Стоян Костурков: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание= български политик |
| описание= български политик |
||
| роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]] |
| роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[Народна република България]] |
||
| още= {{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|23о=1|26о=1|}} |
| още= {{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|23о=1|26о=1|}} |
||
}} |
}} |
||
Версия от 21:17, 21 май 2021
| Стоян Костурков | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
25 ноември 1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 декември 1949 г.
|
| Учил в | Женевски университет |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXIII ОНС XXVI ОНС | |
| Стоян Костурков в Общомедия | |
Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1866 година. По време на Априлското въстание е свидетел на убийства и издевателства от страна на османската войска над местни жители.[1]
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.
През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.
През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[2]
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[3]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.
Баща е на политика Пенчо Костурков.
Бележки
- ↑ Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 102-104.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241 – 243.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||||||