Направо към съдържанието

Кабардино-Балкария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кабардино-Балкария
Кабардино-Балкарская Республика
Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ
Къабарты-Малкъар Республика
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Кабардино-Балкария на картата на РусияКабардино-Балкария на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаНалчик
Площ12 470 km²
Население864 454 души (2017)
69,3 души/km²
Федерален окръгСевернокавказки федерален окръг
ПрезидентКазбек Коков
Министър-председателАлий Мусуков
Езицируски, кабардински и балкарски
Часова зонаUTC +3
МПС код03
Официален сайтwww.nalnet.ru
Кабардино-Балкария в Общомедия
Физикогеографска карта на Република Кабардино-Балкария

Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия (на руски: Кабардино-Балкарская Республика; на кабардино-черкезки: Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ; на карачаево-балкарски: Къабарты-Малкъар Республика) е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район[1]. Площ 12 470 km² (79-о място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-о място, 0,59%). Столица е град Налчик. Разстояние от Москва до Налчик е 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.

Образувана е като Кабардинска автономна област на 1 септември 1921 г. От 16 януари 1922 г. е Кабардино-Балкарска автономна област, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Кабардино-Балкарска автономна съветска социалистическа република. След разпадането на СССР, от 1992 г. е Кабардино-Балкарската република.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници

[редактиране | редактиране на кода]

Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на Голям Кавказ и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. На запад граничи с Република Карачаево-Черкезия, на север със Ставрополски край, на изток с Република Северна Осетия и на юг с Грузия. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област Балкария.[2]

Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на Голям Кавказ, където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с Република Карачаево-Черкезия се издига връх Елбрус 5642 m (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на Русия). В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река Терек река Малка, надморската височина е под 200 m.[2]

Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на Тирниауз, полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.[2]

Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6 °C, средната юлска 23,4 °C, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12 °C и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4 °C и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на Голям Кавказ. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.[2]

Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките Терек и Кума, вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на Кума, която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.[3]

Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване (Терек, Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.[3]

В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в Русия с дълбочина от 368 m.[3]

Почви, флора и фауна

[редактиране | редактиране на кода]

На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.

Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.[2]

Административно-териториално деление на Република Кабардино-Балкария

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на републиката наброява 901 494 души, с гъстота 72,1/km2. Урбанизацията на населението е 56,61%. Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип

Административно-териториално деление на Кабардино-Балкария към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Налчик (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Баксан 180 58 515 гр. Баксан 38 053 24
Налчик 133 265 162 гр. Налчик 239 200
Прохладни 29 57 879 гр. Прохладни 57 879 56
Муниципални райони
Баксански 830 62 978 гр. Баксан 24
Елбруски 1850 35 944 гр. Тирниауз 20 574 89
Золски 2125 49 557 сгт Залукокоаже 9996 61
Лескенски 513 29 289 с. Анзорей 6985 37
Майски 385 38 981 гр. Майски 27 055 41
Прохладненски 1349 45 148 гр. Прохладни 56
Терски 893 50 692 гр. Терек 19 449 59
Урвански 468 73 411 гр. Нарткала 30 643 25
Чегемски 1503 69 087 гр. Чегем 18 043 10
Черски 2213 27 811 сгт Кашхатау 5473 42

В основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам-молибденови руди.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 329[4] 325,3[5] 316,8 308,7[5] 290,9[6] 291,1 289,6[6]
  1. Петрушина М.Н., Пуляева Д.А. и др. Кабарди́но-Балка́рия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кабардино-Балкария
  3. а б в ((ru)) «Вода России» – Кабардино-Балкария
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Кабардино-Балкарии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​