Чечения: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: рубла → Руска рубла using Dab solver |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
|население = 1 414 865 |
|население = 1 414 865 |
||
|население-година = 2017 |
|население-година = 2017 |
||
|валута = [[рубла]] |
|валута = [[Руска рубла|рубла]] |
||
|часова-зона = +4 |
|часова-зона = +4 |
||
|автомобилен-код = 20.95 |
|автомобилен-код = 20.95 |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.''' |
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.''' |
||
! |
! style="width:250px; background:yellow;"| Административна единица |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>) |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.) |
||
! |
! style="width:150px; background:yellow;"| Административен център |
||
! |
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.) |
||
! |
! style="width:50px; background:yellow;"| Разстояние до [[Грозни]] (в km) |
||
! |
! style="width:200px; background:yellow;"| Други градове и сгт с районно подчинение |
||
|- |
|- |
||
| '''Републикански градски окръзи''' || |
| '''Републикански градски окръзи''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| || |
||
|- |
|- |
||
| 16.Грозни || |
| 16.Грозни || style="text-align:right;"| 324 || style="text-align:right;"| 291 687 || гр. [[Грозни]] || style="text-align:right;"| 291 687 || style="text-align:right;"| || |
||
|- |
|- |
||
| 17.Аргун || |
| 17.Аргун || style="text-align:right;"| 63 || style="text-align:right;"| 36 486 || гр. [[Аргун (град)|Аргун]] || style="text-align:right;"| 36 486 || style="text-align:right;"| 16 || |
||
|- |
|- |
||
| '''Муниципални райони''' || |
| '''Муниципални райони''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| || |
||
|- |
|- |
||
| 1.Ачхой-Мартановски || |
| 1.Ачхой-Мартановски || style="text-align:right;"| 1 225 || style="text-align:right;"| 86 844 || с. Ачхой-Мартан || style="text-align:right;"| 23 282 || style="text-align:right;"| 51 || |
||
|- |
|- |
||
| 2.Веденски || |
| 2.Веденски || style="text-align:right;"| 936 || style="text-align:right;"| 39 451 || с. Ведено || style="text-align:right;"| 5 133 || style="text-align:right;"| 67 || |
||
|- |
|- |
||
| 3.Грозненски || |
| 3.Грозненски || style="text-align:right;"| 1 600 || style="text-align:right;"| 128 903 || гр. [[Грозни]] || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || |
||
|- |
|- |
||
| 4.Гудермески || |
| 4.Гудермески || style="text-align:right;"| 740 || style="text-align:right;"| 144 112 || гр. [[Гудермес]] || style="text-align:right;"| 51 776 || style="text-align:right;"| 40 || |
||
|- |
|- |
||
| 5.Итум-Калийски || |
| 5.Итум-Калийски || style="text-align:right;"| 1 277 || style="text-align:right;"| 6 498 || с. Итум-Кали || style="text-align:right;"| 1 288 || style="text-align:right;"| 72 || |
||
|- |
|- |
||
| 6.Курчалоевски || |
| 6.Курчалоевски || style="text-align:right;"| 505 || style="text-align:right;"| 126 447 || с. Курчалой || style="text-align:right;"| 25 260 || style="text-align:right;"| 44 || |
||
|- |
|- |
||
| 7.Надтеречни || |
| 7.Надтеречни || style="text-align:right;"| 883 || style="text-align:right;"| 62 635 || с. Знаменское || style="text-align:right;"| 11 654 || style="text-align:right;"| 99 || |
||
|- |
|- |
||
| 8.Наурски || |
| 8.Наурски || style="text-align:right;"| 2 205 || style="text-align:right;"| 58 475 || ст-ца Наурская || style="text-align:right;"| 9 656 || style="text-align:right;"| 92 || |
||
|- |
|- |
||
| 9.Ножай-Юртовски || |
| 9.Ножай-Юртовски || style="text-align:right;"| 629 || style="text-align:right;"| 57 762 || с. Ножай-Юрт || style="text-align:right;"| 6 744 || style="text-align:right;"| 111 || |
||
|- |
|- |
||
| 10.Сунженски || |
| 10.Сунженски || style="text-align:right;"| 349 || style="text-align:right;"| 22 835 || ст-ца Серноводская || style="text-align:right;"| 11 882 || style="text-align:right;"| 48 || |
||
|- |
|- |
||
| 11.Урус-Мартановски || |
| 11.Урус-Мартановски || style="text-align:right;"| 649 || style="text-align:right;"| 139 741 || гр. [[Урус-Мартан]] || style="text-align:right;"| 58 588 || style="text-align:right;"| 31 || |
||
|- |
|- |
||
| 12.Шалински || |
| 12.Шалински || style="text-align:right;"| 637 || style="text-align:right;"| 129 893 || гр. [[Шали]] || style="text-align:right;"| 53 016 || style="text-align:right;"| 36 || |
||
|- |
|- |
||
| 13.Шаройски || |
| 13.Шаройски || style="text-align:right;"| 580 || style="text-align:right;"| 3 154 || с. Химой || style="text-align:right;"| 329 || style="text-align:right;"| 103 || |
||
|- |
|- |
||
| 14.Шатойски || |
| 14.Шатойски || style="text-align:right;"| 824 || style="text-align:right;"| 19 388 || с. Шатой || style="text-align:right;"| 2 523 || style="text-align:right;"| 52 || |
||
|- |
|- |
||
| 15.Шелковски || |
| 15.Шелковски || style="text-align:right;"| 2 994 || style="text-align:right;"| 60 554 || ст-ца Шелковская || style="text-align:right;"| 12 719 || style="text-align:right;"| 71 || |
||
|} |
|} |
||
Версия от 23:18, 30 април 2018
Чеченская Республика Noxçiýn Jumhuri | |
Субект на Руската федерация | |
Чечения на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Грозни |
Площ | 15 647 km² |
Население | 1 414 865 души (2017) 90,4 души/km² |
Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
Президент | Рамзан Кадиров |
Министър-председател | Рамзан Кадиров |
Езици | руски и чеченски |
Часова зона | UTC +4 |
МПС код | 20.95 |
Валута | рубла |
Официален сайт | http://chechnya.gov.ru/ |
Чечения в Общомедия |
Чеченската република (Шаблон:Lang-ce; Шаблон:Lang-ru), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни 2007 km.
Историческа справка
На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушска АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.
Географска характеристика
Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.[1]
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3°С, средна юлска 25°С, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10°С) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4°С, средната юлска 22-24°С, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5°С в ниските части до -12°С и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21°С до 5°С, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.[1]
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяла към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-голямите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.[2]
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, тур, елен, дива котка, вълк, сърна, бурсук, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.[1]
Население
Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брай в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95.3 %), на руснаците 24 382 души (1.9 %), на кумиките 12 221 души (1.0 %), и др.
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Грозни (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
16.Грозни | 324 | 291 687 | гр. Грозни | 291 687 | ||
17.Аргун | 63 | 36 486 | гр. Аргун | 36 486 | 16 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Ачхой-Мартановски | 1 225 | 86 844 | с. Ачхой-Мартан | 23 282 | 51 | |
2.Веденски | 936 | 39 451 | с. Ведено | 5 133 | 67 | |
3.Грозненски | 1 600 | 128 903 | гр. Грозни | |||
4.Гудермески | 740 | 144 112 | гр. Гудермес | 51 776 | 40 | |
5.Итум-Калийски | 1 277 | 6 498 | с. Итум-Кали | 1 288 | 72 | |
6.Курчалоевски | 505 | 126 447 | с. Курчалой | 25 260 | 44 | |
7.Надтеречни | 883 | 62 635 | с. Знаменское | 11 654 | 99 | |
8.Наурски | 2 205 | 58 475 | ст-ца Наурская | 9 656 | 92 | |
9.Ножай-Юртовски | 629 | 57 762 | с. Ножай-Юрт | 6 744 | 111 | |
10.Сунженски | 349 | 22 835 | ст-ца Серноводская | 11 882 | 48 | |
11.Урус-Мартановски | 649 | 139 741 | гр. Урус-Мартан | 58 588 | 31 | |
12.Шалински | 637 | 129 893 | гр. Шали | 53 016 | 36 | |
13.Шаройски | 580 | 3 154 | с. Химой | 329 | 103 | |
14.Шатойски | 824 | 19 388 | с. Шатой | 2 523 | 52 | |
15.Шелковски | 2 994 | 60 554 | ст-ца Шелковская | 12 719 | 71 |
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт на проруското правителство (на руски)
- Официален сайт на сепаратисткото правителство (на руски)
- The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт (на английски и руски)
- The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
- Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня (на английски)
- Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня (на английски)
- Сведения за жертвите на mosnews.com (на английски)
Източници
- ↑ а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122256.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чечения
- ↑ ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чечни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |