Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ Нормативен контрол, + Категория:Стопански историци
м паправена препратка ; форматиране: 6x кавички, 2x заглавие-вложеност, 2x тире, URL (тестване), интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 20: Ред 20:
|год_мандат_заместник =
|год_мандат_заместник =
|президент = [[Желю Желев]]
|президент = [[Желю Желев]]
|год_мандат_президент = 1992-1997
|год_мандат_президент = 1992–1997
|райхспрезидент =
|райхспрезидент =
|год_мандат_райхспрезидент =
|год_мандат_райхспрезидент =
Ред 28: Ред 28:
|год_мандат_вицепрезидент =
|год_мандат_вицепрезидент =
|министър-председател = Валентин Карабашев
|министър-председател = Валентин Карабашев
|год_мандат_министър-председател = 1992-1994
|год_мандат_министър-председател = 1992–1994
|министър-председател1 = Нейчо Неев
|министър-председател1 = Нейчо Неев
|год_мандат_министър-председател1 = 1992-1994
|год_мандат_министър-председател1 = 1992–1994
|министър-председател2a = Евгени Матинчев
|министър-председател2a = Евгени Матинчев
|год_мандат_министър-председател2a = 1992-1994
|год_мандат_министър-председател2a = 1992–1994
|министър-председател3 = Кирил Цочев
|министър-председател3 = Кирил Цочев
|год_мандат_министър-председател3 = 1994
|год_мандат_министър-председател3 = 1994
Ред 42: Ред 42:
|предшестван от = [[Филип Димитров]]
|предшестван от = [[Филип Димитров]]
|наследен от = [[Ренета Инджова]]
|наследен от = [[Ренета Инджова]]
|длъжност2 = [[Министерство на външните работи|Министър на външните работи]]
|длъжност2 = [[Министър на външните работи на България|Министър на външните работи]]
|мандат_нач2 = [[30 декември]] [[1992]]
|мандат_нач2 = [[30 декември]] [[1992]]
|мандат_край2 = [[23 юни]] [[1993]] г.
|мандат_край2 = [[23 юни]] [[1993]] г.
Ред 104: Ред 104:
}}
}}


'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от 1992 до 1994 г. е [[министър-председател на България|министър-председател]] на [[Правителство на България (80)|80-то правителство]] на България.
'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от 1992 до 1994 г. е [[министър-председател на България|министър-председател]] на [[Правителство на Любен Беров|83-тото правителството]] на България.


==Биография==
==Биография==
====Ранен живот и образование====
===Ранен живот и образование===
Любен Беров е роден на [[6 октомври]] [[1925]] г. в [[София]].<ref name="ташев">{{ташев|52-53}}</ref> Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]], а през 1949 г. - икономика в Стопанския факултет на [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]].<ref name="ташев"/>
Любен Беров е роден на [[6 октомври]] [[1925]] г. в [[София]].<ref name="ташев">{{ташев|52-53}}</ref> Завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]], а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]].<ref name="ташев"/>


====Преподавателска и научна дейност====
===Преподавателска и научна дейност===
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от 1950 до 1985 г., където постъпва като [[асистент]], по-късно става [[доцент]] (1962), [[професор]] (1971) и защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки (1976),<ref name="ташев"/> посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI-XVII век. Той е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан.
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от 1950 до 1985 г., където постъпва като [[асистент]], по-късно става [[доцент]] (1962), [[професор]] (1971) и защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки (1976),<ref name="ташев"/> посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.


След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От 1973 г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на БАН.
След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Св. Антони“ при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От 1973 г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на БАН.


Носител е на [[Кирил и Методий (орден)|орден "Кирил и Методий"]], I степен (1980).
Носител е на [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]], I степен (1980).


====Политическа и стопанска дейност====
===Политическа и стопанска дейност===
През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента [[Желю Желев]], а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,<ref name="ташев"/> подкрепено от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] и [[Българската социалистическа партия]].
През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента [[Желю Желев]], а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,<ref name="ташев"/> подкрепено от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] и [[Българската социалистическа партия]].


От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.
От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.


==Семейство==
==Семейство==
Ред 143: Ред 143:


==Използвана литература==
==Използвана литература==
====Бележки====
===Бележки===
<references/>
<references/>


==Външни препратки==
==Външни препратки==
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-35-18/1513-2013-10-29-18-18-08 Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби] desebg.com, автор: Христо Христов, 29 Октомври 2013
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-35-18/1513-2013-10-29-18-18-08 Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби] desebg.com, автор: Христо Христов, 29 Октомври 2013
* [http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=1135:%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2&Itemid=156 Любен Беров] - Приказката България
* [http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=1135:%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2&Itemid=156 Любен Беров] – Приказката България


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=17024279X|LCCN=n81072197|VIAF=94520920|ISNI=0000 0001 1689 1707|SUDOC=03263935X|BNF=cb12363120t}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=17024279X|LCCN=n81072197|VIAF=94520920|ISNI=0000 0001 1689 1707|SUDOC=03263935X|BNF=cb12363120t}}

Версия от 07:31, 2 октомври 2015

Любен Беров
L.berov.jpg
Министър-председател на България
Мандат30 декември 1992 – 17 октомври 1994 г.
Президент
1992–1997Желю Желев
Министър-председател
1992–1994Валентин Карабашев
1992–1994Нейчо Неев
1992–1994Евгени Матинчев
ПредшественикФилип Димитров
НаследникРенета Инджова
Министър на външните работи
Мандат30 декември 1992 – 23 юни 1993 г.
Министър-председател
1992-1994той самият
ПредшественикСтоян Ганев
НаследникСтанислав Даскалов
Министър-председател
1994Кирил Цочев
Лична информация
Роден
Починал
7 декември 2006 г. (на 81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Националностбългарин
Полит. партиянезависим
ОбразованиеСУ „Св. Климент Охридски“
Професияикономист • политик
Портал Портална икона Политика
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителството на България.

Биография

Ранен живот и образование

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Св. Антони“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • „Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • „Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • „Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • „Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • „Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • „Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • „България“ (1984)
  • „История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • „Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • „Стопанска история“ (1994)
  • „История на света“ (1996)

Използвана литература

Бележки

  1. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любен_Беров&oldid=6925627“.