Направо към съдържанието

Ивановска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивановска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ивановска област на картата на РусияИвановска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърИваново
Площ21 437 km²
Население1 014 620 души (2017)
47,3 души/km²
Адм. центърИваново
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторСтанислав Воскресенски
Часова зонаUTC +3
МПС код37
Официален сайтwww.ivanovoobl.ru
Ивановска област в Общомедия

Ивановска област е субект на Руската Федерация в Централния федерален окръг [1]. Площ 21 437 km2 (74-то място в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население). Административен център град Иваново. Разстояние от Москва до Иваново 318 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град на територията на Ивановска област е Юревец възникнал като укрепление под името Юревец-Поволжки през 1225 г. През 1539 г. е основан град Шуя, а през ХVІІІ век за градове са признати населените места Пучеж (1745 г.), Кинешма (1777 г.) и Гаврилов Посад (1789 г.). Сегашният административен център на областта град Иваново е признат за град Иваново-Вознесенск след обединяването на село Иваново и Слобода Вознесенская през 1871 г., а през 1932 г. е преименуван на Иваново.

На 14 януари 1929 г. е образувана Ивановска Промишлена област. На 11 март 1936 г. от нейния състав е отделена Ярославска област, а останалата част е преименувана на Ивановска област. На 14 август 1944 г. от състава на Ивановска област са формирани Костромска и Владимирска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Ивановска област се намира в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи с Ярославска област, на север – с Костромска област, на изток – с Нижегородска област и на юг – с Владимирска област. В тези си граници заема площ от 21 437 km2 (74-то място по големина в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Голяма част от територията ѝ представлява слабохълмиста равнина, равномерно и плитко разчленена от долините на реките и сухи оврази. На северозапад има ниско моренно възвишение, явяващо се вододел между реките Волга и Клязма, като на югоизток и изток то се понижава и покрай левия бряг на Клязма преминава в пясъчна, слабохълмиста равнина (Балахнинска низина, Лухско полесие), обрасла с гори, с торфени блата и малки езера. На запад, на територията на Ивановска област навлиза по-хълмистата част на възвишението Юревско Ополе, гъсто набраздено от оврази, а на север – слабохълмистата и на места заблатена Унженска низина.[2]

Климатът е умереноконтинентален., с топло лято (средна юлска температура 18 – 19 °C) и умерено студена зима (средна януарска температура -12 °C). Годишна сума на валежите 550 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период с температури над 5 °C е 160 – 174 денонощия.[2]

В Ивановска област има около 1775 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 16,4 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга пресича североизточната част на областта, като левите ѝ притоци Мера, Немда, Унжа са многоводни, а десните – маловодни и къси. По южния склон на Волжко-Клязминския вододел се стичат реките Нерл, Увод, Теза, Лух и др., леви притоци на Клязма, която е ляв приток на Ока, от басейна на Волга. Реките в областта са с малък наклон, спокойно течение и са разпределени равномерно по нейната територия. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Те се характеризират с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в началото или средата на април.[3]

На територията на областта има над 2800 естествени и изкуствени езера с обща площ около 635 km2, като само 180 от тях са с площ над 10 дка. По-голямата част са ледникови и карстови езера, а по долините на реките се срещат и крайречни езера (старици) и са разположени предимно в централните и южни части на областта. Най-големите естествени езера са: Рубско (2,9 km2) и Свято (2,5 km2). Най-големите изкуствени водоеми са: Горковското водохранилище (на територията на областта е неговата „опашка“) на река Волга и Уводското водохранилище на река Увод. Блатата в областта заемат 2,35% от нейната площ – 503 km2, като най-големите блатни масиви са: Куракинските и Ламненските блата.[3]

Най-разпространените почви в Ивановска област са различни видове подзолисти почви и блатни почви. По вододелите на северозапад и север са развити ливадно-подзолистите почви, в пониженията – подзолисто-торфени и блатни почви, а по долините на реките – заблатени ливадни почви. На югозапад най-разпространени са плодородните ливадно-черноземни почви, а по долините на Волга, Клязма и Лух – ливадно силноподзолисти почви.[2]

Областта е разположена в преходната полоса между тайгата и смесените гори. Горите заемат около 1 млн.ха, 38% от територията на областта. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на Волга и в Южкия и Тейковски райони. Смърчови гори има в междуречието между Волга и Лух, а борови гори са развити върху песъчливи и оподзолени почви. Преобладаващите дървесни видове са: бреза 35%, бор 35%, осика 14%, смърч 14%. Ливадите и пасищата заемат около 8% от територията на областта, като много от тях са заблатени.[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Ивановска област е наброявало 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население).

Национален състав
Народ Численост 2002 г.
души (* Архив на оригинала от 2011-10-10 в Wayback Machine.)
Численост 2010 г.
души[4]
Руснаци 1 075 815 962 219
Украинци 10 629 7684
Татари 8205 6696
Арменци 4012 4645
Азербайджанци 3166 3545
Беларуси 3483 2379
Цигани 2031 2283
Узбеки 698 1399
Мордовци 1948 1243
Чуваши 1648 1240
Молдовани 1246 1181
Други националности 11 599 12 255
Лица непосочили национална принадлежност 23 849 54 882
показани са народи c численост над 1000 души

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Ивановска област

В административно-териториално отношение Ивановска област се дели на 6 областни градски окръга, 21 муниципални района, 17 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Вичуга, Иваново, Кинешма, Кохма, Тейково и Шуя), 11 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ивановска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Иваново
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Вичуга 30 34 868 гр. Вичуга 34 868 71
2. Иваново 105 406 933 гр. Иваново 406 933
3. Кинешма 49 83 871 гр. Кинешма 83 871 105
4. Кохма 13 30 316 гр. Кохма 30 316 13
5. Тейково 27 32 791 гр. Тейково 32 791 35
6. Шуя 33 58 723 гр. Шуя 58 723 32
Муниципални райони
1. Верхнеландехски 626 4590 сгт Верхни Ландех 1755 117
2. Вичугски 1006 17 819 гр. Вичуга 71 Каменка, Новописцово, Старая Вичуга
3. Гаврило-Посадски 960 16 070 гр. Гаврилов Посад 5715 85 Петровски
4. Заволжки 1148 15 482 гр. Заволжск 10 384 113
5. Ивановски 1080 38 066 гр. Иваново
6. Илински 1360 8460 сгт Илинское-Хованское 2979 90
7. Кинешемски 1583 21 741 гр. Кинешма 105 гр. Наволоки
8. Комсомолски 1200 20 135 гр. Комсомолск 8366 59
9. Лежневски 773 18 687 сгт Лежнево 7837 26
10. Лухски 955 8362 сгт Лух 2762 94
11. Палехски 853 9661 сгт Палех 4821 62
12. Пестяковски 1119 6011 сгт Пестяки 3478 120
13. Приволжки 600 24 190 гр. Приволжск 15 824 47 гр. Пльос
14. Пучежки 785 11 339 гр. Пучеж 7078 157
15. Родниковски 935 33 581 гр. Родники 24 662 59
16. Савински 861 10 966 сгт Савино 5050 65
17. Тейковски 1290 11 312 гр. Тейково 35 Нерл
18. Фурмановски 763 40 636 гр. Фурманов 34 309 33
19. Шуйски 1065 21 841 гр. Шуя 32 Колобово
20. Южки 1343 23 347 гр. Южа 12 834 95
21. Юревецки 860 13 408 гр. Юревец 8378 168

В основата областта на селското стопанство – животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2810[5] 2193,9[6] 1838,1 1626,9[6] 1207,9[7] 853,0 862,8[7]
  1. Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Ивановска област (Ивановская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво – Лъчение [Железное дерево – Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ивановска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Ивановска област
  4. Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
  5. Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ивановской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​