Направо към съдържанието

Крецово

Крецово
Χορήγιο
— село —
Арджанското езеро и хълмът Лазарица в дъното
Арджанското езеро и хълмът Лазарица в дъното
Гърция
40.9971° с. ш. 22.7254° и. д.
Крецово
Централна Македония
40.9971° с. ш. 22.7254° и. д.
Крецово
Кукушко
40.9971° с. ш. 22.7254° и. д.
Крецово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина162 m
Население919 души (2001)
Крецово в Общомедия

Крецово (на гръцки: Χορήγιο или Χορήγι, Хоригио или Хориги, катаревуса Χωρύγιον, Хоригион, до 1926 година Κιρίτζ или Κερέτζ, Киридз или Кередз[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 919 жители (2001).

Селото е разположено на около 12 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).

На хълма Лазарица северозападно от Крецово са открити останките на античен град, обявен в 1986 и 1996 година за паметник на културата. Исторически останки има и в местността Киреч.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Киреч е представлявано от своя кмет или пълномощник Вельо, син на Пеце.[3]

В XIX век Крецово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1814 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крецово (Cretzovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 66 домакинства, като жителите му са 310 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крецово (Киреч) е село в Кукушка каза с 500 жители българи християни.[6]

До Илинденското въстание Крецово е чифлик. След въстанието селото е откупено изцяло.[7]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Крецово (Kretzovo) е село в Кукушка каза с 600 души българи екзархисти, в което работи българско училище.[8]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 година селото е прекръстено на Хориги. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 133 семейства и 453 жители бежанци.[10]

Икона, дарена от Ицо Крецовали на църквата „Света Параскева“ в Лъгадина. „Възнесение Илиево“, 49 Χ 90.
Η ΑΝΑΛΗΨΙC ΤΟΥ ΠΡΟΦΗΤΟΥ ΗΛΙΟV· Ο ΠΡΟΦΗΤΗC ΤΡΕΦΟΜ[ΕΝΟC] / ὑπὸ κόρ[ακος] [Ο ΠΡΟΦΗΤΗC] ΕΛΙCCΑΙΟς. Δέησις τοῡ δούλου τοῡ θεοῡ : / ἵτζιου κρέτζωβαλή · / : 1851 · / : θ : μ ·
Родени в Крецово
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/Φ34/3980/94/1-2-1985 - ΦΕΚ 85/Β/15-2-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  7. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 217.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57