.
  40. ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 47.
  41. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 245, 249 – 250, 286.
  42. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 414 – 548.
  43. ↑ Никола Димитров // Община Варна. Архивиран от оригинала на 27 юли 2014. Посетен на 7 април 2017.
  44. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206 – 207. Посетен на 25 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  45. ↑ Решение № 218 от декември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения // Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, стр. 5. Посетен на 25 август 2015.
  46. ↑ Напусна ни Любка Рондова // Българско национално радио, 15 март 2016. Посетен на 6 ноември 2025 г.
  47. ↑ IN MEMORIAM: Борче Димовски (1943-2014) // 27 юни 2014. Архивиран от оригинала на 3 август 2014. Посетен на 21 септември 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шестеово&oldid=12757472“.