Алберт Айнщайн: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 6308154 на 46.55.161.214 (б.)
Racconish (беседа | приноси)
145 редакции
img
Ред 2: Ред 2:
{{Учен информация
{{Учен информация
| име = Алберт Айнщайн
| име = Алберт Айнщайн
| портрет = Einstein1921 by F Schmutzer 4.jpg
| портрет = Einstein by Karsh 1948.jpg
|портрет-описание=Алберт Айнщайн, снимка от 1921 г.
|портрет-описание=Алберт Айнщайн, снимка от 1948 г.
| ширина на картинката = 200px
| ширина на картинката = 200px
| описание = германски физик
| описание = германски физик

Версия от 10:14, 6 декември 2014

Айнщайн пренасочва насам. За други значения вижте Айнщайн (пояснение).

Шаблон:Учен информация

Алберт Айнщайн (Шаблон:Lang-de, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.[1]

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.[2]

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 година той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.[3]

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.[3] Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения.[4] Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.[5]

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.

Биография

Детски години и юношество

Най-ранната снимка на Айнщайн (на 3 години)

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя.[6] Баща му, Херман Айнщайн (1847-1902 г.), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858 -1920 г.), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 година семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си предприятие за производство на правотокови електрически уреди.[6]

Семейството на Алберт Айнщайн е еврейско, но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.[7][8]

Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява компас и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“.[9] По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на математиката.[6] През 1889 година Макс Талмуд, беден студент от Полша, подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и „Елементи“ на Евклид.[10] По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Волфганг Амадеус Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

През 1894 година предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на променливия ток и намалялото търсене на правотокови устройства. Семейството се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи електроинженерство, но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 година той напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.[6] По това време Айнщайн пише първата си научна работа, „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“.[11]

Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в Цюрих, Швейцария, въпреки че не е положил матура. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини.[12] След този неуспех семейството му го изпраща в Аарау, за да довърши средното си образование.[6] Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер — Паул).[13] В Аарау Айнщайн се запознава с електромагнитната теория на Джеймс Кларк Максуел. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за Олсберг, където е назначена за учителка.

Милева Марич, родом от Сърбия, бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 година и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.[14] Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година,[15][16] но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това.[17][18][19][20] През 1900 година Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 Айнщайн получава швейцарско гражданство.

Чиновник в патентно бюро

Милева Марич през 1896 година

Дипломата, получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като преподавател по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама сина — Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.

1905 - чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis)

През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.

Научна кариера, научни теории и емиграция в САЩ

Алберт Айнщайн, 1921

След като напуска патентното бюро през 1909 година, Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия. От 1914 до 1933 година е директор на института по физика "Кайзер Вилхелм" в Берлин. През периода от 1912 до 1933 година е и гостуващ професор на Лайденския университет.[21] През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.

  • Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
  • Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки - небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.

След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ù брак. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В началото на 1933 година нацистите взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в САЩ. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.

Принстън

Айнщайн през 1947 година

В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 година получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос, а за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците.

В следващите години Айнщайн става един от основателите на Пъгуошкото движение на учените за мир. Въпреки че първата конференция се провежда едва след смъртта на Айнщайн през 1957 година, инициативата за създаването му е изразена в получилия широка популярност манифест на Ръсел-Айнщайн, който предупреждава за опасността от създаването и използването на водородната бомба. В рамките на това движение много световноизвестни учени водят борба против надпреварата във въоръжаването и създаването на ядрено и термоядрено оръжие.[22][23]

Къщата на Айнщайн в Принстън

До края на живота си Алберт Айнщайн продължава работата си над проблемите на космологията, но главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето. В това му начинание му помагат професионални математици, дори разработва две отделни теории. От математическа гледна точка двете теории са изящни, за съжаление не водят до никакво нови физични следствия. Тъй като той не се интересува от чистата математика, а от връзката с физиката, изоставя тези теории.[24]

Отначало (през 1929 година) Айнщайн се опитва да развива идеите на Теодор Калуца и Оскар Клайн, които се състоят в това, че светът има 5 измерения, като петото е с микроразмери и поради тази причина е незабележимо и невидимо. Но не му се удава да получи нови интересни резултати с това допускане и той изоставя многомерната теория. Едва в наше време тя се възражда като теория на суперструните. Втората версия на единната теория (1950 година) се основава на предположението, че пространство-времето има не само кривина, но и усукване. Тя включва също така общата теория на относителността и теорията на Максуел. Въпреки това окончателна редакция на уравненията — такава, че да описват както микро, така и макро света — не е открита. По това време Алберт Айнщайн не разполага с математическите средства и с изчислителните възможности на XXI век и макар че е на прав път, си поставя неимоверно трудна и почти непостижима за това време задача. Така неговата теория остава като ненужна математическа надстройка.[25]

Последни години

През 1955 година здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на 18 април 1955 година от аневризъм на аортата. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 година, присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.

Религиозни и политически възгледи

Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в Тайпей, Тайван през 2005 - световната година на физиката

Тъй като работите на Айнщайн са свързани и с научния детерминизъм, се повдигат въпроси относно позицията му за теологическия детерминизъм или дали той вярва в някой бог. През 1929 г. казва на равин Херберт С. Голдщайн "Аз вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството." [26]

Айнщайн сам заявява, че е агностик в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц: "Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание."[27] Други негови фрази са: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности". По-конкретно своите възгледи за отношението между наука и религия Айнщайн излага в списанието "Природа" през 1940 година в статия, озаглавена "Наука и религия".

По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист (в сферата на културата) и хуманист. Според него основният порок на капитализма е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че спазването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През 1949 година в Ню Йорк публикува статията "Защо социализъм?".

Той е убеден пацифист. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947.

Източници

  1. ↑ Zahar, Élie. Poincaré's Philosophy. From Conventionalism to Phenomenology. Carus Publishing Company, 2001. ISBN 0-8126-9435-X. p. 41. (на английски)
  2. ↑ The Nobel Prize in Physics 1921 // Nobelprize.org, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  3. ↑ а б Albert Einstein — Biography // Nobelprize.org, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  4. ↑ Schilpp, Paul Arthur, editor. Albert Einstein: Philosopher-Scientist, Volume II. New York, Harper and Brothers Publishers (Harper Torchbook edition), 1951. p. 730–746. (на английски) Негови ненаучни работи включват: „About Zionism: Speeches and Lectures by Professor Albert Einstein“ (1930), “„Why War?“” (1933, в съавторство със Зигмунд Фройд), „The World As I See It“ (1934),„Out of My Later Years“ (1950) и научно-популярната книга „The Evolution of Physics“ (1938, съавторство с Леополд Инфелд).
  5. ↑ Einstein // WordNet, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  6. ↑ а б в г д Albert Einstein – Biography // Nobelprize.org. Посетен на 7 март 2007. (на английски)
  7. ↑ Rosenkranz, Ze'ev. Albert Einstein – Derrière l'image. Neue Zürcher Zeitung, 2005. ISBN 3-03823-182-7. p. 29. (на френски)
  8. ↑ Sowell, Thomas. The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late. Basic Books, 2001. ISBN 0-465-08140-1. p. 89–150. (на английски)
  9. ↑ Schilpp (Ed.), P. A. Albert Einstein – Autobiographical Notes. Open Court Publishing Company, 1979. p. 8–9. (на английски)
  10. ↑ Herschbach, Dudley. Einstein as a Student (PDF) // Harvard University. Архивиран от оригинала на 2006-09-01. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  11. ↑ Mehra, Jagdish. Albert Einstein's first paper // The Golden Age of Physics. World Scientific, 2001. ISBN 9810249853. Посетен на 4 март 2007. (на английски)
  12. ↑ Highfield, Roger et al. The Private Lives of Albert Einstein. London, Faber and Faber, 1993. ISBN 0-571-17170-2. p. 21. (на английски)
  13. ↑ Highfield, Roger et al. The Private Lives of Albert Einstein. London, Faber and Faber, 1993. ISBN 0-571-17170-2. p. 21,31,56–57. (на английски)
  14. ↑ Einstein, Albert. The Collected Papers of Albert Einstein, Volume 1: The Early Years, 1879-1902. Princeton University Press, 1987. ISBN 978-0691084077. (на немски)
  15. ↑ Troemel-Ploetz, D. Mileva Einstein-Marić: The Woman Who Did Einstein's Mathematics // Women's Studies International Forum 13 (5). 1990. p. 415-432. (на английски)
  16. ↑ Walker, E. H. Did Einstein Espouse his Spouse's Ideas? // Physics Today. Feb. 1989. Архивиран от оригинала на 2004-09-28. (на английски)
  17. ↑ Pais, Abraham. Einstein Lived Here. Oxford University Press, 1994. ISBN 978-0198539940. p. 1-29. (на английски)
  18. ↑ Holton, G. Einstein, History, and Other Passions. Harvard University Press, 1996. p. 177-193. (на английски)
  19. ↑ Stachel, J. Einstein from B to Z. Birkhäuser, 2002. p. 26-38, 39-55. (на английски)
  20. ↑ Martinez, A. A. Handling evidence in history: the case of Einstein’s Wife // School Science Review 86 (316). March 2005. p. 49-56. Архивиран от оригинала на 2007-02-21. (на английски)
  21. ↑ Delft, Dirk van. Albert Einstein in Leiden (PDF) // Physics Today, 2006. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  22. ↑ Шаблон:Икона ru О некоторых заблуждениях профессора Альберта Эйнштейна. Открытое письмо советских учёных, Новое время, 1947, №48, стр.14—17
  23. ↑ Шаблон:Икона ru О беззаботности в политике и упорстве в заблуждениях, Новое время, 1948, №11, стр. 12—15
  24. ↑ Паркер Б. Мечта Эйнштейна: В поисках единой теории Вселенной изд. Амфора, 2001 г., ISBN 5-94278-141-9
  25. ↑ Lisa Randall, Warped Passages. Unraveling the Mysteries of the Universe' Hidden Dimensions, HarperCollins Publishers, New York, 2005.
  26. ↑ Brian, Dennis. Einstein: A Life. New York, John Wiley & Sons, 1996. ISBN 0471114596. p. 127. (на английски)
  27. ↑ Albert Einstein in a letter to M. Berkowitz, 25 October 1950; Einstein Archive 59–215; from Alice Calaprice, ed., The New Quotable Einstein, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2000, p. 216.

Външни връзки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Алберт Айнщайн
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Алберт Айнщайн.

Шаблон:Превод от3

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA


Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алберт_Айнщайн&oldid=6361732“.