Забайкалски край: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| 431 892kkm<sup>2</sup><br> |
| 431 892kkm<sup>2</sup><br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Население]]<br> |
| [[Население]]<br> |
||
| 1 078 983 души ([[2017]])<br> |
| 1 078 983 души ([[2017]])<br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
||
| 2,8/км<sup>2 |
| 2,8/км<sup>2 |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Часова зона]] || [[Coordinated Universal Time|UTC]] +9 |
| [[Часова зона]] || [[Coordinated Universal Time|UTC]] +9 |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
== Население == |
== Население == |
||
На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в [[Руската Федерация]], 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km<sup>2</sup>, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени. |
На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в [[Руската Федерация]], 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km<sup>2</sup>, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени. |
||
'''Етнически състав''' |
'''Етнически състав''' |
||
Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души: |
Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души: |
||
* Руснаци |
* Руснаци – 977 400 (89,9 %) |
||
* Буряти |
* Буряти – 73 941 (6,8 %) |
||
* Украинци |
* Украинци – 6 743 (0,6 %) |
||
* Татари |
* Татари – 5 857 (0,5 %) |
||
* Арменци |
* Арменци – 3 943 (0,3 %) |
||
* Азербайджанци |
* Азербайджанци – 2 045 (0,3 %) |
||
* Киргизи |
* Киргизи – 1 634 (0,2 %) |
||
* Беларуси |
* Беларуси – 1 544 (0,2 %) |
||
* Узбеки |
* Узбеки – 1 515 (0,2 %) |
||
* Эвенки |
* Эвенки – 1 387 (0,1 %) |
||
== Административно-териториално деление == |
== Административно-териториално деление == |
||
[[Файл:Zabaykalskiy kray Areas.png|thumb|400px|Административно-териториално деление на Забайкалски край]] |
[[Файл:Zabaykalskiy kray Areas.png|thumb|400px|Административно-териториално деление на Забайкалски край]] |
||
В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 2 града с краево подчинение ([[Чита]] и [[Петровск Забайкалски]]) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма |
|||
{| border="1" cellpadding="2" |
|||
|+ '''Административно-териториално деление на Забайкалски край към 2017 г.''' |
|||
! width="250" bgcolor="yellow" | Административна единица |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>) |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="150" bgcolor="yellow" | Административен център |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Чита]] (в km) |
|||
! width="200" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение |
|||
|- |
|||
| '''Републикански градски окръзи (улуси)''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| Чита || align="right" | 562 || align="right" | 347 088 || гр. [[Чита]] || align="right" | 347 088 || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| Агински || align="right" | 65 || align="right" | 18 001 || сгт ''Агинское'' || align="right" | 347 088 || align="right" | 167 || |
|||
|- |
|||
| Горни || align="right" | ? || align="right" | 11 337 || сгт ''Горни'' || align="right" | 11 337 || align="right" | 65 || |
|||
|- |
|||
| Петровск-Забайкалски || align="right" | 300 || align="right" | 16 524 || гр. Петровск-Забайкалски || align="right" | 16 524 || align="right" | 413 || |
|||
|- |
|||
| '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| 1.Агински || align="right" | 6 180 || align="right" | 17 113 || сгт ''Агинское'' || align="right" | || align="right" | 167 || ''Новоорловск'', ''Орловски'' |
|||
|- |
|||
| 2.Акшински || align="right" | 7 500 || align="right" | 9 195 || с. Акша || align="right" | 3 383 || align="right" | 269 || |
|||
|- |
|||
| 3.Александрово-Заводски || align="right" | 7 650 || align="right" | 7 785 || с. Александровски Завод || align="right" | 2 458 || align="right" | 510 || |
|||
|- |
|||
| 4.Балейски || align="right" | 5 050 || align="right" | 18 333 || гр [[Балей]] || align="right" | 11 370 || align="right" | 350 || |
|||
|- |
|||
| 5.Борзински || align="right" | 8 670 || align="right" | 47 569 || гр. [[Борзя]] || align="right" | 28 983 || align="right" | 349 || ''Шерловая Гора'' |
|||
|- |
|||
| 6.Газимуро-Заводски || align="right" | 14 500 || align="right" | 8 904 || с. Газимурски Завод || align="right" | 3 731 || align="right" | 554 || |
|||
|- |
|||
| 7.Дулдургински || align="right" | 7200 || align="right" | 14 392 || с. Дулдурга || align="right" | 6 489 || align="right" | 186 || |
|||
|- |
|||
| 8.Забайкалски || align="right" | 5 254 || align="right" | 21 252 || сгт ''Забайкалск'' || align="right" | 13 228 || align="right" | 459 || |
|||
|- |
|||
| 9.Каларски || align="right" | 56 600 || align="right" | 8 160 || с. Чара || align="right" | 1 910 || align="right" | 1221 || ''Новая Чара'' |
|||
|- |
|||
| 10.Калгански || align="right" | 3 140 || align="right" | 7 743 || с. Калга || align="right" | 3 094 || align="right" | 581 || |
|||
|- |
|||
| 11.Каримски || align="right" | 8 160 || align="right" | 35 478 || сгт ''Каримское'' || align="right" | 12 861 || align="right" | 100 || ''Дарасун'', ''Курорт Дарасун'' |
|||
|- |
|||
| 12.Краснокаменски || align="right" | 5 410 || align="right" | 59 572 || гр. [[Краснокаменск]] || align="right" | 52 811 || align="right" | 535 || |
|||
|- |
|||
| 13.Красночикойски || align="right" | 28 290 || align="right" | 12 554 || с. Красни Чикой || align="right" | 7 107 || align="right" | 561 || |
|||
|- |
|||
| 14.Кирински || align="right" | 16 200 || align="right" | 12 644 || с. Кира || align="right" | 4 246 || align="right" | 445|| |
|||
|- |
|||
| 15.Могойтуйски || align="right" | 6 230 || align="right" | 26 416 || сгт ''Могойтуй'' || align="right" | 11 046 || align="right" | 202 || |
|||
|- |
|||
| 16.Могочински || align="right" | 25 323 || align="right" | 24 786 || гр. [[Могоча]] || align="right" | 13 785 || align="right" | 709 || ''Амазар'', ''Давенда'', ''Итака'', ''Ключевски'', ''Ксеневка'' |
|||
|- |
|||
| 17.Нерчински || align="right" | 5 230 || align="right" | 27 337 || гр. [[Нерчинск]] || align="right" | 14 945 || align="right" | 305 || ''Приискови'' |
|||
|- |
|||
| 18.Нерчинско-Заводски || align="right" | 8 920 || align="right" | 9 574 || с. Нерчински Завод || align="right" | 2 528 || align="right" | 656 || |
|||
|- |
|||
| 19.Оловянински || align="right" | 6 270 || align="right" | 36 468 || сгт ''Оловяная'' || align="right" | 7 677 || align="right" | 249 || ''Золотореченск'', ''Калангуй'', ''Ясногорск'' |
|||
|- |
|||
| 20.Ононски || align="right" | 6 030 || align="right" | 9 955 || с. Нижни Цасучей || align="right" | 3 188 || align="right" | 278 || |
|||
|- |
|||
| 21.Петровск-Забайкалски || align="right" | 9 110 || align="right" | 17 537 || гр. [[Петровск-Забайкалски]] || align="right" | || align="right" | 413 || ''Баляга'', ''Новопавловка'', ''Тарбагатай'' |
|||
|- |
|||
| 22.Приаргунски || align="right" | 4 740 || align="right" | 20 364 || сгт ''Приаргунск'' || align="right" | 7 283 || align="right" | 595 || ''Кличка'' |
|||
|- |
|||
| 23.Сретенски || align="right" | 15 190 || align="right" | 21 793 || гр. [[Сретенск]] || align="right" | 6 687 || align="right" | 385 || ''Кокуй'', ''Уст Карск'' |
|||
|- |
|||
| 24.Тунгиро-Олекмински || align="right" | 43 770 || align="right" | 1 328 || с. Тупик || align="right" | 919 || align="right" | 811 || |
|||
|- |
|||
| 25.Тунгокоченски || align="right" | 50 400 || align="right" | 11 760 || с. Верх Усугли || align="right" | 2 485 || align="right" | 385 || ''Вершино-Дарасунски'' |
|||
|- |
|||
| 26.Улетовски || align="right" | 16 500 || align="right" | 18 577 || с. Улети || align="right" | 6 765 || align="right" | 120 || ''Дровяная'' |
|||
|- |
|||
| 27.Хилокски || align="right" | 14 800 || align="right" | 28 759 || гр. [[Хилок (град)|Хилок]] || align="right" | 10 786 || align="right" | 261 || ''Могзон'' |
|||
|- |
|||
| 28.Чернишевски || align="right" | 12 770 || align="right" | 32 899 || сгт ''Чернишевск'' || align="right" | 12 868 || align="right" | 392 || ''Аксьоново-Зиловское'', ''Букачача'', ''Жирекен'' |
|||
|- |
|||
| 29.Читински || align="right" | 15 708 || align="right" | 65 227 || гр. [[Чита]] || align="right" | || align="right" | || ''Атамановка'', ''Новокручинински'', ''Яблоново'' |
|||
|- |
|||
| 30.Шелопугински || align="right" | 4 400 || align="right" | 7 078 || с. Шелопугино|| align="right" | 3 045 || align="right" | 462 || |
|||
|- |
|||
| 31.Шилкински || align="right" | 6 440 || align="right" | 39 772 || гр. [[Шилка (град)|Шилка]] || align="right" | 13 313 || align="right" | 248 || ''Первомайски'', ''Холбон'' |
|||
|} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 07:40, 9 януари 2018
(знаме) |
(герб) |
Административен център | Чита |
Губернатор | Равил Гениатулин |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Площ |
431 892kkm2 |
Население |
1 078 983 души (2017) |
Гъстота |
2,8/км2 |
Часова зона | UTC +9 |
Автомобилен код | 75, 80 |
Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 078 983 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.
Историческа справка
През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект та Руската Федерация – Забайкалски край.[1]
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).[1]
Релеф
В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (вр. Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (вр. Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (вр. Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.[1]
Климат
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26°С на юг до -33°С на север, средна юлска съответно от 21°С до 17°С. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.[1]
Води
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).[2]
На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km2. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по перифериата на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата встепните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km2, като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.[2]
Почви, растителност, животински свят
Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.
Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд m3, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.
В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – бурсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.
Население
На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km2, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.
Етнически състав
Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души:
- Руснаци – 977 400 (89,9 %)
- Буряти – 73 941 (6,8 %)
- Украинци – 6 743 (0,6 %)
- Татари – 5 857 (0,5 %)
- Арменци – 3 943 (0,3 %)
- Азербайджанци – 2 045 (0,3 %)
- Киргизи – 1 634 (0,2 %)
- Беларуси – 1 544 (0,2 %)
- Узбеки – 1 515 (0,2 %)
- Эвенки – 1 387 (0,1 %)
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Чита (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи (улуси) | ||||||
Чита | 562 | 347 088 | гр. Чита | 347 088 | ||
Агински | 65 | 18 001 | сгт Агинское | 347 088 | 167 | |
Горни | ? | 11 337 | сгт Горни | 11 337 | 65 | |
Петровск-Забайкалски | 300 | 16 524 | гр. Петровск-Забайкалски | 16 524 | 413 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Агински | 6 180 | 17 113 | сгт Агинское | 167 | Новоорловск, Орловски | |
2.Акшински | 7 500 | 9 195 | с. Акша | 3 383 | 269 | |
3.Александрово-Заводски | 7 650 | 7 785 | с. Александровски Завод | 2 458 | 510 | |
4.Балейски | 5 050 | 18 333 | гр Балей | 11 370 | 350 | |
5.Борзински | 8 670 | 47 569 | гр. Борзя | 28 983 | 349 | Шерловая Гора |
6.Газимуро-Заводски | 14 500 | 8 904 | с. Газимурски Завод | 3 731 | 554 | |
7.Дулдургински | 7200 | 14 392 | с. Дулдурга | 6 489 | 186 | |
8.Забайкалски | 5 254 | 21 252 | сгт Забайкалск | 13 228 | 459 | |
9.Каларски | 56 600 | 8 160 | с. Чара | 1 910 | 1221 | Новая Чара |
10.Калгански | 3 140 | 7 743 | с. Калга | 3 094 | 581 | |
11.Каримски | 8 160 | 35 478 | сгт Каримское | 12 861 | 100 | Дарасун, Курорт Дарасун |
12.Краснокаменски | 5 410 | 59 572 | гр. Краснокаменск | 52 811 | 535 | |
13.Красночикойски | 28 290 | 12 554 | с. Красни Чикой | 7 107 | 561 | |
14.Кирински | 16 200 | 12 644 | с. Кира | 4 246 | 445 | |
15.Могойтуйски | 6 230 | 26 416 | сгт Могойтуй | 11 046 | 202 | |
16.Могочински | 25 323 | 24 786 | гр. Могоча | 13 785 | 709 | Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка |
17.Нерчински | 5 230 | 27 337 | гр. Нерчинск | 14 945 | 305 | Приискови |
18.Нерчинско-Заводски | 8 920 | 9 574 | с. Нерчински Завод | 2 528 | 656 | |
19.Оловянински | 6 270 | 36 468 | сгт Оловяная | 7 677 | 249 | Золотореченск, Калангуй, Ясногорск |
20.Ононски | 6 030 | 9 955 | с. Нижни Цасучей | 3 188 | 278 | |
21.Петровск-Забайкалски | 9 110 | 17 537 | гр. Петровск-Забайкалски | 413 | Баляга, Новопавловка, Тарбагатай | |
22.Приаргунски | 4 740 | 20 364 | сгт Приаргунск | 7 283 | 595 | Кличка |
23.Сретенски | 15 190 | 21 793 | гр. Сретенск | 6 687 | 385 | Кокуй, Уст Карск |
24.Тунгиро-Олекмински | 43 770 | 1 328 | с. Тупик | 919 | 811 | |
25.Тунгокоченски | 50 400 | 11 760 | с. Верх Усугли | 2 485 | 385 | Вершино-Дарасунски |
26.Улетовски | 16 500 | 18 577 | с. Улети | 6 765 | 120 | Дровяная |
27.Хилокски | 14 800 | 28 759 | гр. Хилок | 10 786 | 261 | Могзон |
28.Чернишевски | 12 770 | 32 899 | сгт Чернишевск | 12 868 | 392 | Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен |
29.Читински | 15 708 | 65 227 | гр. Чита | Атамановка, Новокручинински, Яблоново | ||
30.Шелопугински | 4 400 | 7 078 | с. Шелопугино | 3 045 | 462 | |
31.Шилкински | 6 440 | 39 772 | гр. Шилка | 13 313 | 248 | Первомайски, Холбон |
Източници
- ↑ а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край
- ↑ а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край