Чечения: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 56: | Ред 56: | ||
== Административно-териториално деление == |
== Административно-териториално деление == |
||
[[Файл:Административно-территориальное деление Чечни (файл 3).svg|400px|right|Административно-териториално деление на Чечения]] |
[[Файл:Административно-территориальное деление Чечни (файл 3).svg|400px|right|Административно-териториално деление на Чечения]] |
||
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение ([[Грозни]], [[Аргун (град)|Аргун]] и [[Гудермес]]) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма |
|||
{| border="1" cellpadding="2" |
|||
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.''' |
|||
! width="250" bgcolor="yellow" | Административна единица |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>) |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="150" bgcolor="yellow" | Административен център |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Грозни]] (в km) |
|||
! width="200" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение |
|||
|- |
|||
| '''Републикански градски окръзи''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| Грозни || align="right" | 324 || align="right" | 291 687 || гр. [[Грозни]] || align="right" | 291 687 || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| Аргун || align="right" | 63 || align="right" | 36 486 || гр. [[Аргун (град)|Аргун]] || align="right" | 36 486 || align="right" | 16 || |
|||
|- |
|||
| '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| 1.Ачхой-Мартановски || align="right" | 1 225 || align="right" | 86 844 || с. Ачхой-Мартан || align="right" | 23 282 || align="right" | 51 || |
|||
|- |
|||
| 2.Веденски || align="right" | 936 || align="right" | 39 451 || с. Ведено || align="right" | 5 133 || align="right" | 67 || |
|||
|- |
|||
| 3.Грозненски || align="right" | 1 600 || align="right" | 128 903 || гр. [[Грозни]] || align="right" | || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| 4.Гудермески || align="right" | 740 || align="right" | 144 112 || гр. [[Гудермес]] || align="right" | 51 776 || align="right" | 40 || |
|||
|- |
|||
| 5.Итум-Калийски || align="right" | 1 277 || align="right" | 6 498 || с. Итум-Кали || align="right" | 1 288 || align="right" | 72 || |
|||
|- |
|||
| 6.Малгобекски || align="right" | 883 || align="right" | || гр. [[Малгобек]] || align="right" | || align="right" | 54 || |
|||
|- |
|||
| 7.Дебески || align="right" | 1 033 || align="right" | 12 073 || с. Дебеси || align="right" | 5 778 || align="right" | 141 || |
|||
|- |
|||
| 8.Завяловски || align="right" | 2 203 || align="right" | 74 680 || с. Завялово || align="right" | 9 243 || align="right" | 16 || |
|||
|- |
|||
| 9.Игрински || align="right" | 2 267 || align="right" | 36 822 || пос. Игра || align="right" | 20 624 || align="right" | 92 || |
|||
|- |
|||
| 10.Камбарски || align="right" | 763 || align="right" | 16 933 || гр. [[Камбарка]] || align="right" | 10 477 || align="right" | 116 || |
|||
|- |
|||
| 11.Каракулински || align="right" | 1 193 || align="right" | 10 873 || с. Каракулино || align="right" | 4 724 || align="right" | 122 || |
|||
|- |
|||
| 12.Кезки || align="right" | 2 321 || align="right" | 20 421 || пос. Кез || align="right" | 10 911 || align="right" | 172 || |
|||
|- |
|||
| 13.Кизнерски || align="right" | 2 131 || align="right" | 18 871 || пос. Кизнер || align="right" | 9 805 || align="right" | 166 || |
|||
|- |
|||
| 14.Киясовски || align="right" | 821 || align="right" | 9 441 || с. Киясово || align="right" | 3 200 || align="right" | 65 || |
|||
|- |
|||
| 15.Красногорски || align="right" | 1 860 || align="right" | 9 004 || с. Красногорское || align="right" | 4 302 || align="right" | 128 || |
|||
|- |
|||
| 16.Малопургински || align="right" | 1 223 || align="right" | 33 661 || с. Малая Пурга || align="right" | 7 768 || align="right" | 37 || |
|||
|- |
|||
| 17.Можгински || align="right" | 1 997 || align="right" | 26 439 || гр. [[Можга]] || align="right" | || align="right" | 93 || |
|||
|- |
|||
| 18.Сарапулски || align="right" | 1 878 || align="right" | 24 372 || с. Сигаево || align="right" | 5 775 || align="right" | 73 || |
|||
|- |
|||
| 19.Селтински || align="right" | 1 884 || align="right" | 10 457 || с. Селти || align="right" | 5 204 || align="right" | 138 || |
|||
|- |
|||
| 20.Сюмсински || align="right" | 1 790 || align="right" | 12 343 || с. Сюмси || align="right" | 5 250 || align="right" | 140 || |
|||
|- |
|||
| 21.Увински || align="right" | 2 445 || align="right" | 38 134 || пос. Ува || align="right" | 19 934 || align="right" | 96 || |
|||
|- |
|||
| 22.Шаркански || align="right" | 1 405 || align="right" | 18 562 || с. Шаркан || align="right" | 6 523 || align="right" | 88 || |
|||
|- |
|||
| 23.Юкаменски || align="right" | 1 020 || align="right" | 8 821 || с. Юкаменское || align="right" | 3 940 || align="right" | 158 || |
|||
|- |
|||
| 24.Якшур-Бодински || align="right" | 1 780 || align="right" | 21 280 || с. Якшур-Бодя || align="right" | 7 211 || align="right" | 41 || |
|||
|- |
|||
| 25.Ярски || align="right" | 1 524 || align="right" | 13 604 || пос. Яр || align="right" | 6 446 || align="right" | 218 || |
|||
|} |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 13:20, 2 януари 2018
(Знаме) |
(Герб) |
Официален език | руски и чеченски |
Столица | Грозни |
Президент | Рамзан Кадиров |
Министър-председател | Рамзан Кадиров |
Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
Площ |
15 647 km2 |
Население |
1 414 865 души (2017) |
Гъстота |
84,67 km2 |
Валута | рубла |
Часова зона | UTC +4 |
Автомобилен код | 20.95 |
Чеченската република (Шаблон:Lang-ce; Шаблон:Lang-ru), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни 2007 km.
Историческа справка
На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушска АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.
Географска характеристика
Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на спепната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.[1]
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3°С, средна юлска 25°С, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10°С) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4°С, средната юлска 22-24°С, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5°С в ниските части до -12°С и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21°С до 5°С, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.[1]
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяла към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-голямите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.[2]
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, тур, елен, дива котка, вълк, сърна, бурсук, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.[1]
Население
Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брай в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95.3 %), на руснаците 24 382 души (1.9 %), на кумиките 12 221 души (1.0 %), и др.
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Грозни (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
Грозни | 324 | 291 687 | гр. Грозни | 291 687 | ||
Аргун | 63 | 36 486 | гр. Аргун | 36 486 | 16 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Ачхой-Мартановски | 1 225 | 86 844 | с. Ачхой-Мартан | 23 282 | 51 | |
2.Веденски | 936 | 39 451 | с. Ведено | 5 133 | 67 | |
3.Грозненски | 1 600 | 128 903 | гр. Грозни | |||
4.Гудермески | 740 | 144 112 | гр. Гудермес | 51 776 | 40 | |
5.Итум-Калийски | 1 277 | 6 498 | с. Итум-Кали | 1 288 | 72 | |
6.Малгобекски | 883 | гр. Малгобек | 54 | |||
7.Дебески | 1 033 | 12 073 | с. Дебеси | 5 778 | 141 | |
8.Завяловски | 2 203 | 74 680 | с. Завялово | 9 243 | 16 | |
9.Игрински | 2 267 | 36 822 | пос. Игра | 20 624 | 92 | |
10.Камбарски | 763 | 16 933 | гр. Камбарка | 10 477 | 116 | |
11.Каракулински | 1 193 | 10 873 | с. Каракулино | 4 724 | 122 | |
12.Кезки | 2 321 | 20 421 | пос. Кез | 10 911 | 172 | |
13.Кизнерски | 2 131 | 18 871 | пос. Кизнер | 9 805 | 166 | |
14.Киясовски | 821 | 9 441 | с. Киясово | 3 200 | 65 | |
15.Красногорски | 1 860 | 9 004 | с. Красногорское | 4 302 | 128 | |
16.Малопургински | 1 223 | 33 661 | с. Малая Пурга | 7 768 | 37 | |
17.Можгински | 1 997 | 26 439 | гр. Можга | 93 | ||
18.Сарапулски | 1 878 | 24 372 | с. Сигаево | 5 775 | 73 | |
19.Селтински | 1 884 | 10 457 | с. Селти | 5 204 | 138 | |
20.Сюмсински | 1 790 | 12 343 | с. Сюмси | 5 250 | 140 | |
21.Увински | 2 445 | 38 134 | пос. Ува | 19 934 | 96 | |
22.Шаркански | 1 405 | 18 562 | с. Шаркан | 6 523 | 88 | |
23.Юкаменски | 1 020 | 8 821 | с. Юкаменское | 3 940 | 158 | |
24.Якшур-Бодински | 1 780 | 21 280 | с. Якшур-Бодя | 7 211 | 41 | |
25.Ярски | 1 524 | 13 604 | пос. Яр | 6 446 | 218 |
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт на проруското правителство (на руски)
- Официален сайт на сепаратисткото правителство (на руски)
- The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт (на английски и руски)
- The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
- Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня (на английски)
- Сведения за жертвите на mosnews.com (на английски)
Източници
- ↑ а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122256.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чечения
- ↑ ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения