Чечения

Чеченская Республика Noxçiýn Jumhuri
Субект на Руската федерация
Чечения на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Грозни
Площ	15 647 km²
Население	1 497 992 души (2021) 95,7 души/km²
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Президент	Рамзан Кадиров
Министър-председател	Муслим Хучиев
Езици	руски и чеченски
Часова зона	UTC +3
МПС код	20
Валута	рубла
Официален сайт	chechnya.gov.ru
Чечения в Общомедия

Физикогеографска карта на Чечения

Чеченската република (на чеченски: Нохчийн Республика; на руски: Чеченская республика), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площта ѝ е 15 647 km² (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09%), а населението към 1 януари 2017 г. възлиза на 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица е град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни – 2007 km.

Историческа справка

На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.

Географска характеристика

Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km² (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).

Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.

В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.

Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-големите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.

В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, източнокавказки тур, елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.

Население

Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брой в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95,3 %), на руснаците 24 382 души (1,9 %), на кумиките 12 221 души (1,0 %), и др.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Чечения

В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Грозни (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
16. Грозни	324	291 687	гр. Грозни	291 687
17. Аргун	63	36 486	гр. Аргун	36 486	16
Муниципални райони
1. Ачхой-Мартановски	1225	86 844	с. Ачхой-Мартан	23 282	51
2. Веденски	936	39 451	с. Ведено	5133	67
3. Грозненски	1600	128 903	гр. Грозни
4. Гудермески	740	144 112	гр. Гудермес	51 776	40
5. Итум-Калийски	1277	6498	с. Итум-Кали	1288	72
6. Курчалоевски	505	126 447	с. Курчалой	25 260	44
7. Надтеречни	883	62 635	с. Знаменское	11 654	99
8. Наурски	2205	58 475	ст-ца Наурская	9656	92
9. Ножай-Юртовски	629	57 762	с. Ножай-Юрт	6744	111
10. Сунженски	349	22 835	ст-ца Серноводская	11 882	48
11. Урус-Мартановски	649	139 741	гр. Урус-Мартан	58 588	31
12. Шалински	637	129 893	гр. Шали	53 016	36
13. Шаройски	580	3154	с. Химой	329	103
14. Шатойски	824	19 388	с. Шатой	2523	52
15. Шелковски	2994	60 554	ст-ца Шелковская	12 719	71

Вижте също

• Първа чеченска война
• Втора чеченска война

Външни препратки

• Официален сайт на проруското правителство Архив на оригинала от 2003-08-07 в Wayback Machine. ((ru))
• Официален сайт на сепаратисткото правителство ((ru))
• The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт (на английски и руски)
• The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
• Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 Архив на оригинала от 2007-11-27 в Wayback Machine. ((en))
• Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня ((en))
• Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня ((en))
• Сведения за жертвите на mosnews.com Архив на оригинала от 2004-11-20 в archive.today ((en))

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чечни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​