Свети Иван (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свети Иван
SvetiIvan.jpg
Остров Свети Иван
Местоположение Черно море
Страна България България
Адм. единица Област Бургас
Община Созопол
Площ 0,66 km²
Най-висока точка 33 m
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4386° с. ш. 27.6928° и. д.
Местоположение в България
[[commons:Category:St. Ivan Island|]] в Общомедия

Свети Йоан е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 km2. Намира се на 910 m от най-северната точка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 m над морското равнище.

На Св. Иван е построен сонарен морски фар (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава звукови сигнали и – заедно с фара на нос Емине – показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

Островът е бил свято място за древните траки, които направили тук свое светилище още през VII в. пр.н.е. Тогава на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 m бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис.

В средата на V в. от н.е. на о-в Св. Иван е издигната раннохристиянска базилика. В края на V – началото на VI в. е изграден храмътСв. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен манастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Най-ранната книга, създадена тук, е датирана от Х век, а най-ценната – романът „Варлаам и Йоасаф“, от ХІІ в., днес се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека. В манастирската библиотека (скрипторий) работили много високообразовани монаси-книжовници, които копирали богослужебни книги, житийни съчинения и правели преводи от гръцки на български език. Това дало възможност манастирът да се превърне в крупен разпространител на християнската култура и да се развива като голям християнски център по Черноморското крайбрежие. Обновен е значително през 1263 г., когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм – „Св. Йоан Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а през 1308 г. след венчаването на българския цар Тодор Светослав за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски. През 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. Разрушен е до основи през 1453 г. и е възстановен през 1467 – 1471 г. от монаха Гервасий. Активната книжовна дейност на манастира продължава и в първите векове на османското владичество. През 1623 г. казашки пирати от северното Черноморско крайбрежие ограбили манастира „Св. Йоан Кръстител (Предтеча)“, а при сраженията им с турската флотилия той е напълно опожарен и престанал да съществува. Турците го изравняват със земята през юли 1629 г., за да не може да послужи като убежище на пиратите при нашествия. Монасите се преместват в манастир на о. Халки. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни патриарси.

В югозападния край на острова през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. е изграден руски лазарет.

Изглед по изгрев от Бакърлъка. Отляво надясно: о. Св. Иван,
о. Св. Петър, о. Св. Кирик

След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други.

На 28 юли 2010 г. в 13,30 часа по време на археологически разкопки под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов и н. с. Цоня Дражева на най-ранната църква в средновековния манастир „Св. Йоан Кръстител“, построена в началото на V век, е открит в развалините на манастира реликварий с мощи на Свети Йоан Кръстител [1], [2]. Реликварият с мощите на светеца е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия [3]. Мощите днес са изложени за поклонение в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Созопол.

Островите Св. Иван и Св. Петър са обиталища на над 70 вида птици. Те са приютили най-голямата колония на средиземноморски чайки (Ichthyaetus audouinii) и жълтокраки чайки (Larus cachinnans) в България, разположена на старите им, естествени места за гнездене [4]. Тук се намира и най-голямата колония в България на сребриста чайка (Larus argentatus). Остров Св. Иван е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35/1965 г. на Държавен вестник. През 1993 г. е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. На остров Св. Иван се намира и единствената в страната популация на интродуцирания през 1934 г. вид заек подземник (Oryctolagus cuniculus) [5].

Посещението на острова се извършва с лодки и корабче от пристанището в Созопол. На острова са изградени два пристана, от които тръгват обозначени туристически пътеки, водещи до археологическия паметник – манастира „Св. Йоан Кръстител“. Достъпът е строго забранен с министерско постановление в периода април-юли (до 30 юли), когато гнездят гларусите [6].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разкопки на о-в Свети Иван – Созопол
  2. Остров Свети Иван – Созопол, мощите на Йоан Кръстител
  3. В Созопол бе отворен реликварият с мощите на Св. Йоан Кръстител
  4. Помогнете на учените да разберат къде пътешестват гларусите Регионален исторически музей Бургас
  5. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293 – 295.
  6. Археологически резерват „Острови Св. Иван и Св. Петър“, община Созопол

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]