Направо към съдържанието

Монреал

(пренасочване от Montreal)
Монреал
Montreal
Знаме
      
Герб
Канада
45.5089° с. ш. -73.5617° и. д.
Монреал
Квебек
45.5089° с. ш. -73.5617° и. д.
Монреал
Страна Канада
ПровинцияКвебек
Площ498 km²
Надм. височина31 m
Население1 762 949 души (2021)
3540 души/km²
КметВалери Плант
Основаване17 май 1642 г.
Пощенски кодH
Телефонен код514, 438, 263
Официален сайтmontreal.ca
Монреал в Общомедия

Монреàл (понякога Монтреал, на френски: Montréal, на английски: Montreal) е вторият по население град в Канада и най-населеният град в провинция Квебек.

Градът е голям остров и пристанищен метрополис[1] на река Сейнт Лорънс, в подножието на Лашинските бързеи. Съсредоточен е върху остров Монреал[2][3] и върху няколко много по-малки периферни острова, най-големият от които е Ил Бизар. Намира се на 196 km източно от националната столица Отава и на 258 km югозападно от град Квебек – столицата на провинция Квебек. Общата му площ е 366,74 km². Към 2021 г. има население от 1 762 949 души,[4] а метрополният регион – 4 291 732 души,[5] което го прави вторият по-големина град и метрополен регион в Канада.

Основан през 1642 г. като ФортВил Мари“ („Градът на Мария“),[6] Монреал е кръстен на Маунт Роял – тривърхата планина, около който е построен ранният град Вил Мари.[7] Тя гледа към бизнес центъра и историческия център на града, и двата разположени в квартал „Вил Мари“.

Официален език на администрацията, френският е езикът, използван и от мнозинството от населението.[8] Английският и други езици играят важна роля. Половината жители на Монреал са двуезични и почти 1/4 са триезични.[9]

Исторически търговска столица на Канада, Монреал е надминат по население и икономическа сила от Торонто през 70-те години на XX век.[10] Все пак той остава важен център на изкуството, културата, литературата, филмите и телевизията, музиката, търговията, космическата индустрия, транспорта, финансите, фармацевтиката, технологиите, дизайна,[11] образованието, туризма, храната, модата, разработката на видеоигри[12] и световните дела.[13] В него се намират централата на Международната организация за гражданска авиация. Обявен е от ЮНЕСКО за град на дизайна през 2006 г.[14][15] През 2017 г. е класиран като 12-ия най-удобен за живеене град в света от Икономист Интелиджънс Юнит в годишната му Глобална класация за жизнеспособност[16], въпреки че пада до 40-то място в индекса за 2021 г., главно поради напрежението върху здравната система от пандемията от COVID-19.[17] Икономическото, търговско и финансово сърце на провинцията Квебек, в града се намират повече от 400 централи на компании и множество индустриални клъстери. Редовно е класиран като един от десетте най-добри градове в света за студенти в класацията на QS World University Rankings.[18][19][20] Градският обществен транспорт, структуриран от метро мрежа, е един от най-ефективните, бързи и точни в Северна Америка. Международното летище „Пиер-Елиот Трюдо“ посреща близо 20 млн. пътници годишно. Регионът на Монреал е вратата за имиграция в Квебек. Повече от 70% от хората, родени в чужбина и пребиваващи в Квебек, остават там.[21]

Монреал е домакин на множество международни конференции и събития, включително Международното и универсално изложение през 1967 г. и Летните олимпийски игри през 1976 г.[22][23] Това е единственият канадски град, в който са провеждани Летни олимпийски игри. През 2018 г. е класиран като глобален град.[24] Домакин е на Голямата награда на Канада от Формула 1,[25] на Международния джаз фестивал в Монреал[26] – най-големият джаз фестивал в света,[27] на фестивала Just for Laughs – най-големият комедиен фестивал в света,[28] и на FrancoFolies de Montréal – най-големият френскоезичен музикален фестивал в света.[29] Дом е на Монреал Канейдиънс от Националната хокейна лига, печелил Купа „Стенли“ повече от всеки друг отбор, както и най-старият хокеен клуб в света, който все още функционира без прекъсване.

Монреал се произнася [mɔ̃ʁeal]аудио на стандартен френски, [mɒ̃ʁeal]аудио[30] на квебекски френски и [mʌntriːˈɒl]аудио на канадски английски.

На езика оджибуей земята се нарича Mooniyaang[31] – „първото място за спиране“ в историята на миграцията на оджибуей, както е споменато в пророчеството за седемте огъня. На езика мохок тя се нарича Tiohtià:ke,[32][33][34] което означава „където теченията се срещат“[35] или „островът между двата бързея“.[36] Това е съкращение от Teionihtiohtiá:kon, което в свободен превод означава „там където групата се раздели“.[37][38]

Френски заселници от Ла Флеш в Долината на Лоара за първи път кръщават своя нов град, основан през 1642 г., Ville Marie („Градът на Мария“),[39] кръстен на Дева Мария.[40] Въпреки че първото френско селище на остров Монреал се казва Вил Мари, именно името „Монреал“ става де факто името на града от XVII век; няколко карти свидетелстват за това.[41] Това наименование става официално на 31 март 1831 г. – датата на учредяване на „град Монреал“.[42]

Гравюра от 1762 г. от Пиер-Шарл Кано, илюстрираща според Томас Патен Монреал и планината Мон Роял от река Сейнт Лорънс през XVIII век.

Френският изследовател Жак Картие по време на второто си пътуване до Америка през 1535 г. дава името на тривърхата планината над града. В своя пътепис той разказва: „И сред тези селски райони е разположен и разположен град Ошлага близо до планина с разорана и много плодородна околност и от която се вижда много далеч. Нарекохме тази планина мон Роял“.[43] Изборът на това име би могло да се дължи на този, който придружава Картие в деня на пристигането на този остров, Клод дьо Понтбриан, син на господаря на замъка Монреал в Херцогство Аквитания (днес във френската община Исак). Това е мнението на канадските историци Анри Персивал Бигар и Егидиус Фото.[44] От Синьория Монреал (seigneurie de Montréal) в Аквитания е останал замъкът Монреал.

Настоящата форма на името Montréal обикновено се смята, че произлиза именно от планината Мон Роял[45]. Има множество обяснения за това как името става Монреал. На френски език от XVI век формите réal и royal са използвани взаимозаменяемо, така че Montréal може просто да е вариант на Mont Royal.[46][47][48] Във второто обяснение името идва от италиански превод. Венецианският географ Джовани Батиста Рамузио използва името Monte Real, за да посочи Маунт Роял в своята карта от 1556 г. на региона.[49] Комисията по топонимия на Квебек обаче оспорва това обяснение.[47]

Френският историограф Франсоа дьо Белфорест в труда си „Универсалната космография на всичко“ е първият, който използва формата Montréal по отношение на целия регион през 1575 г.[49]

Терминът mont на френски (и на окситански) идва от гало-романското MONTE (самият той във винителния падеж на латински: montem, от латинското mons („планина“), има и значението на „височина, надморска височина, хълм“ на старофренски.[50] réal, Réal обикновено представлява францизираната окситанска форма на real (съвременен окситански reial, reiau, „кралски“) ( вж. френската община Монреал ле Сур в Дром: Mons Real през 1231 г.[51]), произлизащ като френското royal от латинското regalis.[51] Оттук и цялостното значение на «mont royal»[51]. Този топонимичен тип показва, според Алберт Доза, пряко подчинение на краля.[51]

Предевропейски контакт

[редактиране | редактиране на кода]
Жак Картие в Ошлага. Пристигайки през 1535 г., той е първият европеец, посетил района.

Археологическите доказателства в региона показват, че местното население от Първите нации обитава остров Монреал още преди 4000 години.[52] До 1000 г. сл. н. е. то започва да култивира царевица. В рамките на няколкостотин години строи укрепени селища.[53] Лаврентийските ирокези – етнически и културно различна група от ирокезките нации от Haudenosaunee (тогава базирани в днешен Ню Йорк) основават село Ошлага в подножието на Маунт Роял два века преди пристигането на французите. Археолозите откриват доказателства за тяхното обитаване там и на други места в долината поне от XIV век.[54] Френският изследовател Жак Картие посещава Ошлага на 2 октомври 1535 г. и оценява населението на местното население на над 1000 души.[54] Доказателствата за по-ранна окупация на острова, като тези, открити през 1642 г. по време на строителството на Форт „Вил-Мари“, на практика са премахнати.

Ранно европейско селище (1600 – 1760)

[редактиране | редактиране на кода]
Самюел дьо Шамплен (1567 – 1635)

През 1603 г. френският изследовател Самюел дьо Шамплен съобщава, че лаврентийските ирокези и техните селища са изчезнали напълно от низината Сейнт Лорънс. Смята се, че това се дължи на емиграцията, епидемиите от европейски болести или междуплеменните войни.[55][56] През 1611 г. той създава пункт за търговия с кожи на остров Монреал на място, първоначално наречено Ла Плас Роял: на мястото на сливането на Птит Ривиер и Сейнт Лорънс се намира днешният археологически музей „Поант а Калиер“ (Pointe-à-Callière).[57] На своята карта от 1616 г. Шамплен наименува острова Лил дьо Вилменон в чест на сир дьо Вилменон – френски сановник, който се стреми да стане вицекрал на Нова Франция.[58]

Пол Шомеде дьо Мезонньов (1612 – 1676)
Жана Манс (1606 – 1673)

От 1636 г. Синьория Ил дьо Монреал е предоставена на френски благородници: първо на Жан дьо Лосон, президент на Компанията на Стоте съдружника, след това на Жером Льо Роайе, господар на Ла Доверсиер, който поема владението от името на Монреалското общество „Нотр Дам“ през 1640 г.[59] Обществото „Нотр Дам“, родено от движението на Контрареформацията, иска създаването на католическа мисионерска колония на остров Монреал.[60] Пристигайки от Франция в Квебек през лятото на 1641 г., двама негови членове – офицерът Пол Шомеде, господар на Мезонньов и мед. сестрата Жана Манс, имат съответната мисия да завладеят Монреал и да основат там параклис и болница.[61] На 17 май 1642 г. на южния бряг на остров Монреал е основан Вил Мари, с Мезонньов като негов първи губернатор. Селището включва параклис и болница под ръководството на Манс.[62]

Форт „Вил Мари“, 1645 г.
Маргьорит Буржуа (1620 – 1700)

В контекста на френско-ирокезките войни първите френски заселници намират убежище във Форт „Вил Мари“.[63] Тази ситуация затруднява практикуването на селското стопанство. До 1643 г. Вил Мари е подложен на набези на ирокезите. Освен това Общество „Нотр Дам“ не успява да покръсти достатъчно индианци, за да осигури растеж на населението.[64] Мезонньов е принуден да се върне във Франция, за да наеме други заселници през 1653 и 1659 г. Тези му усилия водят близо 200 души, включително сестра Маргьорит Буржоа, основателка на Конгрегацията на Нотр Дам дьо Монреал през 1659 г. Тези новопристигнали позволяват развитието на селското стопанство, осигурявайки оцеляването и развитието на Вил Мари.

В кралска провинция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1663 г. Нова Франция става кралска провинция. Тя е поставена под командването на Суверенния съвет на Нова Франция, който е под прякото ръководство на Луи XIV. Дружеството „Нотр Дам“ е разпуснато същата година и Мезонньов е изпратен обратно във Франция от губернатора Александър дьо Прувил дьо Траси. Господство Ил дьо Монреал е отстъпено на парижката семинария „Сен Сюлпис“ през 1665 г. Отците Сулпицианци повлияват значително на развитието на Монреал. Търговията с кожи става, от 1665 г., благодарение на френската военна намеса, основна част от икономиката на Монреал.[65] Кожи от река Отава минават през Вил Мари, който по това време има повече от 600 жители.[66][67][68] Сулпицианците очертават улиците през 1672 г., след което градът е укрепен с палисада от колове през 1687 г.[69] Докато Вил Мари се развива, на остров Монреал се появяват други селища. Нагоре по течението на Бързеите Сол Сен Луи по Сен Лоран феодално владение е предоставено на изследователя Рене-Робер Кавелие дьо Ла Сал, който основава Лашин (Lachine) през 1669 г. В Сол о Реколет, в северната част на острова, на Ривиер дьо Прери Сулпицианците основават мисия през 1696 г.

Въпреки някои периоди на спокойствие френско-ирокезките войни нанасят все повече и повече опустошения на колонията в края на XVII век. На 5 август 1689 г. ирокезите – съюзници на Англия, нападат селището Лашин, извършвайки най-ужасното клане в историята на Нова Франция.[70] В атаката си воините мохок унищожават значителна част от него с огън и пленяват множество жители, убивайки около 240 от тях.[71] До началото на XVIII век там е основан Сулпицианският орден. За да се насърчи френското заселване, орденът поисква мохоките да се преместят от пункта за търговия с кожи във Вил Мари. Той има мисионерско селище, известно като Канаваке, южно от река Сейнт Лорънс. Отците убеждават някои мохоки да направят ново селище в техните бивши ловни полета на север от река Отава. То става Канесатаке.[72] През 1745 г. няколко семейства мохоки се преместват нагоре по реката, за да създадат друго селище, известно като Аквесасне. И трите днес са резервати за мохоки в Канада.

През август 1701 г. Договорът от Великия мир от Монреал слага край на военните действия. 1200 индианци от около четиридесет нации в района на Големите езера и няколко видни лица от Нова Франция, включително губернаторът Луи-Ектор дьо Калиер, се събират в Монреал за подписването на договора.[73]

Разрастването на Монреал продължава през първата половина на XVIII век. Първите предградия се появяват през 1730 г., когато градът има около 3000 жители.[74] В допълнение към търговията с кожи той се превръща в централна точка на нарастваща земеделска територия.

Край на френския режим

[редактиране | редактиране на кода]
Френските власти предават град Монреал на британците след подписването на Статута на капитулацията на 8 септември 1760 г.

Започвайки малко преди Седемгодишната война, Завоевателната война изправя французите и британците в Северна Америка от 1754 г. Освен Цитаделата на Монреал французите имат по това време множество крепости на остров Монреал като Форт Лорет, Форт дьо ла Монтан, Форт Поант о Трамбл и Форт Сенвил.

Битката при Аврамови поля – британска победа при Квебек на 13 септември 1759 г. слага край на френското господство на територията. Въпреки последния опит да си върне града по време на битката при Сент Фоа на 28 април 1760 г. херцог Франсоа-Гастон дьо Леви е принуден да изтегли войските си в Монреал. Парижкият договор от 1763 г. бележи края на френския период.[75]

Вил Мари (на френски: Ville-Marie) е името на селището, което се появява във всички официални документи до 1705 г., когато Монреал се появява за първи път, въпреки че хората споменават „Остров Монреал" много преди това.[76]

Американска окупация (1775 – 1776)

[редактиране | редактиране на кода]
Ричард Монтгомъри

Като част от Американската революция нахлуването в Квебек през 1775 г. се случва, след като Бенедикт Арнолд превзема Форт „Тикондерога“ в днешната северна част на Ню Йорк през май 1775 г. като отправна точка за нахлуването си в Квебек през септември. Докато той се приближава до Аврамовите равнини (днес в Парк „Бетълсфийлд“, Монреал), на 13 ноември 1775 г. Монреал капитулира пред американските сили, водени от Ричард Монтгомъри, след като градът е изоставен от британския барон Гай Карлтън, 1-ви барон Дорчестър.

Бенедикт Арнолд
Дейвид Устър

След като Арнолд се оттегля от град Квебек в Поант а Трамбл на 19 ноември, силите на Монтгомъри напускат Монреал на 1 декември и пристигат там на 3 декември, за да планират да атакуват Квебек Сити (което се случва на 31 декември), като Монтгомъри оставя Дейвид Устър да отговаря за града. Монтгомъри е убит при неуспешната атака и поелият командването Арнолд изпраща бригаден генерал Моузес Хейзън да информира Устър за поражението. Устър оставя Хейзън в командването на 20 март 1776 г., когато той напуска, за да замени Арнолд при воденето на по-нататъшни атаки срещу Квебек Сити. На 19 април Арнолд пристига в Монреал, за да поеме командването от Хейзън, който остава негов заместник. Хейзън изпраща полковник Тимъти Бедел да формира гарнизон от 390 мъже на 40 мили нагоре по реката в Ле Седр, Квебек, за да защити Монреал срещу британската армия. В битката при Ле Седр на 45 км западно от Монреал през май лейтенантът на Бедел Айзък Бътърфийлд се предава на Джордж Форстър. Форстър напредва към Форт „Сенвил“ на 23 май. До 24 май Арнолд се установява в монреалския район „Лашин“. Форстър първоначално се приближава до Лашин, след което се оттегля в Кенз-Шен. След това силите на Арнолд изоставят Лашин, за да го преследват. Американците изгарят Сенвил на 26 май. След като Арнолд пресича река Отава в преследване на Форстър, оръдията на Форстър отблъскват силите му. Форстър договаря размяна на затворници с Хенри Шербърн и Айзък Бътърфийлд, вследствие на което техният заместник лейтенант Парк е върнат на американците на 27 май. Арнолд и Форстър продължават преговорите и повече американски затворници са върнати на Арнолд в Сент Ан де Белвю (Форт „Ан") на 30 май.

Арнолд в крайна сметка изтегля силите си обратно в нюйоркската крепост Тикондерога до лятото. На 15 юни пратеникът му, който се приближава до Сорел, забелязва Карлтън да се връща с флота от кораби и го уведомява. Силите на Арнолд изоставят Монреал (като междувременно се опитват да го изгорят) преди пристигането на флотата на Карлтън на 17 юни. Американците не връщат британски затворници в замяна, както е договорено по-рано, поради обвинения в злоупотреба, като Конгресът отхвърля споразумението след протеста на Джордж Вашингтон. Арнолд обвинява полковник Тимъти Бедел за поражението, като отстранява него и лейтенант Бътърфийлд от командването и ги изпраща в Сорел за военен съд. Отстъплението на американската армия забавя военния съд до 1 август 1776 г., когато те са осъдени и освободени от военна служба във Форт „Тикондерога“. Бедел получава ново назначение от Конгреса през октомври 1777 г., след като Арнолд е назначен да защитава Роуд Айланд през юли 1777 г.

Британско завоевание и индустриализация

[редактиране | редактиране на кода]

Британска имиграция и консолидация на търговската буржоазия

[редактиране | редактиране на кода]

Британското завоевание довежда главно до трансформацията на търговската икономика на Монреал. В рамките на няколко години френските търговци са изместени от британски търговци, които поемат търговията с кожи и почти цялата търговия в провинция Квебек.[77] Сред най-видните фигури в търговията с кожи в Монреал са шотландците Джеймс Макгил, Саймън Мактавиш, Саймън Макгиливрей и Александър Макензи, и англичаните Айзък Тод, Едуард Елис, Джоузеф Фробишър. Тези търговци са сред основателите на Северозападната компания през 1779 г.[78] и се присъединяват към Бийвър Клуб – влиятелен социален кръг, създаден през 1785 г.[79]

След Американската война за независимост и пристигането на американски лоялисти в провинция Квебек регионът на Монреал се превръща в буфер, където се срещат два народа – единият англоговорещ и протестантски, другият френскоговорещ и католически.

Въпреки че канадците (потомци на първите френски заселници) са мнозинство, тяхното политическо недостатъчно представителство и отричането на техния език създават напрегната ситуация, кулминираща в Патриотичния бунт от 1837-1838 г. Монреал е мястото на бунтове и от двете страни на населението. Парламентът на Обединена Канада, установен в Монреал между 1843 и 1849 г., е подпален от бунтовници против профсъюзите, призовани на оръжие от омразна статия във в. „Газет“. Пожарът се разпространява и в Националната библиотека, унищожавайки безброй архиви на Нова Франция.[80] Тези инциденти карат депутатите от Обединена Канада да преместят столицата последователно в Торонто и Квебек, след което да изберат Отава от 1866 г.[81]

Изглед към канала Лашин през 1826 г., година след отварянето му. Той заобикаля бързеите на запад от града, свързвайки Монреал с други континентални пазари.

Монреал е включен като град през 1832 г.[82] Отварянето на канала Лашин позволява на корабите да заобиколят неплавателните Лашински бързеи[83], докато изграждането на моста Виктория утвърждава Монреал като основен железопътен център. Лидерите на бизнес общността на Монреал започват да строят домовете си в квартала Голдън Скуеър Майл от около 1850 г. До 1860 г. Монреал е най-голямата община в Британска Северна Америка и безспорен икономически и културен център на Канада.[84][85]

През XIX век поддържането на питейната вода в Монреал става все по-трудно с бързото нарастване на населението. По-голямата й част все още идва от пристанището на града, което е натоварено и със силен трафик, което води до влошаване на водата вътре. В средата на 1840 г. Монреал инсталира водоснабдителна система, която изпомпва вода от река Сейнт Лорънс в цистерни. След това цистерните са транспортирани до желаното място. Това не е първата водна система от този тип в града, тъй като има частна собственост от 1801 г. В средата на XIX век разпределението на водата се извършва от фонтаньори. Фонтаньорите отваря и затваря водни клапани извън сградите, както е указано, в целия град. Тъй като им липсват модерни водопроводни системи, е невъзможно да се свържат всички сгради наведнъж и това също действа като метод за консервация. Въпреки това населението не приключва с нарастването си – то се увеличава от 58 000 души през 1852 г. до 267 000 души през 1901 г.[86][87][88]

Политическите протести на торите водят до опожаряването на сградите на парламента в Монреал през 1849 г.

Монреал е столица на провинция Канада от 1844 до 1849 г., но губи статута си, когато тълпа от тори изгаря сградата на парламента, за да протестира срещу приемането на законопроекта за загубите от бунта.[89] След това столицата се върти между град Квебек и Торонто, докато през 1857 г. самата кралица Виктория установява Отава като столица поради стратегически причини: първо, тъй като се намира повече във вътрешността на провинция Канада, е по-малко податлив на атака от Съединените щати; второ, и може би по-важно, тъй като се намира на границата между френска и английска Канада, Отава се възприема като компромис между Монреал, Торонто, Кингстън и Квебек Сити, които всички се борят да станат официална столица на младата нация. Отава запазва статута си на столица на Канада, когато провинция Канада се присъединява към Нова Скотия и Ню Брънзуик, за да образува Доминион Канада през 1867 г.

Митинг против военната повинност в Монреал, 1917 г. По време на двете световни войни в града има протести срещу прилагането на наборната повинност.

От август 1914 г. до ноември 1918 г. е създаден лагер за интернирани в имиграционната зала в Монреал.[90]

След Първата световна война движението за сух режим в Съединените щати довежда до превръщането на Монреал в дестинация за американците, търсещи алкохол.[91] Безработицата остава висока в града и с е влошава от краха на фондовия пазар от 1929 г. и Голямата депресия.[92]

По време на Втората световна война кметът Камилиен Худ протестира срещу наборната военна служба и призова жителите на Монреал да не се подчиняват на федералния регистър на всички мъже и жени.[93] Федералното правителство, част от Съюзническите сили, е ядосано на позицията на Худ и го държи в затворнически лагер до 1944 г.[94] През същата година правителството решава да въведе наборна повинност, за да разшири въоръжените сили и да се бори срещу Силите на Оста.(Наборна криза от 1944 г.).[93]

Монреал е официалната резиденция на люксембургското кралско семейство в изгнание по време на Втората световна война.[95]

До 1951 г. населението на Монреал вече е надхвърлило 1 милион.[96] Разрастването на Торонто обаче започна да оспорва статута на Монреал като икономическа столица на Канада. Наистина обемът на акциите, търгувани на фондовата борса в Торонто, вече е надминал този, търгуван на фондовата борса в Монреал през 40-те години на 20. век.[97] Морският път „Сейнт Лорънс“ (система от докове и канали) е открит през 1959 г., което позволява на корабите да заобикалят Монреал. С течение на времето това развитие води до края на икономическото господство на града, тъй като предприятията се преместват в други райони.[98] През 60-те години на XX век има продължителен растеж, тъй като през това време са завършени най-високите небостъргачи в Канада, нови скоростни пътища и системата на метрото, известна като Монреалско метро. В Монреал също се провежда Световното изложение от 1967 г., по-известно като Expo67 .

Запалване на олимпийския факел на Олимпийския стадион в Монреал. Градът е домакин на Летните олимпийски игри през 1976 г.

70-те години на XX век поставят началото на период на широкообхватни социални и политически промени, произтичащи до голяма степен от загрижеността на френскоговорещото мнозинство относно опазването на неговата култура и език предвид традиционното преобладаване на англо-канадското малцинство на бизнес арената.[99] Октомврийската криза[100] и изборите през 1976 г. на Квебекската партия, която подкрепя суверенния статут на Квебек, водят до напускането на много фирми и хора от града.[101]

През 1976 г. Монреал е домакин на Летните олимпийски игри. Докато събитието носи на града международен престиж и внимание, Олимпийският стадион, построен за събитието, е причина за огромен дълг за града.[102] През 80-те и началото на 90-те години на XX век Монреал има по-бавен темп на икономически растеж от много други големи канадски градове. Градът е мястото на клането в Политехническото училище на 6 декември 1989 г. – една от най-тежките масови стрелби в Канада: 25-годишният Марк Лепен застрелва 14 жени и ранява други 14 души, преди да се самоубие.

Монреал е обединен с 27-те околни общини на остров Монреал на 1 януари 2002 г., създавайки единен град, обхващащ целия остров. Има значителна съпротива от предградията срещу сливането, като се смята, че то е наложено на предимно английските предградия от социално-демократическата Квебекска партия. Както се очаква, този ход се оказва непопулярен и няколко сливания по-късно са отменени. Няколко бивши общини, общо 13% от населението на острова, гласуват да напуснат обединения град на отделни референдуми през юни 2004 г. Разделянето се състои на 1 януари 2006 г., оставяйки 15 общини на острова плюс Монреал. Отделените общини остават свързани с града чрез агломерационен съвет, който събира данъци от тях, за да плащат за множество споделени услуги.[103] Сливанията през 2002 г. не са първите в историята на града. Монреал анексира 27 други града, градове и села, започвайки с Ошлага през 1883 г., като последното преди 2002 г. е Поант о Трамбл през 1982 г.

Университетска болница „Макгил“.
Международно летище „Монреал Трюдо“.

XXI век носи със себе си съживяване на икономическия и културен пейзаж на града. Изграждането на нови жилищни небостъргачи и на две суперболници (Centre hospitalier de l'Université de Montréal и Университетска болница „Макгил“), създаването на развлекателния квартал Quartier des Spectacles, реконструкцията на пътен възел „Тюрко“, преконфигуриране на пътни възли „Декари“ и „Дорвал“, изграждането на новата Réseau express métropolitain (система за скоростно леко метро), облагородяването на историческия квартал Грифинтаун, удължаването на линиите на метрото и закупуването на нови вагони на метрото, пълното съживяване и разширяване на Международно летище „Трюдо“, завършването на Автомагистрала „Квебек 30“, реконструкцията на моста Шамплен и изграждане на нов платен мост до Лавал помагат на Монреал да продължава да расте.

Сателитна снимка на о-в Монреал

Град Монреал се намира в Южен Квебек, в Източна Канада (45° 31′ N, 73° 39′ O), близо до границите на провинция Онтарио и щата Ню Йорк (САЩ).[104][105] Градът обхваща по-голямата част от остров Монреал при сливането на реките Сейнт Лорънс, Отава и Ришельо. Регионът на Монреал се пресича от стратегическа хидрографска мрежа, по-специално от морския път Сейнт Лорънс,[106] който позволява навигацията между Северния Атлантически океан и Големите езера, заобикаляйки Лашинските бързеи. Монреал също се намира в сърцето на екорегиона Сейнт Лорънс – обширна низина между Апалачите и Лорънсийските планини. На няколко километра от Монреал земеделските земи на Монтережи (Montérégie), на южния бряг на река Сейнт Лорънс, често се описват като „Квебекски килер“.[107]

Река Сейнт Лорънс в Монреал

Пристанищен град и метрополия на река Сейнт Лорънс, Монреал се намира на приблизително 850 km от нейното устие или на приблизително на 230 km нагоре по течението от град Квебек. Територията му заема главно остров Монреал (482,8 km2) – най-големият речен остров в архипелага Ошлага. Градът също така се простира върху Ил Бизар, Ил де Сьор, Ил Сент Елен и Ил Нотр Дам.

Монреал се класифицира като топло-летен влажен континентален климат (Климатична класификация на Кьопен: Dfb).[108][109] Лятото е топло до горещо и влажно със средна дневна максимална температура от 26 до 27°C през юли; температури над 30°C са често срещани. Обратно, студените фронтове могат да донесат свежо, по-сухо и ветровито време в ранните и по-късните части на лятото.

Зимата носи студено, снежно, ветровито и на моменти ледено време, като средната дневна стойност варира от –10,5° C до –9°C през януари. Въпреки това някои зимни дни се издигат над точката на замръзване, което позволява да вали сняг средно по 4 дни през януари и февруари. Обикновено снегът, покриващ част или цялата гола земя, се задържа средно от първата или втората седмица на декември до последната седмица на март.[110] Докато температурата на въздуха не пада под –30°C всяка година,[111] студеният вятър често прави температурата така ниска за откритата кожа.

Пролетта и есента са приятно меки, но склонни към драстични температурни промени, което е по-видимо през пролетта. [112] Възможни са горещи вълни в края на сезона, както и циганско лято. Ранните и късните снежни бури могат да се появят през ноември и март, а по-рядко през април. Монреал обикновено е без сняг от края на април до края на октомври. Въпреки това сняг може да вали в началото до средата на октомври, както и в началото до средата на май в редки случаи.

Най-ниската температура в записите на Environment Canada е –37° C на 15 януари 1957 г., а най-високата температура е 37,6°C на 1 август 1975 г., и двете на международното летище Дорвал.[113] Преди съвременното водене на метеорологични записи (което датира от 1871 г. за Макгил)[114] минимална температура с почти 5 градуса по-ниска е регистрирана в 7 часа сутринта на 10 януари 1859 г. – 42°C.[115]

Годишните валежи са около 1000 m, включително средно около 210 cm на снеговалеж, който се случва от ноември до март. Гръмотевичните бури са често срещани в периода, започващ от края на пролетта, през лятото до началото на есента; освен това тропическите бури или техните останки могат да причинят силни дъждове и бури. Монреал има средно 2050 слънчеви часа годишно, като лятото е най-слънчевият сезон, макар и малко по-влажен от останалите по отношение на общите валежи – предимно от гръмотевични бури.[116]

Много сгради от колониалната епоха могат да бъдат намерени в Стария Монреал, като няколко датират още от края на 17 век.

Повече от век и половина Монреал е индустриален и финансов център на Канада.[117] Това наследство оставя разнообразие от сгради, включително фабрики, зърнени елеватори, складове, мелници и рафинерии, които днес предоставят безценен поглед върху историята на града, особено в центъра на града и района на старото пристанище. В него има 50 национални исторически обекта – повече от всеки друг град (вж. таблицата по-долу).[118]

Някои от най-ранните все още съществуващи сгради в града датират от края на XVII и началото на XVIII век. Въпреки че повечето са струпани около района на Стария Монреал, като Сулпицианската семинария в съседство с базиликата „Нотр Дам“, датираща от 1687 г., и Шато Рамезе, построен през 1705 г., примерите за ранна колониална архитектура са осеяни из целия град. Разположен в Лашин, дом Льо Бер-Льо Мойн (Le Ber-Le Moyne) е най-старата цялостна сграда в града, построена между 1669 и 1671 г. В Пон Сен Шарл се намира дом „Сен Габриел" (Maison Saint-Gabriel), чиято история може да се проследи назад до 1698 г.[119] В Стария Монреал има много исторически сгради в оригиналната им форма: базиликата „Нотр Дам дьо Монреал“, пазарът Бонскур и седалището на всички големи канадски банки от XIX век на ул. „Сейнт Джеймс“ (на френски: Rue Saint Jacques). Най-ранните сгради в Монреал се характеризират със своето уникално френско влияние и сива каменна конструкция.[120]

Плас Вил Мари – голям търговски и жилищен комплекс в Централен Монреал.
Монреалската биосфера
Хабитат 67 е модел на жилищен комплекс, разработен за Световното изложение Expo 67 .

Ораторият „Сен Жозеф дю Мон Роял“ (Oratoire Saint-Joseph-du-Mont-Royal), завършен през 1967 г., главната сграда на Монреалския университет – артдеко творба на Ернест Кормие, забележителната офис кула Плас Вил Мари, противоречивият Олимпийски стадион и околните структури са само няколко забележителни примера за архитектурата на града от XX век. Павилионите, проектирани за Международното и универсално изложение от 1967 г., популярно известно като Експо67, включват широка гама от архитектурни проекти. Въпреки че повечето павилиони са временни структури, няколко стават забележителности, включително Геодезичният купол „Павилион на САЩ“ на Бъкминстър Фулър (днешен Музей на околната среда „Биосфера“) и поразителната жилищна сграда на Моше Сафди Хабитат 67. Монреалското метро разполага с обществени произведения на изкуството от някои от най-големите имена на културата на Квебек.[121]

През 2006 г. Монреал е обявен от ЮНЕСКО за град на дизайна – една от трите столици на дизайна в света (заедно с Берлин и Буенос Айрес).[122] Тази отличителна титла е признание за дизайнерската общност на Монреал. От 2005 г. градът е дом на Международния съвет на асоциациите за графичен дизайн (Icograda)[123] и на Международния алианс за дизайн (IDA).[124]

Подземният град (официално RÉSO) е важна туристическа атракция. Това е подземна мрежа, свързваща търговски центрове, пешеходни улици, университети, хотели, ресторанти, бистра, метростанции и други в и около центъра с тунели с дължина 32 km над 12 km2 (4,6 sq mi) в най-гъсто населената част на Монреал.

Монреалското метро разполага с обществени произведения на изкуството от някои от най-големите имена в културата на Квебек.[125]

Национални исторически обекти на о-в Монреал
Наименование Дата Координати Описание Снимка
Библиотека „Артуотър“ на Института по механика на Монреал (Artwater Library of the Mechanics' Institute of Montreal) 1920 (завършване) Монреал
45°29′19.17″ с. ш. 73°35′03.41″ з. д. / 45.488658° с. ш. 73.584281° з. д.
Седалище на първия институт по механика в Канада (основан през 1828 г.) и на най-старата абонаментна библиотека в Канада; последната сграда на Института по механика в Канада, служеща на първоначалните си цели. View of a relief on the Mechanics' Institute building
Монреалска банка (Bank of Montreal) 1894 (завършване) Монреал
45°29′15.81″ с. ш. 73°34′07.45″ з. д. / 45.487725° с. ш. 73.568736° з. д.
3+1⁄2 -етажен бивш банков клон от пясъчник; сградата е рядък оцелял пример за търговска сграда в Канада в стил „Кралица Ан“. View of the Bank of Montreal National Historic Site of Canada
Битка при Ривиер де Прери/при Кулè Гру (Battle of Rivière des Prairies / Battle of Coulée Grou) 1690 (битка) Монреал
45°41′56.07″ с. ш. 73°30′13.68″ з. д. / 45.698908° с. ш. 73.5038° з. д.
Място на битката между група ирокези и група френски заселници през 1690 г. The Coulée Grou battle site
Битка при Езерото на двете планини (Battle of the Lake of Two Mountains) 1689 (битка) Сенвил
45°26′52.69″ с. ш. 73°56′25.41″ з. д. / 45.447969° с. ш. 73.940392° з. д.
Схватката при Езерото на две планини между 28 френски търговци и група от 22 ирокези; поражението на ирокезите възвръща доверието сред френските заселници в района, разтърсен от клането в Лашин от 5 август 1689 г. Monument of the Battle of the Lake of Two Mountains
Черна стража (Оръжейница на Канадския кралски високопланински полк) (Black Watch (Royal Highland Regiment) of Canada Armoury) 1906 (завършване) Монреал
45°30′28.37″ с. ш. 73°34′11.38″ з. д. / 45.507881° с. ш. 73.569828° з. д.
Дом на Черната стража (Кралски планински полк) на Канада – един от най-старите канадски полкове и най-старият оцелял високопланински полк; свидетелство за важната роля на оръжейните арсенали във военната история на Канада. View of the entrance to the Black Watch Armoury in Montreal
Пазар „Бонскур“ (Bonsecours Market) 1847 (завършване) Монреал
45°30′32.21″ с. ш. 73°33′05.18″ з. д. / 45.508947° с. ш. 73.551439° з. д.
Монументална, куполна зидана градска сграда, която заема цял градски блок, първоначално построена, за да помещава първото кметство в града, обществен пазар, изложбени зали и концертна зала; това е най-голямото кметство, построено в Канада през средата на XIX век и отразява възхода на Монреал като метрополия View of a relief on the Mechanics' Institute building
Замък „Дьо Рамзе“ /Дом „Индия“ (Château De Ramezay / India House) 1705 (завършен), 1756 (построен след пожар) Монреал
45°30′31.54″ с. ш. 73°33′11.28″ з. д. / 45.508761° с. ш. 73.553133° з. д.
Каменно имение, построено за Клод дьо Рамзe – губернатор на Монреал; играе важна роля в политическия и търговски живот на Нова Франция и Долна Канада в продължение на два века, помещавайки Компанията на Западните Индии, започвайки от 1740-те г. и служейки като официална резиденция на главните губернатори на Британска Северна Америка, започвайки през 1770-те г. View of Château Ramezay
Катедрала „Крайст Чърч“ (Christ Church Cathedral) 1860 (завършване) Монреал
45°30′13.21″ с. ш. 73°34′12.04″ з. д. / 45.503669° с. ш. 73.570011° з. д.
Отличен пример за катедрала в неоготически стил; свързана с историческия растеж и развитие на Монреал чрез своята конгрегация, чиито членове включват много от водещите индустриалци и бизнесмени на града. View of the interior of Christ Church Cathedral
Църква „Нотр Дам дьо ла Дефанс“ (Church of Notre-Dame-de-la-Défense) 1919 (завършване) Монреал
45°32′05.82″ с. ш. 73°36′41.28″ з. д. / 45.53495° с. ш. 73.611467° з. д.
Църква в неоромански стил в квартал „Малка Италия“, специално проектирана за италианска канадска енория; тясно свързана с най-старата италианска общност в Канада, създадена в Монреал през 1860 г. View of the front facade of the Church of the Madonna della Difesa
Църква „Сен Леон дьо Уестмаунт“ (Church of Saint-Léon-de-Westmount) 1903 (завършване) Уестмаунт
45°29′07.58″ с. ш. 73°35′30.75″ з. д. / 45.485439° с. ш. 73.591875° з. д.
Един от най-добрите примери за стенописна декорация, датиращ от период, когато използването на стенописи е преобладаващо в Канада; един от малкото известни примери в страната за произведение, изпълнено в техниката Буон фреско, и най-добрият пример за цялостна интериорна декорация – дело на Гуидо Нинкери. View of the Saint-Léon de Westmount Church interiors
Дом „Ернест Кормие“ (Ernest Cormier House) 1930-31 (построяване) Монреал
45°30′01″ с. ш. 73°35′07″ з. д. / 45.500278° с. ш. 73.585278° з. д.
Еклектичен дом, проектиран от Ернест Кормие за себе си; по-късно резиденцията на пенсионирания министър-председател Пиер Трюдо. View of the exterior of Cormier House
Ърскин и Обединена американска църква (Erskine and American United Church) 1894 (завършване) Монреал
45°29′56.98″ с. ш. 73°34′47.4″ з. д. / 45.499161° с. ш. 73.579833° з. д.
Отличен пример за голяма неороманска църква, известна със своите необичайни стъклописи и атрактивна каменна зидария; прозорците на Луис Комфорт Тифани представляват най-обширната колекция от религиозни витражи на Тифани в Канада. View of the front facade of Erskine and American United Church
Бивша митница на Монреал (Former Montreal Custom House) 1838 (завършване) Монреал
45°30′11.98″ с. ш. 73°33′16.5″ з. д. / 45.503328° с. ш. 73.554583° з. д.
Отличен пример за паладианска архитектура в Канада, проектирана от Джон Остел, и една от последните канадски обществени сгради, използващи паладианския стил; изграждането ѝ бележи края на по-малкото значение на Монреал в сравнение с град Квебек. View of the Former Montreal Custom House
Дом „Джордж Стивън“ (George Stephen House / Mount Stephen Club) 1881 (завършване) Монреал
45°29′56.73″ с. ш. 73°34′32.93″ з. д. / 45.499092° с. ш. 73.575814° з. д.
Голямо каменно викторианско имение, което е най-добрият пример за неоренесансов дом в Канада; дом на Джордж Стивън, 1-ви барон Маунт Стивън, президент на Монреалската банка и на Канадската тихоокеанска железница в края на XIX век. View of Mount Stephen Club from the street
Болница „Грей Нънс“ (Grey Nuns' Hospital) 1765 (завършване) Монреал
45°30′01.31″ с. ш. 73°33′17.2″ з. д. / 45.500364° с. ш. 73.554778° з. д.
3+1⁄2 етажна сграда – пример за ранна френска канадска архитектура; единствената оцеляла сграда от болничния комплекс на Сивите монахини (милосърдните сестри, основани от Мари-Маргьорит д'Ювил, грижещи се за болните и лишените от собственост тук до 1871 г.; именно от тази сграда те разширяват своята служба в цяла Канада). View of the Grey Nuns' Hospital
Резиденция „Х. Винсънт Мередит“ (H. Vincent Meredith Residence) 1897 (завършване) Монреал
45°30′15.11″ с. ш. 73°34′54.7″ з. д. / 45.504197° с. ш. 73.581861° з. д.
Представител на именията, построени от елита на Монреал в края на XIX век в квартал „Голдън Скуеър Майл“, и забележителен пример за къща в стил „Кралица Ан“; построена за бизнесмена и филантропа Винсент Мередит и за съпругата му, лейди Мередит, сега служи като Център за медицина, етика и право на Университет „Макгил“. View of the Vincent Meredith Residence
Павильон „Хърси“ (Hersey Pavilion) 1905 (завършване) Монреал
45°30′30.94″ с. ш. 73°34′50.01″ з. д. / 45.508594° с. ш. 73.580558° з. д.
Една от първите специално построени резиденции за медицински сестри в Канада, разположена в кампуса на Кралска болница „Виктория“; символ на историята на обучението и професионализма на медицинските сестри в Канада. Exterior view of the Hersey Pavilion
Ошлага (Hochelaga) ок. 1300-те г. (първо изграждане на укрепени села в района, както по-късно свидетелства Жак Картие), 1535 (пристигане на Картие) Монреал
45°30′12.83″ с. ш. 73°34′30.58″ з. д. / 45.503564° с. ш. 73.575161° з. д.
Покрита с трева площ от около 79 m2 с каменна маркировка, разположена вляво от главния вход на Университет „Макгил“; представителна за ирокезкото село Ошлага, посетено през 1535 г. от Жак Картие – първият европеец, достигнал бъдещото местоположение на Монреал. Wood engraving of Hochelaga published in Venice by Giovanni Battista Ramusio, based on the accounts of Jacques Cartier
Канал „Лашин“ (Lachine Canal) 1825 (завършване) Монреал
45°27′30″ с. ш. 73°36′42″ з. д. / 45.458333° с. ш. 73.611667° з. д.
14,5-километров канал от началото на 19. век, построен, за да заобиколи бялата вода на река Сейнт Лорънс; главата на канална мрежа, свързваща Големите езера и вътрешността на континента с Атлантическия океан. View of the Lachine Canal, formerly a commercial route, now used mainly for recreational purposes
Фабрика на Канал „Лашин“ (Lachine Canal Manufacturing Complex) 1825 (завършване) Монреал
45°27′30″ с. ш. 73°36′42″ з. д. / 45.458333° с. ш. 73.611667° з. д.
Важен производствен и промишлен комплекс, с броя на фирмите и разнообразието на продукцията си в зенита си (1880 до 1940 г.), несравним другаде в Канада; по едно време над 20% от работната сила на остров Монреал е наета в района. View of factories along the Lachine Canal in 1896
Национално паметно гробище „Лобно място“ (Last Post Fund National Field of Honour) 1930 (основаване) Поант Клер
45°26′38.8″ с. ш. 73°50′15.58″ з. д. / 45.444111° с. ш. 73.837661° з. д.
Военно гробище за ветерани, починали в болница или обществено заведение след военна служба; символ на принципи като равенство на войниците в смъртта и вечна памет Cross to the memory of Arthur Currie at the National Field of Honour
Дом „Льобер-Льомойн“ (LeBer-LeMoyne House) 1671 (завършване) Монреал
45°25′48″ с. ш. 73°39′59″ з. д. / 45.43° с. ш. 73.666389° з. д.
Бивш пункт от полски камък за търговия с кожи от XVII век; най-старите известни съществуващи сгради, свързани с Шарл Лемойн и с търговията с кожи по време на френския режим. LeBer-LeMoyne House and associated buildings
Дом „Луи-Жозеф Папиньо“ (Louis-Joseph Papineau) 1785 (завършване) Монреал
45°30′35.77″ с. ш. 73°33′07.88″ з. д. / 45.509936° с. ш. 73.552189° з. д.
2+12- етажен каменен дом на сем. Папиньо в Монреал; свързан с най-важния период в живота на Луи-Жозеф Папиньо, когато той е лидер на Канадската партия и една от водещите фигури в Долноканадския бунт (Патриотична война, 1837-38) Exterior view of Papineau House
Дом „Картие“ (Maison Cartier) 1813 (завършване) Монреал
45°30′28.56″ с. ш. 73°33′09.18″ з. д. / 45.507933° с. ш. 73.55255° з. д.
2+12- етажен каменни долепени къщи, характерни за преиндустриалното строителство в Канада; първоначално построена за Луи Партене и Огюстен Перо. View of Maison Cartier
Дом „Сен Габриел“ (Maison Saint-Gabriel) 1668 (завършване) Монреал
45°28′33.37″ с. ш. 73°33′21.58″ з. д. / 45.475936° с. ш. 73.555994° з. д.
Къща от полски камък, която е била дом на сестрите от Конгрегацията на Нотр Дам, които са управлявали ферма повече от 300 години, което я прави една от най-старите оцелели ферми в Канада; изключителен пример за селска архитектура от френския режим. View of Maison Saint-Gabriel
Катедрала „Мария-кралица на света“ (Marie-Reine-du-Monde Cathedral) 1894 (освещаване) Монреал
45°29′57.86″ с. ш. 73°34′07.36″ з. д. / 45.499406° с. ш. 73.568711° з. д.
Необарокова катедрала, която, при строежа си, представлява пауза от господството на неоготическия стил в църковната архитектура в Монреал; вдъхновена от базиликата „Свети Петър“ в Рим, тя е най-значимият символ на Ултрамонтанизма в Канада. View at night of the dome of Mary, Queen of the World Cathedral
Апартаменти „Марлбъроу“ (Marlborough Apartments) 1900 (завършване) Монреал
45°30′25.07″ с. ш. 73°34′32.6″ з. д. / 45.506964° с. ш. 73.575722° з. д.
4-етажна жилищна сграда от червени тухли, която е отличен пример за дизайна на апартаменти от началото на XX век в Канада; Дизайнът в Стил „Кралица Ан" е популярен стил за луксозна домашна архитектура в Канада през този период и това е една от малкото жилищни сгради в този стил, оцелели в страната. View of the front entrance of the Marlborough Apartments
Мемориален масонски храм (Masonic Memorial Temple) 1930 (завършване) Монреал
45°29′40.92″ с. ш. 73°34′58.85″ з. д. / 45.4947° с. ш. 73.583014° з. д.
Монументален масонски храм, наподобяващ гръцки храм, построен в чест на масоните, участвали в Първата световна война; изключителен пример за късна архитектура Бозар в Канада. View of the Montreal Masonic Memorial Temple
Търговска текстилна фабрика (Merchants Textile Mill) 1882 (основаване) Монреал
45°28′32″ с. ш. 73°34′48″ з. д. / 45.475556° с. ш. 73.58° з. д.
Втората по големина текстилна фабрика в Канада за първите четири десетилетия на XX век
Моделен град „Маунт Роял“ (Model City of Mount Royal) 1914 (план на района) Маунт Роял
45°30′58″ с. ш. 73°38′35″ з. д. / 45.516111° с. ш. 73.643056° з. д.
Историческо жилищно предградие, разработено в съответствие с областния план от 1914 г. от Фредерик Тод; забележителен синтез на движенията City Beautiful, Garden City и Garden Suburb, и забележително хомогенен, въпреки че е изграден в продължение на шест десетилетия. Plan of "Model City" and Mount Royal Tunnel
Монклендс/ Вила „Мария Конвент“ (Monklands / Villa Maria Convent) 1804 (завършване) Монреал
45°28′54.53″ с. ш. 73°37′01.6″ з. д. / 45.481814° с. ш. 73.617111° з. д.
2-етажно каменно имение в неопаладиански стил, служило като официална резиденция на генерал-губернаторите на Канада от 1844 до 1849 г. View of Monklands in 1870
Монреалска ботаническа градина (Montreal Botanical Garden) 1931 (основаване) Монреал
45°33′26″ с. ш. 73°33′24.5″ з. д. / 45.557222° с. ш. 73.556806° з. д.
75-хектарова ботаническа градина; нейните колекции и съоръжения я класират като една от най-важните ботанически градини в света. View of the main greenhouse at Montreal Botanical Garden
Кметство на Монреал (Montreal City Hall) 1878 (завършване), 1922 (преустройство) Монреал
45°30′31.84″ с. ш. 73°33′14.45″ з. д. / 45.508844° с. ш. 73.554014° з. д.
5-етажна каменна сграда и един от най-добрите образци на стил „Втора империя“ в страната; първото кметство, построено в Канада единствено за общинска администрация, представляващо нарастващото значение на градските райони и общинските услуги в края на XIX век View of the main tower and entrance of the Montreal City Hall
Форум „Монреал“ (Montreal Forum) 1924 (завършване) Монреал
45°29′25″ с. ш. 73°35′05″ з. д. / 45.490278° с. ш. 73.584722° з. д.
Едно от най-известните спортни места в Канада; икона на канадската култура поради връзката си с един от най-успешните спортни франчайзи в Северна Америка – Монреал Канейдиънс. The Forum in 2012
Рождено място на Монреал (Montreal's Birthplace) 1642 (събитие) Монреал
45°30′12.27″ с. ш. 73°33′14.31″ з. д. / 45.503408° с. ш. 73.553975° з. д.
Мястото, където Пол Шомеде дьо Мезонньов полага основите на Монреал като Форт „Вил-Мари“ на 18 май 1642 г. Fort Ville-Marie in 1645
Национален паметник (Monument National) 1893 (завършване) Монреал
45°30′32.76″ с. ш. 73°33′45″ з. д. / 45.5091° с. ш. 73.5625° з. д.
4-етажен театър и културен център, построен от Дружество „Сен Жан Батист“ и след това известен като „Сърцето на Френска Америка"; сега се заема от Националното театрално училище на Канада. View of the Monument National building from the street
Основен дом на Сивите монахини на Монреал (Mother House of the Grey Nuns of Montreal) 1871 (завършване) Монреал
45°29′37″ с. ш. 73°34′36″ з. д. / 45.493611° с. ш. 73.576667° з. д.
Бивш основен дом на Сивите монахини, а сега част от Университет „Конкордия“; забележителен поради начина, по който обектът включва архитектурните тенденции на своето време и поради социалната значимост на работата, извършена от религиозния орден. An 1890 photo of the chapel spire of the Mother House of the Grey Nuns of Montreal
Гробище „Маунт Роял“ (Mount Royal Cemetery) 1852 (основаване) Монреал
45°30′32.76″ с. ш. 73°33′45″ з. д. / 45.5091° с. ш. 73.5625° з. д.
Гробище от 67 хектара, разположено на северния склон на Маунт Роял и проектирано в съответствие с живописните принципи на движението за селски гробища от началото на XIX век; много от погребалните паметници са с изключителна историческа, архитектурна или художествена стойност и отразяват историята на Монреал, Квебек и Канада. View of the cemetery gates circa 1895
Римокатолическа базилика „Нотр Дам“ (Notre-Dame Roman Catholic Church / Basilica) 1829 (завършване) Монреал
45°30′16.15″ с. ш. 73°33′22.55″ з. д. / 45.504486° с. ш. 73.556264° з. д.
Огромна каменна църква, построена в неоготически стил; след завършването ѝ е най-голямата църква в Канада или САЩ. за половин век; първият важен пример за неоготически стил в Канада, с много от най-известните архитекти и занаятчии на Квебек, помогнали за завършването на украсата на църквата през XIX и XX век. View of the front facade of Notre-Dame
Гробище „Нотр Дам дьо Ниеж“ (Notre-Dame-des-Neiges Cemetery) 1854 (основаване) Монреал
45°30′06.55″ с. ш. 73°36′23.48″ з. д. / 45.501819° с. ш. 73.606522° з. д.
Най-голямото гробище в Канада и изключителен културен пландшафт; историческото значение на много от хората, погребани в гробището, отбелязва много аспекти от историята на Монреал, Квебек и Канада. View of the front gates of Notre-Dame-des-Neiges Cemetery
Театър „Отрмон“ (Outremont Theatre) 1929 (завършване) Монреал
45°31′11.77″ с. ш. 73°36′30.94″ з. д. / 45.519936° с. ш. 73.608594° з. д.
Кино с арт деко екстериор и комбиниран арт деко и атмосферен интериор; забележителен пример за типа луксозни кина, издигнати в нови крайградски квартали в Канада през 20-те години на миналия век. View of the Outremont Theatre and surrounding streetscape
Павильон „Мельо“ (Pavillon Mailloux) 1931 (завършване) Монреал
45°31′31.54″ с. ш. 73°33′51.26″ з. д. / 45.525428° с. ш. 73.564239° з. д.
5-етажна тухлена резиденция за медицински сестри в кампуса на болницата „Нотр Дам“ в Монреал; изграждането на тази специално построена резиденция през 1931 г. символизира нарастващия професионализъм на медицинските сестри и разширяващата се роля на жените в здравеопазването. View of front entrance of Pavillon Mailloux
Театър „Риалто“ (Rialto Theatre) 1924 (завършване) Монреал
45°31′24.91″ с. ш. 73°36′17.14″ з. д. / 45.523586° с. ш. 73.604761° з. д.
Кино и изключителен пример за Бозар архитектура в Канада. View of the front facade of the Rialto Theatre
Сграда „Роджър Годри“ (Roger Gaudry Building) 1928-1943 (строеж) Монреал
45°30′06.8″ с. ш. 73°36′53.6″ з. д. / 45.501889° с. ш. 73.614889° з. д.
Еклектичната монументална сграда и кула от Ърнест Кормие в Университета на Монреал остава забележителност, символ на подкрепата на Квебек за академичните занимания между войните. Roger Gaudry Building under construction, 1941
Канал „Сент Ан дьо Белвю“ (Sainte-Anne-de-Bellevue Canal) 1843 (завършване) Сент Ан дьо Белвю
45°24′13″ с. ш. 73°57′16″ з. д. / 45.403611° с. ш. 73.954444° з. д.
Канал, построен от Борда на работите на провинция Канада, за да заобиколи бързеите на Света Ан в източния канал на река Отава; отбелязва важната роля, изиграна от тези водни пътища през XIX и XX век. Canal and boardwalk in Sainte-Anne-de-Bellevue
Ораторий „Сейнт Джоузеф на Маунт Роял“ (Saint Joseph's Oratory of Mount Royal) 1904 (основаване), 1967 (завършване базилика) Монреал
45°29′30″ с. ш. 73°37′00″ з. д. / 45.491667° с. ш. 73.616667° з. д.
Голямо римокатолическо място за поклонение, разположено на северния склон на Маунт Роял, доминирано от забележителна куполна базилика; замислено от Андре Бесет, става национална и международна религиозна и туристическа дестинация. View of the Saint Joseph's Oratory basilica
Семинария „Свети Суплиций“ и градини (Saint-Sulpice Seminary and its Gardens) 1687 (завършване) Монреал
45°30′14″ с. ш. 73°33′25″ з. д. / 45.503889° с. ш. 73.556944° з. д.
Духовна семинария с градина; рядък и забележителен пример за Класицизъм на френския режим, известна също и с историческата цялост на своята манастирска градина. View of the Saint-Sulpice Seminary main entrance
Исторически район на Сенвил 1860 (основаване) Сенвил
45°25′50.1″ с. ш. 73°57′08.2″ з. д. / 45.430583° с. ш. 73.952278° з. д.
565-хектаров исторически район, развил се от курортно селище от края на XIX век, което се състои от селските имоти на богатите жители на Монреал; представител на развитието на живописния ландшафтен дизайн и архитектурата на Изкуствата и занаятите от 1865 до 1930 г. The Morgan Arboretum in the Senneville Historic District
Дом на Сър „Жорж-Етиен Картие“ (Sir George-Étienne Cartier) 1838 (завършване) Монреал
45°30′40.12″ с. ш. 73°33′05.84″ з. д. / 45.511144° с. ш. 73.551622° з. д.
Две къщи, служили като резиденция на сър Жорж-Етиен Картие, баща на Конфедерацията; представител на дом от горната средна класа в Монреал от средата на XIX век. View of the Sir George-Étienne Cartier National Historic Site houses
Православна църква „Св. Георги Антиохийски“ (St. George Antiochian Orthodox Church) 1940 (завършване) Монреал
45°32′23.5″ с. ш. 73°36′51.07″ з. д. / 45.539861° с. ш. 73.614186° з. д.
Църква предимно във Византийски стил, най-ранната известна, специално построена църква на сирийската православна общност в Канада, която продължава да изпълнява първоначалната си роля; важен символ на историята и традициите на тази общност в Канада. Interior of St. George Antiochian Orthodox Church
Англиканска църква „Св. Георги“ (St. George's Anglican Church) 1870 (завършване) Монреал
45°32′23.5″ с. ш. 73°36′51.07″ з. д. / 45.539861° с. ш. 73.614186° з. д.
Англиканска църква в центъра на Монреал, която е отличен пример за високата викторианска фаза на неоготическия стил. Exterior view of St. George's Anglican Church
Обединена църква „Сейнт Джеймс“ (St. James United Church) 1888 (завършване) Монреал
45°30′18.97″ с. ш. 73°34′06.56″ з. д. / 45.505269° с. ш. 73.568489° з. д.
Голяма каменна църква в стила на високата викторианска неоготика, тясно свързана с късната фаза на Методизма в Канада; най-известният пример в страната за амфитеатрален план за наоса и трансепта и неделно училище, повлияно от акронийския план на олтара. Exterior view of St. James United Church
Базилика „Св. Патрик“ (St. Patrick's Basilica) 1847 (завършване) Монреал
45°30′12.82″ с. ш. 73°33′53.31″ з. д. / 45.503561° с. ш. 73.564808° з. д.
Известен пример за френска неоготическа архитектура в страната; построена, за да обслужва един от най-големите ранни притоци на ирландски имигранти към днешна Канада, сърцето на ирландското население в Монреал и мястото на погребението на Томас Д'Арси Макгий през 1868 г. Exterior view of St. Patrick's Basilica
Сулпициански кули/ Форт „Монтан“ (Sulpician Towers / Fort de la Montagne) 1694 (завършване) Монреал
45°29′37.68″ с. ш. 73°35′04.56″ з. д. / 45.4938° с. ш. 73.5846° з. д.
Две 13-метрови кули, които някога са били бастиони на крепост, построена от Франсоа Вашон дьо Белмон за сулпицианците от близката мисия; бивше седалище на училището и монахините на Маргьорит Буржуа. Exterior view of one of the Sulpician Towers
Търговия с кожи в Лашин (The Fur Trade at Lachine) 1803 (завършване) Монреал
45°25′53.04″ с. ш. 73°40′32.16″ з. д. / 45.4314° с. ш. 73.6756° з. д.
1-етажен каменен склад, разположен в атрактивна паркова среда на брега на канала Лашин; първоначално построен от Северозападнатакомпания, складът символизира историята на търговията с кожи в Монреал. The Fur Trade at Lachine warehouse and original Lachine Canal
Мейн (The Main) Монреал
45°30′36.58″ с. ш. 73°33′51.93″ з. д. / 45.510161° с. ш. 73.564425° з. д.
6 км дълъг участък от бул. „Сен Лоран“, където се заселват последователни вълни от имигранти; сливането и смесването на култури създадва характер, който вдъхновява романисти, поети, певци и режисьори. Saint Laurent and Saint Catherine Streets in Montreal in 1905
Ложа „Трафалгар“ (Trafalgar Lodge) 1848 (завършване) Уестмаунт
45°29′42.36″ с. ш. 73°35′53.39″ з. д. / 45.4951° с. ш. 73.598164° з. д.
Асиметрична 1+12-етажна тухлена вила; рядък пример за неоготическа вила в Квебек.
Дом „Ван Хорне“/Шанезе“ (Van Horne / Shaughnessy House) 1848 (завършване) Монреал
45°29′42.36″ с. ш. 73°35′53.39″ з. д. / 45.4951° с. ш. 73.598164° з. д.
Второто имение в стил „Втора империя“ на Томас Шанезе, 1-ви барон Шанезе, което сега е част от Канадския център за архитектура. Exterior view of Van Horne / Shaughnessy House
Район „Уестмаунт“ (Westmount District) 1874 (включване в града) Уестмаунт Историческият квартал Уестмаунт, който олицетворява архитектурните стилове и тенденции в ландшафтната архитектура от 1890 до 1930 г.; отразява усилията на местните граждани, които от началото на XX век нататък се стремят да защитят многообразието и историческата цялост на застроената среда на района. Westmount City Hall
Камери „Уилсън“ (Wilson Chambers) 1868 (завършване) Монреал
45°30′03.25″ с. ш. 73°33′35.06″ з. д. / 45.500903° с. ш. 73.559739° з. д.
4+12-етажна каменна търговска сграда в неоготически стил с италиански влияния и влияния на стила на Втората империя; докато много църкви и институционални сгради са издигнати в този стил през XIX век, търговските сгради в неоготически стил са рядкост и това е един от малкото останали примери в Канада. Exterior view of Wilson Chambers
Гара „Уиндзор“ (Windsor Station (Canadian Pacific)) 1889 (завършване) Монреал
45°29′50.86″ с. ш. 73°34′07.18″ з. д. / 45.497461° с. ш. 73.568661° з. д.
Железопътен терминал и централен офис на Канадския тихоокеански жп път, първоначално проектиран от Брус Прайс; една от най-ранните големи сгради в Канада, използваща Ричардсоновия неоромански стил. Exterior view of Windsor Station

Територия и административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Център на града и територия

[редактиране | редактиране на кода]

Монреал се намира в центъра на Голям Монреал и граничи с:[126]

Територията на град Монреал се простира на 366,74 km2,[4] т.е. най-голямата част от центъра и източната част на остров Монреал. Центърът на Монреал заема площ от приблизително 18 km2 на южния хълм на планината Мон Роял в район „Вил Мари“. Монреал има исторически центърСтария Монреал, на брега на река Сейнт Лорънс близо до Поант а Калиер и бизнес район, концентриран около бул. „Рене Левеск“. Повече от 1/3 от работните места в града са концентрирани в центъра на града.[127]

Центърът на Монреал през нощта – изглед от Маунт Роял.

Монреал се простира върху обширна градска зона с различна гъстота на населението. Ако определени сектори са гъсти и градски, като Плато Мон Роял, Мил Енд или Грифинтаун, то други са по-далеч от центъра, като Ривиер де Прери, л'Ил Бизар Сент Женвиев или Пиерфонд Роксборо. Монреал също има големи индустриални зони, по-специално в район Сен Лоран, близо до международното летище „Пиер-Елиот Трюдо“ и в източната част на острова. Разпръснат из целия остров, градът има много оживени артерии и търговски центрове като бул. „Сент Катрин“, Централеният пазар и пл. „Сен Юбер“.

Периферия и Метрополен регион

[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Монреал – нощен изглед от Космоса.

Градската зона на Монреал се простира далеч отвъд общинските граници. Големият Монреал или Communauté métropolitaine de Montréal, който се състои от 82 общини[128], има площ от 4360 km2 и обединява 4,1 млн. жители, или почти половината от населението на Квебек.[129] Монреал и Голям Монреал формират 15-ия най-голям метрополен регион в Северна Америка[130] и 77-ия в световен мащаб. Основните градове в предградията на Монреал са Лавал (422 933 души), Лонгьой (239 700 души), Тербон (111 575 души), Бросар (85 721 души) и Репантини (84 285 души).

Транспортната мрежа Exo управлява крайградските влакове, обслужващи Голям Монреал.

Подобно на големите северноамерикански градове градското разрастване в покрайнините на Монреал се случва главно при ниската гъстота (по-малко от 500 души на km2).[131] Тази тенденция води до високи разходи по отношение на пътната инфраструктура, водопроводите, канализацията, електричеството, комуникациите и транспортните разходи. Тя насърчава урбанизацията в ущърб на земеделските земи и естествените местообитания.[132]

В допълнение към пътната мрежа покрайнините на Монреал се обслужват по време на пиковите часове от крайградски пътнически влак, администриран от транспортната мрежа Еxo. Шест линии завършват в центъра на Монреал на гара „Люсиан-Л'Айе“ и на Централна гара. През 2016 г.Caisse de dépôt et placement du Québec разкрива проекта за Метрополна експресна мрежа – автоматизирано леко метро за близките предградия, което трябва да заработи до 2022 г.[133]

Изглед към центъра на Монреал от Маунт Роял. Много квартали, включително центъра, са в квартал Вил Мари.

Градът се състои от 19 по-големи района (на английски: Boroughs), разделени на квартали.[134] Всеки район има кмет и съвет. Много от тези райони са бивши независими градове, принудени да се слеят с Монреал през януари 2002 г. след общинската реорганизация на Монреал.

Районът с най-много квартали е Вил Мари (№18 на картата), който включва центъра, историческия квартал „Стар Монреал“, Чайнатаун, Гей Вилидж, Латинския квартал, облагородения Международен квартал, Мултимедийния град (Cité Multimédia) и Квартала на спектаклите (Quartier des Spectacles). Други интересни квартали в района включват заможния квартал Голдън Скуейър Майл в подножието на Маунт Роял и района Шанезе Вилидж / Конкордия, където живеят хиляди студенти от Университет „Конкордия“. Кварталът също така включва по-голямата част от Парк „Маунт Роял“, остров Света Елена и остров Нотр Дам.

Монреалският бейгъл е отличителна разновидност на ръчно изработени и печени на дърва бейгъли. Той е по-малък, по-тънък, по-сладък и по-плътен от нюйорския, с по-голяма дупка и винаги се пече във фурна на дърва. Съдържа малц, яйце, без сол и се вари в подсладена с мед вода, преди да се изпече.

Районът „Плато Маунт Роял“ (№6 на картата) е франкофонски район на работническата класа. Най-големият квартал в него е Плато, който претърпява значително облагородяване,[135] а проучване от 2001 г. го определя като най-творческия квартал на Канада, тъй като творците съставляват 8% от работната сила.[136] Кварталът Майл Енд в северозападната част на района е доста мултикултурен район на града и включва две от добре познатите заведения за бейгъли в монреалски стил: St-Viateur Bagel и Fairmount Bagel. Гетото Макгил е в крайната югозападна част на района и е дом на хиляди студенти и преподаватели от Университет „Макгил“.

Карта на районите на Монреал

Югозападният район (№7 на картата) е бил дом на голяма част от индустрията на града в края на XIX и началото до средата на XX век. Той включва Гуз Вилидж и исторически е бил дом на традиционно ирландските квартали на работническата класа Грифинтаун и Поан Сен Шарл, както и на бедните квартали Сен Анри и Малка Бургундия. Други забележителни квартали включват мултикултурните квартали Нотр Дам дъ Грас и Кот де Неж в район Кот де Неж Нотр Дам дъ Грас (№3 на картата) и Малката Италия в район Розмон Ла Птит Патри (№14 на картата), както и Ошлага Мезонньов – дом на Олимпийския стадион в район Мерсие Ошлага Мезонньов (№9 на картата).

Райони на Монреал
Номер
(карта)
Район Население (2023)[137] Площ в km2 Гъстота на насел. за km2
1. Аунтсик-Картиевил (Ahuntsic-Cartierville)
138,923
24,2
5740,6
2. Анжу (Anjou)
45,288
13,7
3305,7
3. Кот де Неж Нотр Дам дьо Грас (Côte-des-Neiges–Notre-Dame-de-Grâce)
173,729
21,4
8118,2
4. Лашин (Lachine)
46,971
17,7
2653,7
5. Ласал (LaSalle)
82,933
16,3
5087,9
6. Льо Плато Мон Роял (Le Plateau-Mont-Royal)
110,329
8,1
13 620,9
7. Льо Сюд Уест (Le Sud-Ouest)
86,347
15,7
5499,8
8. Л'Ил Бизар Сент Женвиев (L'Île-Bizard–Sainte-Geneviève)
19,857
23,6
841,4
9. Мерсие Ошлага Мезонньов (Mercier–Hochelaga-Maisonneuve)
142,753
25.4
5620,2
10. Монреал Нор (Montréal-Nord)
86,857
11,1
7825
11. Утръмон (Outremont)
26,505
3,9
6796,2
12. Пиерфон Роксборо (Pierrefonds-Roxboro)
73,194
27,1
2700,9
13. Ривиер де Прери Поант о Трамбл (Rivière-des-Prairies–Pointe-aux-Trembles)
113,868
42,3
2691,9
14. Розмон Ла Птит Патри (Rosemont–La Petite-Patrie)
146,501
15.9
9213,9
15. Сен Лоран (Saint-Laurent)
104,366
42,8
2438,5
16. Сен Леонар (Saint-Léonard)
80,983
13,5
5998,7
17. Вердюн (Verdun)
72,820
9,7
7507,2
18. Вил Мари (Ville-Marie)
103,017
16,5
6243,5
19. Вирлей Сен Мишел Парк Екстансион (Villeray–Saint-Michel–Parc-Extension)
144,814
16,5
8776,6
Изглед към Стария Монреал от Старото пристанище

Старият Монреал (на английски: Old Montreal) е историческа зона на югоизток от центъра, съдържаща много забележителности, като Старото пристанище на Монреал, площад „Жак Картие“, Кметството на Монреал, пазара „Бонскур“, Плас д'Арм, Музей „Поант а Калиер“, базиликата „Нотр Дам“ и Монреалският научен център. Архитектурата и калдъръмените улици в района са поддържани или възстановени. Той е достъпен от центъра на града през Подземния град и се обслужва от няколко автобусни маршрута STM и метростанции, фериботи до южния бряг и мрежа от велосипедни алеи.

Крайречната зона в близост до Стария Монреал е известна като Старото пристанище (на английски: Old Port). То е бившото място на Монреалското пристанище, което по-късно е преместено на по-голямо място надолу по течението на реката, оставяйки предишното местоположение като зона за отдих и история. Новото пристанище на Монреал е най-голямото контейнерно пристанище в Канада и най-голямото вътрешно пристанище в света.[138]

Изглед към източния склон на планината от паметника на Жорж-Етиен Картие. Паркът е един от най-големите открити резервати в Монреал.

Планината Маунт Роял е мястото на Парк „Маунт Роял“ (на френски: Parc du Mont-Royal) – една от най-големите зелени площи в Монреал.[139] Паркът, по-голямата част от който е залесен, е проектиран от Фредерик Ло Олмстед (проектант и на Сентръл парк в Ню Йорк) и е открит през 1876 г.[140] Той съдържа две белведерета, по-известното от които е Kondiaronk Belvedere – полукръгъл площад с шале с изглед към центъра на Монреал. Други характеристики на парка са Бивър Лейк – малко изкуствено езеро, къса ски писта, скулптурна градина, Смит Хаус, Интерпретативният център и добре известният паметник на сър Жорж-Етиен Картие. Паркът е домакин на спортни, туристически и културни дейности.

Кръстът на върха на планината

Планината е дом на две големи гробища: Нотр Дам де Неж, основано през 1854 г., и Маунт Роял, основано през 1852 г. Първото е много по-голямо, предимно френско-канадско и официално католическо,[141] и в него са погребани повече от 900 хил. души.[142] Второто е от 67 хектара и представлява терасовидно гробище на северния склон на планината в квартал „Утръмон“; в него има повече от 162 хил. гроба и там са погребани редица видни канадци: включва част за ветерани с военни, наградени с най-високото военно отличие на Британската империяКръст „Виктория“; през 1901 г. в него е създаден първият крематориум в Канада.[143]

Първият кръст (Mount Royal Cross) на планината е поставен там през 1643 г. от Пол Шомеде дьо Мезонньов – основател на града, в изпълнение на обета, който той е дал на Богородица, когато я моли да спре катастрофално наводнение.[144] Днес планината е увенчана от осветен кръст с височина 31,4 м, поставен там през 1924 г. от Обществото на Йоан Кръстител и сега собственост на града.[144] Той е превърнат в оптична светлина през 1992 г.[144]: новата система може да включва светлините в червено, синьо или лилаво, последното от които се използва като знак на траур между смъртта на папата и избирането на следващия.[145]

Пристанището на Монреал е едно от най-големите вътрешни пристанища в света, което обработва над 26 млн. тона товари годишно.

До началото на 1970-те г. Монреал е водещ индустриален център в Канада. Англо-американският капитал и франкофонската евтина работна ръка способстват за бързото развитие на града. Дълги години огромна част от емигрантите от Европа пристигат именно тук в търсене на работа в многобройните фабрики и пристанището на Монреал, едно от най-големите в света. Постепенно с понижаване на значението на английския език и растящия френско-канадски национализъм карат много американски и английски компании да изтеглят бизнеса си от града, което довежда до продължила над 20 години икономическа депресия.

След 1995 г. положението започва постепенно да се стабилизира и подобрява и много от световните компании се завръщат в Монреал. Днес градът е дом на компании като Националната банка на Канада (най-голямата банка в страната), Еър Канада, Бомбардие, Алианс Филмс и други.

Tour de la Bourse е дом на Монреалската фондова борса от 1965 г. до 2018 г., като впоследствие включва и офиси на различни компании, юридически лица и професионални фирми.

Монреал има втората по големина икономика на канадските градове въз основа на БВП[146] и най-голямата в Квебек. През 2019 г. Metropolitan Montreal отговаря за 234 млрд. канадски долари от 425,3 БВП на Квебек.[147] Днес градът е важен център на търговията, финансите, промишлеността, технологиите, културата, световните дела и е централата на Монреалската фондова борса. През последните десетилетия градът се смята за по-слаб от Торонто и други големи канадски градове, но наскоро преживява възраждане.[148]

Индустриите включват космическа индустрия, електронни стоки, фармацевтични продукти, печатни стоки, софтуерно инженерство, далекосъобщения, текстилна и модна промишленост, тотюнева промишленост, нефтохимикали и транспорт. Секторът на услугите също е силен и включва строително, машинно и процесно инженерство, финанси, висше образование и научно-изследователска и развойна дейност. През 2002 г. Монреал е четвъртият по големина център в Северна Америка по отношение на аерокосмическите работни места.[149] Пристанището на Монреал е едно от най-големите вътрешни пристанища в света.[150] Като едно от най-важните пристанища в Канада то остава място за трансбордиране на зърно, захар, петролни продукти, машини и потребителски стоки. Поради тази причина Монреал е железопътният център на Канада и винаги е бил изключително важен железопътен град; в него се намира седалището на Канадската национална железница[151] и е дом на централата на Канадската тихоокеанска железница до 1995 г.[152]

Седалището на Канадската космическа агенция е в Лонгюил, югоизточно от Монреал.[153] Монреал също е домакин на централата на Международната организация за гражданска авиация (ICAO, орган на ООН ),[154] Световната антидопингова агенция (олимпийски орган),[155] Международния съвет на летищата (асоциацията на световните летища – ACI World),[156] Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA),[157] IATA Operational Safety Audit и Международната търговска камара на гейовете и лесбийките (IGLCC),[158] както и на някои други международни организации в различни области.

Монреал е център на филмовата и телевизионна продукция. В града се намират централата на Алианс Филмс и пет студия на носителя на Оскар Национален филмов борд на Канада, както и главните офиси на Телефилм Канада - националната агенция за финансиране на пълнометражни филми и телевизия и Ici Radio-Canada Télé – канадска френскоезична безплатна телевизионна мрежа, собственост на Канейдиън Броудкастинг Корпърейшън. Предвид еклектичната му архитектура и широката наличност на филмови услуги и членове на екипа Монреал е популярно място за заснемане на пълнометражни филми и понякога замества места в Европа.[159][160] Градът също е дом на много признати културни, филмови и музикални фестивали (Just For Laughs, Just for Laughs: Gags, Международен джаз фестивал в Монреал и други), които допринасят значително за неговата икономика. Освен това е дом на едно от най-големите културни предприятия в света – Цирк дю Солей.[161]

Монреал също е глобален център за изследвания в областта на изкуствения интелект с много компании, участващи в този сектор, като Фейсбук AI Research (FAIR), Microsoft Research, Гугъл Брейн, ДеийпМайнд, Самсунг Рисърч и Thales Груп (cortAIx).[162][163] Градът също така е дом на Mila – изследователски институт за изкуствен интелект с над 500 изследователи, специализирани в областта на дълбокото обучение, най-големият по рода си в света.[164]

Индустрията на видеоигрите процъфтява в Монреал от 2 ноември 1995 г., съвпадайки с откриването на Убисофт Монреал.[165] Наскоро градът привлича водещи световни разработчици на игри и издателски студия като EA, Eidos Interactive, BioWare, Artificial Mind and Movement, Strategy First, THQ, Gameloft главно поради качеството на местната специализирана работна ръка и данъчните кредити, предлагани на корпорациите През 2010 г. Уорнър Брос. Интерактив Ентъртеймънт - подразделение на Уорнър Брос, обявява, че ще отвори студио за видеоигри.[166] Сравнително ново за индустрията на видеоигрите, това е първото им открито, а не закупено студио, и то ще разработва игри за такива техни франчайзи като Батман и други игри от тяхното портфолио на Ди Си Комикс.

Монреал играе важна роля във финансовата индустрия. В сектора през 2016 г. работят приблизително 100 000 души в района на Монреал.[167] Към март 2018 г.той е класиран на 12-та позиция в Индекса за глобалните финансови центрове – класация на конкурентоспособността на финансовите центрове по света.[168] Градът е дом на Монреалската фондова борса – най-старата фондова борса в Канада и единствената борса за финансови деривати в страната.[169] Корпоративните централи на Монреалската банка и на Кралската канадска банка – две от най-големите банки в Канада, са били в Монреал. Въпреки че и двете банки преместват централите си в Торонто, Онтарио, юридическите им корпоративни офиси остават в Монреал. Градът е дом на централните офиси на две по-малки банки – Националната канадска банка и Лаврентийската канадска банка. Caisse de dépôt et placement du Québec – институционален инвеститор, управляващ активи на обща стойност 408 млр. канадски долара, има основен бизнес офис в Монреал.[170] Много чуждестранни филиали, опериращи във финансовия сектор, също имат офиси в Монреал, включително HSBC, Aon, Сосиете Женерал, Париба и AXA.[169][171]

Няколко компании са със седалище в района на Монреал, включително Рио Тинто Алкан,[172] Бомбардие,[173] Канадски национални железници,[174] CGI Group,[175] Еър Канада,[176] Air Transat,[177] CAE,[178] Saputo,[179] Цирк дю Солей, Стингрей Груп, Квебекор,[180] Ултрамар, Kruger Inc., Група „Жан Куту“,[181] Uniprix,[182] Проксим,[183] Домтар, Льо Шато,[184] Пауър Корпорейшън, Cellcom Communications,[185] Бел Канада.[186] Стандарт Лайв,[187] Хидро-Квебек, AbitibiBowater, Прат и Уитни Канада, Молсън,[188] Тембек, Канадски параходни линии, Феднав, Alimentation Couche-Tard, SNC-Лавален,[189] MEGA Brands,[190] Аероплан,[191] Агропур,[192] Metro Inc.,[193] Канадска лаврентийска банка,[194] Националната банка на Канада,[195] Transat AT,[196] Via Rail,[197] GardaWorld, Новакам Текнолоджис, SOLABS,[198] Доларама,[199] Рона[200] и Caisse de dépôt et placement du Québec.

Центърът за рафиниране на петрол в Монреал е най-големият център за рафиниране в Канада с компании като Петро-Канада, Ултрамар, Гълф Ойл, Петромон, Ашланд Канада, Parachem Petrochemical, Coastal Petrochemical, Интерквиза (Cepsa) Петрокемикал, Нова Кемикалс и др. Шел решава да затвори рафиниращия център през 2010 г., изхвърляйки стотици без работа и причинявайки повишена зависимост от чуждестранни рафинерии за Източна Канада.

През 2008 г. Монреал е посочен като „културната столица на Канада" от списание Monocle.[201] Градът е център на Канада за френскоезични телевизионни продукции, радио, театър, филми, мултимедия и печатни издания. Многобройните културни общности в Монреал са му придали отличителна местна култура. Монреал е определен от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата за 2005 г.[202]

Фестивалът на фойерверките в Монреал е най-големият годишен фестивал на фойерверките в света. Градът е домакин на редица фестивали годишно.

Намирайки се в центъра на сливането на френските и английските традиции, Монреал е развил уникално и отличително културно лице. Градът дава много таланти в областта на визуалните изкуства, театъра, танците и музиката, с традиции в продуцирането както на джаз, така и на рок музика. Друга отличителна черта на културния му живот е оживеността на центъра му, особено през лятото, подтикната от културни и социални събития, включително неговите над 100 годишни фестивала, като най-големият е Международният джаз фестивал в Монреал – най-големият джаз фестивал в света. Други популярни събития включват Just for Laughs (най-големият комедиен фестивал в света), Световният филмов фестивал в Монреал, Les FrancoFolies de Montréal, Nuits d'Afrique, Поп Монреал, Divers/Cité, Фиертè Монреал, Монреалският фестивал на фойерверките (L'International des Feux Loto-Québec), Иглуфест, Пикник Електроник, Montréal en Lumiere, Ошеага, Хеви Монреал, Mode + Design, Montréal complètement cirque, МУТЕК, Блек енд Блу и множество по-малки фестивали. Градът също е широко известен със своя разнообразен и оживен нощен живот.

Културно сърце на класическото изкуство и място за много летни фестивали, Плас дез Арс е комплекс от различни концертни и театрални зали, обграждащи голям площад в източната част на центъра. Той е седалището на един от най-големите оркестри в света – Монреалският симфоничен оркестър. Метрополният оркестър на Големия Монреал и камерният оркестър I Musici de Montréal са други два уважавани оркестъра на Монреал. Също така на Плас дез Арс се изявяват Операта на Монреал и главната балетна трупа на града Les Grands Ballets Canadiens. Международно признати авангардни танцови трупи като Компания „Мари Шуинар“, Ла Ла Ла Хюман Степс, О Вертиго и Фондация „Жан-Пиер Перо“ са обиколили света и са работили с международни популярни изпълнители по видеоклипове и концерти. Уникалната хореография на тези трупи проправи пътя за успеха на световноизвестния Цирк дю Солей.

Изглед към базиликата „Нотр Дам“ от Плас д'Арм. Заради броя на църквите градът е наречен "„Градът на стоте камбанарии".

С прякор „Градът на стоте камбанарии“, Монреал е известен със своите църкви. На острова има приблизително 650 църкви, като 450 от тях датират от 1800 г. или по-рано.[203] Марк Твен отбелязва: „Това е първият път, когато бях в град, където не можеш да хвърлиш тухла, без да счупиш прозорец на църква.“[204] Градът има четири римокатолически базилики: катедралата „Мария, кралица на света“, базиликата „Нотр Дам“, базиликата „Свети Патрик“ и Ораторият „Свети Йосиф“. Ораторият е най-голямата църква в Канада, с втория по големина меден купол в света след този на базиликата „Свети Петър“ в Рим.[205]

В началото на 40-те години на XX век литературата на Квебек започва да преминава от пасторални разкази, романтизиращи френско-канадската провинция, към писане, чието действие се развива в мултикултурния град Монреал. Сред забележителните пионерски творби, описващи характера на града, са романът Bonheur D'Occasion на Габриел Рой от 1945 г., преведен като „Тенекиената флейта“, и романът „Земята и високото небе“ (Earth and High Heaven) на Гуеталин Греъм от 1944 г. Последвалите ги автори на белетристика, творили в Монреал, включват Мордехай Рихлер, Клод Жасмин, Франсин Ноел, Хедър О'Нийл и др.

Открит през 1996 г., Бел Сентър е спортен и развлекателен комплекс и домашна арена на Монреал Канейдиънс.

Най-популярният спорт в града е хокеят на лед. Професионалният хокеен отбор Монреал Канейдиънс е един от Първата шестица на Националната хокейна лига (НХЛ) и печели рекордните за НХЛ 24 шампионата за Купа „Стенли“. Негови съперници са Торонто Мейпъл Лийфс и Бостън Бруинс, и двата от които също са отбори от Първата шестица, и Отава Сенатърс – най-близкият географски отбор. Канейдиънс играят в Бел Сентър от 1996 г., а преди това са играли на Монреалския форум.

Монреал Алует от Канадската футболна лига (CFL) играят на Мемориален стадион „Пърсивал Мосън“ в кампуса на Университет „Макгил“ за своите игри от редовния сезон. Мачовете от края на сезона и плейофите понякога се играят на много по-големия, затворен Олимпийски стадион, който също е домакин на Купата на Грей през 2008 г. Алует печелят Купата на Грей осем пъти, последно през 2023 г. Те имат два периода на пауза. По време на втория Монреал Машин играе в Световната лига по американски футбол през 1991 и 1992 г. Макгил Редбърдс, Конкордия Стингърс и Карабините на Монреалския университет играят във футболната лига U Sports (най-висшата аматьорска лига за канадски футбол).

Монреал има легендарна бейзболна история. Градът е бил дом на Монреал Роялс от второстепенната лига на Международната лига до 1960 г. През 1946 г. Джаки Робинсън нарушава бейзболната цветна линия с Роялс в една емоционално трудна година.[206] Мейджър Лийг Бейзбол идва в града под формата на Монреалското изложение през 1969 г. Те играят мачовете си на Стадион „Джари Парк“, докато не се преместват на Олимпийския стадион през 1977 г. След 36 години в Монреал отборът се мести във Вашингтон през 2005 г. и се преименува на Вашингтон Нешънълс[207]

CF Montréal (по-рано известен като Монреал Импакт) е професионалният футболен отбор на града. Те играят на специален футболен стадион, наречен Стадион „Сапуто“. Те се присъединяват към най-голямата футболна лига в Северна Америка – Мейджър Лийг Сокър през 2012 г. Игрите в Монреал от Световното първенство по футбол U-20 през 2007 г.[208] и Световното първенство по футбол U-20 за жени през 2014 г.[209] се провеждат на Олимпийския стадион, а мястото е домакин на мачовете в Монреал от Световното първенство по футбол за жени през 2015 г.[210]

Монреал е мястото на Голямата награда на Канада – ежегодно автомобилно състезание от Формула 1 .

Монреал е мястото на високопоставено автомобилно състезателно събитие всяка година: състезанието „Голямата награда на Канада“ на Формула 1 (F1). То се провежда на пистата „Жил Вилньов“ на Ил Нотр Дам. През 2009 г. състезанието е извадено от календара на Формула 1,[211] но се връща на 1 през 2010 г. Отново е премахнато през 2020 г. и 2021 г. поради пандемията от COVID-19, но състезанията са възобновени през 2022 г. с Голямата награда на Канада през 2022 г. Пистата също е домакин на кръг от Световните серии на Champ Car от 2002 до 2007 г. и е дом на NAPA Auto Parts 200 – състезание от Нейшънуайд Сиърис, и на Montréal 200 – състезание от Grand Am Rolex Sports Car Series.

Олимпийският стадион е построен за Летните олимпийски игри през 1976 г. в Монреал. Използва се от Монреал Импакт на Мейджър Лийг Сокър за избрани мачове.

Стадион IGA, построен през 1993 г., се използва за турнирите по тенис за мъже и жени на Канада Оупън (известен преди като Купата на Роджър). Турнирът за мъже е събитие от Мастърс 1000 на ATP Световен тур, а турнирът за жени е Категория „Висши“ от WTA Тур. Турнирите за мъже и жени се редуват между Монреал и Торонто всяка година.[212]

Монреал е домакин на Летните олимпийски игри през 1976 г. Стадионът струва 1,5 млр. долара[213] и с лихвите тази цифра нараства до почти 3 млрд., и е изплатена през декември 2006 г.[214] Монреал също е домакин на първите по рода си Световни игри през лятото на 2006 г., привличайки над 16 000 участници, участващи в 35 спортни дейности. Градът е кандидат за зимните олимпийски игри през 1956 г., но губи от Кортина д'Ампецо.[215]

Монреал е домакин на 17-ия световен шампионат и конвенция по каране на едноколесен велосипед (УНИКОН) през август 2014 г.

Професионалните спортни отбори на града са:

Монреал е вторият по големина медиен пазар в Канада и център на канадската франкофонска медийна индустрия. Той е добре обслужван от медиите, включвайки френски и английски телевизии, вестници, радио станции и списания. Има четири ефирни английски телевизионни станции: CBMT-DT (CBC Television), CFCF-DT (CTV), CKMI-DT (Global) и CJNT-DT(City), както и пет ефирни френски телевизионни станции: CBFT-DT (Ici Radio-Canada), CFTM-DT (TVA), CFJP-DT (V), CIVM-DT (Télé-Québec), и CFTU-DT (Canal Savoir).

Монреал има четири ежедневника: английският Montreal Gazette и френските La Presse, Le Journal de Montréal, Le Devoir. Съществуват и два френски ежедневника, които се раздават безплатно: Métro и 24 Heures. Монреал има множество ежеседмични таблоиди и обществени вестници обслужващи различни квартали, етнически групи и училища.

Образователната система в Квебек е различна от другите системи в Северна Америка. Между гимназията (която завършва в 11 клас) и университета учениците трябва да преминат през допълнително училище, наречено CEGEP – държавно финансиран колеж, предоставящ технически, академични, професионални програми или комбинация от тях. Предуниверситетските програми обикновено са с продължителност две години, запълвайки празнината между средното образование и бакалавърските степени, които са с една година по-кратки в Квебек в сравнение с други места в Канада. Техническите програми обикновено са с продължителност три години, със специализация в курсове, водещи до кариера веднага след дипломирането. В зависимост от университета студентите с дипломи от колеж от техническа програма могат да продължат обучението си в университет за висше образование. Въпреки че всички колежи в Квебек разговорно се наричат ​​CEGEP, само държавните колежи се наричат ​​официално с това име. И държавните (CEGEPs), и частните колежи имат една и съща функция в Квебек.[216]

С четири университета, седем други институции, даващи дипломи, и 12 CEGEP в радиус от 8 km, Монреал има най-високата концентрация на учащи с образование след средното от всички най-големи градове в Северна Америка (4,38 учащи на 100 жители през 2008 г.).[217]

Университет „Макгил“

През 2016 г. QS Best Student Cities определя Монреал за седмото най-добро място в света за студенти във висшето образование.[218]

  • Университетът „Макгил“ (McGill University) е водещият англоезичен изследователски университет в Канада[219] и едно от най-реномираните висши учебни заведения в света. Той има 12 нобелови лауреата, 3 носителя на наградата „Пулицър“ и 141 носителя на Стипендия „Родс“. Сред възпитаниците му са 3 канадски премиера и 13 съдии от Канадския върховен съд. През 2021 г. е класиран като най-добрият медицински и докторски университет в Канада за 17-та поредна година от Маклийнс[220] и втори в Канада, както и като 27-ият най-добър университет в света от QS World University Rankings.[221]
  • Университетът „Конкордия“ (Concordia University) е англоезичен държавен университет, създаден през 1974 г. след сливането на Йезуитския колеж „Лойола“ и Университет „Сър Джордж Уилямс“.[222] През 2019 г. е класиран като един от най-добрите държавни университети в Канада от Маклийнс[223] Университетското бизнес училище „Джон Молсън“ е сред десетте топ бизнес училища в Канада.
  • Монреалският университет (на френски: Université de Montréal (UdeM)) е вторият по големина изследователски университет в Канада и е класиран като един от най-добрите университети в Канада. Две отделни институции се помещават в университета: Монреалската политехника (на френски: École Polytechnique de Montréal), която е школа по инженерство, и Висшата школа по търговия (на френски: HEC Montréal) – бизнес училище, основано през 1907 г. и считано за едно от най-добрите бизнес училища в Канада.[224]
  • Университетът на Квебек в Монреал (Université du Québec à Montréal (UQÀM)) е монреалският филиал на Университета на Квебек. UQÀM в общи линии специализира в либералните изкуства, въпреки че има много програми, свързани с науките.
    • Мрежата на Университета на Квебек също има три отделни училища в Монреал: Висше училище по технологии (École de technologie supérieure (ETS)), Национално училище по публична администрация (École nationale d'administration publique (ENAP)) и Националният научно-изследователски институт (Institut national de la recherche scientifique (INRS)).
  • Монреалският институт по теология на свещениците „Сен Сюлпис“ (L'Institut de formation théologique de Montréal des Prêtres de Saint-Sulpice (IFTM)) специализира в богословието и философията.
  • Институтът по хотелиерство и туризъм на Квебек (Institut d'hôtellerie et de tourisme du Québec (IHTQ)) предлага приложна бакалавърска степен по хотелиерство и хотелски мениджмънт.
  • Монреалската музикална консерватория (Conservatoire de musique du Québec à Montréal) предлага както бакалавърска, така и магистърска степен за класическа музика. 

Освен това два френскоезични университета – Университет „Шербурк“ (Université de Sherbrooke) и Университет „Лавал“ имат кампуси в близкото предградие Longueuil на южния бряг на Монреал. Освен това l' Institut de pastorale des Dominicains е университетският център в Монреал на Доминиканския университетски колеж в Отава. Факултетът по евангелска теология (Faculté de théologie évangelique) е база в Монреал на Университет „Акадия“ от Нова Скотия, обслужващ френската протестантска общност в Канада, като предлага както бакалавърска, така и магистърска програма по теология.

Родени в Монреал
Починали в Монреал
Други

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Charte de la Ville de Montréal // Publications du Québec. Посетен на 4 février 2015..
  2. Island of Montreal // Natural Resources Canada. Архивиран от оригинала на 2008-5-31. Посетен на February 7, 2008.
  3. Poirier, Jean (1979), Île de Montréal, vol. 5, Quebec: Canoma, с. 6–8
  4. а б Government of Canada, Statistics Canada. Profile table, Census Profile, 2021 Census of Population - Montréal, Ville (V) [Census subdivision, Quebec] // www12.statcan.gc.ca. Посетен на 2022-6-20.
  5. Government of Canada, Statistics Canada. Illustrated Glossary - Census metropolitan area (CMA) and census agglomeration (CA) // www150.statcan.gc.ca. Посетен на 2022-6-20.
  6. Old Montréal / Centuries of History // Архивиран от оригинала на 2012-6-30. Посетен на 2009-3-26.
  7. "Montreal". Encyclopædia Britannica (Online ed.). Архивиранот оригинала на 28 март 2022. Посетен на 19 април 2022.
  8. Chapter 1, article 1, Charte de la Ville de Montréal // Архивиран от оригинала на 2012-6-5. Посетен на May 13, 2012. (на френски)
  9. Montreal is Canada’s most trilingual city, census reveals // Посетен на 2021-06-18. (на канадски английски).
  10. City of Toronto, History Resources // City of Toronto. Архивиран от оригинала на 2011-4-29. Посетен на April 13, 2010.
  11. Montréal, Ville UNESCO de design // Архивиран от оригинала на 2021-06-21. Посетен на 2021-06-17. (на френски).
  12. Journal Métro Montréal // Посетен на 18 novembre 2017. (на френски).
  13. Tournages à Montréal // Посетен на 2021-06-17. (на френски).
  14. Montreal, Canada appointed a UNESCO City of Design // UNESCO. Архивиран от оригинала на 2018-2-1. Посетен на 2009-9-16.
  15. Wingrove, Josh. Vancouver and Montreal among 25 most livable cities // Globe and Mail. Canada, June 9, 2008. Архивиран от оригинала на January 17, 2021. Посетен на November 16, 2020.
  16. Montreal Ranked Top Most Livable City // Herald Sun. Архивиран от оригинала на 2017-11-16. Посетен на 2017-11-15. The EIU's annual report, which ranks 140 major cities around the world based on their liveability, found Melbourne, Australia to be the most liveable city in the world. [...] Montreal doesn't make the list until number 12
  17. The Global Liveability Index 2021 - How the Covid-19 pandemic affected liveability worldwide // Economist Intelligence Unit. Архивиран от оригинала на 2021-11-6. Посетен на November 6, 2021.
  18. QS Best Student Cities 2017 // Top Universities. Архивиран от оригинала на 2017-2-18. Посетен на February 22, 2017.
  19. Top Universities. QS Best Student Cities 2017 // Quacquarelli Symonds Limited. Посетен на 14 février 2017. (на английски).
  20. finance-montreal.com // Архивиран от оригинала на 2017-09-16. Посетен на 21 mars 2017. (на френски).
  21. Immigration Québec - La région de Montréal en bref // Архивиран от оригинала на 2021-05-16. Посетен на 2021-06-18..
  22. Montreal 1976 // Olympic.org. Архивиран от оригинала на 2016-1-4. Посетен на January 2, 2016.
  23. www.ixmedia.com. Articles | Encyclopédie du patrimoine culturel de l'Amérique française – histoire, culture, religion, héritage // www.ameriquefrancaise.org. Посетен на April 9, 2016. (на френски)
  24. The World According to GaWC // Архивиран от оригинала на 2017-5-3. Посетен на November 15, 2018.
  25. Circuit Gilles Villeneuve // Circuit Gilles Villeneuve Official Website. Архивиран от оригинала на 2015-12-24. Посетен на December 22, 2017.
  26. About – Festival International de Jazz de Montréal // www.montrealjazzfest.com. Архивиран от оригинала на 2016-4-2. Посетен на April 9, 2016.
  27. Largest jazz festival // Архивиран от оригинала на 2021-5-4. Посетен на May 4, 2021.
  28. Just For Laughs Festival // www.tourisme-montreal.org. Архивиран от оригинала на 2016-4-6. Посетен на 2016-4-6.
  29. FrancoFolies de Montréal: A large Francophone music festival // Архивиран от оригинала на 2022-5-22. Посетен на May 4, 2021.
  30. Произношението може да варира според участващия в разговора. Напр. /r/ може да се произнесе по множество начини: [r], [ʁ], [ʀ] според генерирането, като /ɔ̃/ може да се произнесе [ɔ̃] или [õ].
  31. Onishka – Art et Communaute // Архивиран от оригинала на 2016-2-20.
  32. Island of Montréal // Natural Resources Canada. Архивиран от оригинала на 2008-5-31.
  33. Fennario, Tom. Montreal turns 375 but acknowledges that Tiohtià:ke is much older // APTN. Архивиран от оригинала на 2022-7-21. Посетен на July 11, 2022.
  34. Learn about the Land and Peoples of Tiohtià:ke/ Montreal // McGill University. Архивиран от оригинала на 2022-8-4. Посетен на July 11, 2022.
  35. Tio'tia:ke - Montreal // Архивиран от оригинала на 2021-03-06. Посетен на 2019-10-14. (на английски).
  36. Julie Carpentier. Ici et là // Посетен на 2019-10-14. (на френски).
  37. Territorial Acknowledgement // Concordia University. Архивиран от оригинала на 2022-7-6. Посетен на July 11, 2022.
  38. Land Acknowledgement // John Abbott CEGEP. Архивиран от оригинала на 2022-7-11. Посетен на July 11, 2022.
  39. Old Montréal / Centuries of History // Архивиран от оригинала на 2012-6-30. Посетен на March 26, 2009.
  40. Kalbfleisch, John. Founding of Ville-Marie // Canada's National History Society. Архивиран от оригинала на 2018-7-6. Посетен на July 6, 2018.
  41. Québec, Commission de toponymie. Montréal // commission de toponymie du Québec. Посетен на 30 juillet 2011..
  42. Ville de Montréal. La première charte de Montréal // Посетен на 2 avril 2017..
  43. Fiche de Montréal, site de la Commission de toponymie du Québec. Цитат: « Et au parmy d'icelles champaignes est scituee et assise la ville de Hochelaga pres et joignant une montaigne qui est alentour d'icelle labouree et fort fertille de dessus laquelle on veoyt fort loing. Nous nommasmes icelle montaigne le mont Royal. »
  44. Ægidius Fauteux, «Pontbriand (Claude de)», Armorial du Canada français, Шаблон:Vol., 1939, Шаблон:Dabbr 216.
  45. Natural Resources Canada, Origins of Geographical Names: Island of Montréal // Архивиран от оригинала на 2013-7-3.
  46. Bernier, Francis. Origine du nom de la ville de Montréal Le regard du géographe // Commission de la mémoire franco-québécoise. Архивиран от оригинала на 2023-1-5. Посетен на January 5, 2023.
  47. а б how should one pronounce montreal? a historical and linguistic guide // Архивиран от оригинала на 2018-8-26. Посетен на January 27, 2019.
  48. Poirier, Jean. Origine du nom de la ville de Montréal // Revue d'histoire de l'Amérique française 46 (1). 1992. DOI:10.7202/305046ar. с. 37–44. Архивиран от оригинала на January 5, 2023.
  49. а б Natural Resources Canada, Origins of Geographical Names: Island of Montréal // Архивиран от оригинала на 2013-7-3.
  50. CNRTL, France : étymologie de mont .
  51. а б в г Albert Dauzat, Charles Rostaing. Dictionnaire étymologique des noms de lieu en France. Paris, Librairie Guénégaud, 1979. ISBN 2-85023-076-6. p. 474a. (на френски).
  52. Centre d'histoire de Montréal.
  53. Place Royale and the Amerindian presence // Société de développement de Montréal. Посетен на March 9, 2007.
  54. а б Tremblay, Roland. The Saint Lawrence Iroquoians. Corn People. Montréal, Québec, Canada, Les Éditions de l'Homme, 2006.
  55. Tremblay, Roland. The Saint Lawrence Iroquoians. Corn People. Montréal, Québec, Canada, Les Éditions de l'Homme, 2006.
  56. Bruce G. Trigger, "The Disappearance of the St. Lawrence Iroquoians" Архив на оригинала от май 12, 2016 в Wayback Machine., in The Children of Aataenstic: A History of the Huron People to 1660, vol.
  57. Marsan, Jean-Claude. Montreal in evolution. An historical analysis of the development of Montreal's architecture. Montréal, Qc, Les Éditions de l'Homme, 1990.
  58. Geographical Name - Island of Montreal // Natural Resources Canada. Архивиран от оригинала на 2016-08-03. Посетен на June 13, 2016.
  59. Géographie historique des côtes de l'île de Montréal // Cahiers de géographie du Québec. Т. 28. Avril-septembre 1984. p. 49. (на френски).
  60. John Kalbfleisch. Fondation de Ville-Marie.
  61. Bibliothèques Montréal : Jeanne Mance, cofondatrice de Montréal.
  62. Ville-Marie (Colony) // {{{encyclopedia}}}.
  63. ICI.Radio-Canada.ca, Zone Science-. Retour au berceau de Montréal // Посетен на 2022-01-01. (на Canadian French).
  64. Linteau 1992.
  65. Linteau 2007, стр. 32.
  66. Linteau 1992, стр. 32.
  67. Linteau 1992, стр. 41.
  68. Linteau 1992, стр. 35.
  69. Linteau 1992, стр. 44.
  70. Beacock Fryer, Mary. Battlefields of Canada. Dundurn Press Ltd, 1986. ISBN 978-1-55002-007-6. с. 247. Посетен на November 26, 2011.
  71. Count Frontenac by William D. Le Sueur - University of Toronto Press, с. 90
  72. Alanis Obomsawin, Kanesatake: 270 Years of Resistance, National Film Board of Canada, 1993, accessed Jan 30, 2010 // National Film Board of Canada. Посетен на April 13, 2010.
  73. Encyclopédie de l'Agora. Grande Paix de Montréal. juin 2006. Посетен на 15 août 2011. (на френски).
  74. Linteau 1992.
  75. Articles of the Capitulation of Montréal, 1760 // MSN Encarta. Посетен на March 29, 2009.[неработеща препратка]
  76. Atherton, William Henry. Montreal: 1535–1914. S. J. Clarke publishing Company, 1914. с. 57. Посетен на September 2, 2014.
  77. Alloprof aide aux devoirs | Alloprof // Посетен на 2022-11-06.
  78. Compagnie du Nord-Ouest | l'Encyclopédie Canadienne // Посетен на 2022-11-06.
  79. Beaver Club | l'Encyclopédie Canadienne // Посетен на 2022-11-06.
  80. Lacoursière 2002.
  81. Royal 1909.
  82. Montreal :: Government // {{{encyclopedia}}}. Encyclopædia Britannica.
  83. Lachine Canal National Historic Site of Canada // Parks Canada. Архивиран от оригинала на 2011-05-15. Посетен на March 29, 2009.
  84. Visiting Montréal, Canada // International Conference on Aquatic Invasive Species. Архивиран от оригинала на 2012-07-24. Посетен на March 29, 2009.
  85. UNA-Canada: A Sense of Belonging // United Nations Association in Canada. Архивиран от оригинала на 2008-07-19. Посетен на March 29, 2009.
  86. Anderson, Letty.
  87. Dagenais, Michèle.
  88. "Montreal 1850–1896: The Industrial City." Montreal 1850–1896: The Industrial City.
  89. Walking Tour of Old Montreal // Véhicule Press. Посетен на January 30, 2008.
  90. Internment Camps in Canada during the First and Second World Wars, Library and Archives Canada // Посетен на September 5, 2014.
  91. Arnold, Kathy. Montreal: a thrilling collision of cultures // Daily Telegraph. Посетен на March 29, 2009.
  92. Depression and War 1930–1945 // Montreal Archives Portal. City of Montreal. Посетен на March 29, 2009.
  93. а б Conscription for Wartime Service // Mount Allison University. Архивиран от оригинала на 2009-02-26. Посетен на March 29, 2009.
  94. Camillien Houde // City of Montreal. Посетен на March 29, 2009.
  95. Grand Duchess Charlotte's US Good-Will-Tours // Wort. Посетен на May 10, 2015.
  96. The Emergence of a Modern City 1945–1960 // Montreal Archives Portal. City of Montreal. Посетен на March 29, 2009.
  97. Jacobs, Jane (1980).
  98. Veltman, Calvin. Post-imperial English. Mouton de Gruyter, 1996. ISBN 978-3-11-014754-4. с. 206. Посетен на March 29, 2009.
  99. A new francophone conquest // Montreal Archives Portal. City of Montreal. Посетен на March 29, 2009.
  100. Серия политически събития, които започват през октомври 1970 г., когато членове на Фронта за освобождение на Квебек (FLQ) отвличат провинциалния министър на труда Пиер Лапорт и британския дипломат Джеймс Крос от резиденцията му в Монреал . Тези събития карат министър-председателя Пиер Трюдо да се позове на Закона за военните мерки за първи път в историята на Канада по време на мирно време.
  101. Bowen, Arabella. The Ongoing Threat of Separatism // The Rough Guide to Montreal. Rough Guides, 2001–2004. ISBN 978-1-84353-195-1. с. 272. Посетен на March 29, 2009.
  102. Montreal 1976 // Olympic Games. International Olympic Committee. Посетен на February 5, 2011.
  103. Agglomeration council // Ville de Montréal. Посетен на November 23, 2010.
  104. Linteau, Paul-André, « Montréal », l’Encyclopédie Canadienne, consultée en ligne Архив на оригинала от 2011-12-28 в Wayback Machine. le Шаблон:Date-.
  105. Situation géographique, Montréal International, consulté en ligne Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. le Шаблон:Date-.
  106. The St. Lawrence River // Great Canadian Rivers. Архивиран от оригинала на 2008-05-09. Посетен на May 20, 2008.
  107. La Montérégie, le Garde-Manger du Québec // Посетен на 2021-12-28. (на Canadian French).
  108. Climatic Regions [Köppen] // Atlas of Canada. Natural Resources Canada. Посетен на September 28, 2013.
  109. Climate: Montreal – Climate graph, Temperature graph, Climate table // Climate-Data.org. Посетен на September 13, 2013.
  110. Montréal Snowfall Totals & Accumulation Averages // Посетен на July 28, 2014.
  111. Montréal Weather over the Last 5 Years // Архивиран от оригинала на 2014-07-29. Посетен на July 28, 2014.
  112. First 20 degrees Celsius // Criacc.qc.ca. Посетен на April 13, 2010.
  113. Canadian Climate Normals 1961–1990 Station Data // weatheroffice.gc.ca. Архивиран от оригинала на 2013-01-17. Посетен на January 13, 2013.
  114. Climate Data Online // Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 2024-01-29.
  115. Burt, Christopher C. Extreme Weather: A Guide & Record Book. W. W. Norton & Company, 2007. ISBN 9780393330151. с. 61.
  116. Canadian Climate Normals 1981–2010 Station Data // Environment Canada. Посетен на May 14, 2015.
  117. Welcome to Industrial Montreal // McGill University. Посетен на February 26, 2009.
  118. Montréal // Directory of Designations of National Historic Significance of Canada. Parks Canada. Посетен на July 31, 2011.
  119. Noakes, Taylor C. The Oldest Buildings in Montréal // Посетен на June 13, 2016.
  120. Photographing Montreal's historic greystone buildings // The Canadian Jewish News. Посетен на January 21, 2023. (на американски английски)
  121. Montreal Metro | The Canadian Encyclopedia // The Canadian Encyclopedia. Посетен на January 21, 2023.
  122. Montreal, Canada appointed a UNESCO City of Design // UNESCO. Посетен на September 16, 2009.
  123. Contact // About. Icograda. Архивиран от оригинала на 2008-04-04. Посетен на August 1, 2008.
  124. The International Design Alliance Settles in Montreal // Canadian Corporate News (CCNMatthews Newswire). Архивиран от оригинала на 2012-11-05. Посетен на August 1, 2008.
  125. Montreal Metro | The Canadian Encyclopedia // The Canadian Encyclopedia. Посетен на January 21, 2023.
  126. Découpage du territoire montréalais en 2006 // Montréal en statistiques. Ville de Montréal. Посетен на May 20, 2008. (на френски)
  127. Ville de Montréal. Profil sectoriel - Agglomération de Montréal // Посетен на 28 décembre 2021. (на френски).
  128. Site de la CMM Архив на оригинала от 2019-11-14 в Wayback Machine..
  129. Grand Montréal en statistiques Архив на оригинала от 2017-09-26 в Wayback Machine., site de la CMM.
  130. Montréal International[неработеща препратка].
  131. Brunette, Jonathan. Étalement urbain en région montréalaise. Université de Sherbrooke, 2009. с. 6. Посетен на 4 septembre 2011. Архив на оригинала от 2012-11-11 в Wayback Machine..
  132. Brunette, Jonathan. Étalement urbain en région montréalaise. Université de Sherbrooke, 2009. с. 10. Посетен на 4 septembre 2011. Архив на оригинала от 2012-11-11 в Wayback Machine..
  133. André Dubuc, Philippe Teisceira-Lessard, Denis Lessard. Un train électrique à 5,5 milliards pour Montréal // Посетен на 2016-04-22. (на Canadian French).
  134. Neighbourhoods // Gromco, Inc. Montreal Bits. Архивиран от оригинала на 2017-12-05. Посетен на March 25, 2009.
  135. Barbonne, Rémy. Gentrification, nouvel urbanisme et évolution de la mobilité quotidienne : vers un développement plus durable ? Le cas du Plateau Mont-Royal (1998–2003) // Recherches Sociographiques 49 (3). Érudit, 2009. DOI:10.7202/019875ar. с. 423–445. Архивиран от оригинала на August 6, 2011.
  136. Artists by neighbourhood in Canada // Canada 2001 Census. Hill Strategies. Архивиран от оригинала на 2005-12-16. Посетен на March 25, 2009.
  137. Population des municipalités du Québec, décret de 2023 - Variation — Densité // Gazette du Québec, 2023. Посетен на 19 July 2023.
  138. Taddeo, D.J. The Growing Importance of the Container Trade for the Port of Montreal and the Accompanying Business Concentration; How to Diversify its Operational and Financial Risk // Port of Montreal. Архивиран от оригинала на 2008-08-19. Посетен на August 3, 2008.
  139. Reid, Evelyn. "Mount Royal Park: A Profile"
  140. Berryman, Tom. Short History of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2009-02-12. Посетен на February 26, 2009.
  141. Notre-Dame-des-Neiges Cemetery Mission // Cimetière Notre-Dame-des-Neiges. Архивиран от оригинала на 2009-12-23. Посетен на September 1, 2009.
  142. The cemeteries of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2011-05-01. Посетен на February 26, 2009.
  143. Mount Royal Crematorium // Mount Royal Cemetery. Архивиран от оригинала на 2013-01-17. Посетен на August 12, 2012.
  144. а б в Berryman, Tom. Short History of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2009-02-12. Посетен на February 26, 2009.
  145. Silverman, Craig. The future of the Mount Royal cross // Hour (magazine). June 14, 2004. Архивиран от оригинала на January 5, 2010. Посетен на February 26, 2009.
  146. Global city GDP rankings 2008–2025 // Pricewaterhouse Coopers. Посетен на November 20, 2009.
  147. Government of Canada, Statistics Canada. Gross domestic product (GDP) at basic prices, by census metropolitan area (CMA) // {{{journal}}}. January 27, 2017. DOI:10.25318/3610046801-eng. Архивиран от оригинала на January 22, 2021.
  148. 'It's raining money': Quebec's economy crawled out of the doghouse. Now, it's a powerhouse // National Post. July 28, 2017. Архивиран от оригинала на October 18, 2023. Посетен на March 19, 2018.
  149. AEROSPACE: Metro Montreal 2003, Strategic Profile // thomas finney. Архивиран от оригинала на 2006-11-18. Посетен на January 3, 2007.
  150. The Port of Montreal unveils its project, which will generate $3.4 billion in annual economic spinoffs for Montreal // Press Release. Port of Montreal. Архивиран от оригинала на 2008-08-19. Посетен на August 1, 2008.
  151. Contact Us – CN Mailing Address // Canadian National Railway. Посетен на September 1, 2009.
  152. CP Rail Leaves Montreal // {{{encyclopedia}}}. Архив на оригинала от 2008-12-02 в Wayback Machine.
  153. CSA Headquarters // Contact Us. Canadian Space Agency. Архивиран от оригинала на 2008-07-18. Посетен на August 1, 2008.
  154. Contact Us // International Civil Aviation Organization. Посетен на September 28, 2013.
  155. Regional Offices // World Anti-Doping Agency. Архивиран от оригинала на 2008-07-30. Посетен на August 1, 2008.
  156. Airports Council International // Aci.aero. Посетен на January 2, 2012.
  157. Our Offices // About Us. International Air Transport Association. Архивиран от оригинала на 2008-07-25. Посетен на August 1, 2008.
  158. Contact Us // International Gay and Lesbian Chamber of Commerce. Посетен на August 1, 2008.
  159. Kelly, Brendan. Montreal gladly reclaims its 'Hollywood North' tag // The Montreal Gazette. May 24, 2007. Архивиран от оригинала на April 21, 2008. Посетен на March 26, 2009.
  160. Kelly, Brendan. Montreal tries luring Hollywood back // Variety (magazine). Посетен на September 28, 2013.
  161. Culture exports 'should pass the test of the market' // China View. Посетен на March 26, 2009.
  162. Tracey Lindeman. How Montreal became the world's leading AI and deep learning hub // IBM. Посетен на September 29, 2018.
  163. Peter High. Why Montreal Has Emerged As An Artificial Intelligence Powerhouse // Forbes. Посетен на September 29, 2018.
  164. Mila // Mila. Посетен на December 19, 2020. (на американски английски)
  165. French, Michael. Ubisoft Montreal to become world's biggest studio // Develop Magazine. Архивиран от оригинала на 2017-10-10. Посетен на March 26, 2009.
  166. Hadekel, Peter. Warner Brothers Interactive picks Montreal because of talent – and the money tag // The Montreal Gazette. March 24, 2010. Архивиран от оригинала на July 15, 2010. Посетен на March 27, 2010.
  167. Overview of the City | Finance Montréal // www.finance-montreal.com. Архивиран от оригинала на 2016-04-20. Посетен на April 9, 2016.
  168. Yeandle, Mark. GFCI 23 The Overall Rankings // www.longfinance.net. Посетен на April 14, 2018.
  169. а б Montréal, a rising star in global finance – Meetings à la Montréal // Meetings à la Montréal. Архивиран от оригинала на 2016-04-19. Посетен на April 9, 2016. (на американски английски)
  170. Profile of the Caisse // Caisse de dépôt et placement du Québec | Global Investor | Hedge funds. Архивиран от оригинала на 2016-04-13. Посетен на April 9, 2016.
  171. BNP Paribas in Canada – BNP Paribas Canada // www.bnpparibas.ca. Посетен на April 9, 2016.
  172. Home Office address on contact page // riotintoalcan.com. Посетен на 2024-1-2.
  173. World Headquarters address on contact page // bombardier.com. Посетен на 2024-1-2.
  174. World Headquarters address on bottom of contact page – cn.ca // cn.ca. Посетен на 2024-1-2.
  175. World Headquarters address on contact page // cgi.com. Посетен на 2024-1-2.
  176. "Investors Contacts Архив на оригинала от февруари 4, 2016 в Wayback Machine.." Air Canada.
  177. "Contact Us Архив на оригинала от юни 1, 2009 в Wayback Machine.." Air Transat.
  178. World Headquarters address on contact page // cae.com. Архивиран от оригинала на 2012-10-29. Посетен на September 1, 2009.
  179. World Headquarters address on contact page // saputo.com. Посетен на September 1, 2009.
  180. Quebecor inc // Quebecor.com. Посетен на September 1, 2009.
  181. Jean Coutu Pharmacy, health specialists and beauty advice // Jeancoutu.com. Архивиран от оригинала на 2010-01-14. Посетен на April 13, 2010.
  182. Contact us! // Uniprix. Архивиран от оригинала на 2010-04-07. Посетен на April 13, 2010.
  183. Contact Us // Proxim. Архивиран от оригинала на 2009-06-28. Посетен на April 26, 2011.
  184. General Inquiries // Domtar.com. Архивиран от оригинала на 2009-02-27. Посетен на September 1, 2009.
  185. Largest Bell Canada Franchise // Посетен на August 3, 2017.
  186. "Contact Us Архив на оригинала от февруари 11, 2009 в Wayback Machine.." Bell Canada.
  187. Standard Life Canada // Standardlife.ca. Архивиран от оригинала на 2011-12-16. Посетен на September 1, 2009.
  188. Molson Coors Canada // Molson Coors. Архивиран от оригинала на 2013-09-21. Посетен на September 28, 2013.
  189. Contacts // SNC-Lavalin. Архивиран от оригинала на 2011-01-06. Посетен на September 1, 2009.
  190. Company Шаблон:Pipe Contact us // MEGA Brands. Посетен на September 1, 2009.
  191. Contact Us // Aeroplan.com. Посетен на September 1, 2009.
  192. Contacts // Agropur. Посетен на September 1, 2009.
  193. Quebec Contact // Metro. Посетен на September 15, 2016.
  194. By mail // Laurentian Bank. Посетен на September 1, 2009.
  195. www.nbc.ca. Contact – National Bank of Canada // Nbc.ca. Архивиран от оригинала на 2009-08-19. Посетен на September 1, 2009.
  196. "Contact Us Архив на оригинала от май 3, 2009 в Wayback Machine.." Transat AT Retrieved May 20, 2009.
  197. Useful information to help plan your train trip Шаблон:Pipe Via Rail // Viarail.ca. Посетен на September 1, 2009.
  198. Solabs, Inc: Private Company Information – Businessweek // Bloomberg L.P. Посетен на September 15, 2016.
  199. FAQ // Dollarama. Dollarama Inc. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на September 15, 2016.
  200. Contacts // Rona. Архивиран от оригинала на 2011-10-20. Посетен на September 28, 2011.
  201. Wingrove, Josh. Vancouver and Montreal among 25 most livable cities // The Globe and Mail. Canada, June 9, 2008. Архивиран от оригинала на January 17, 2021. Посетен на November 16, 2020.
  202. World Book Capital 2005 // archive.ifla.org. Посетен на April 19, 2022.
  203. Notre-Dame de Paris fire: How safe are Montreal's heritage churches? // Посетен на March 13, 2021.
  204. Twain, Mark. Mark Twain in Montreal // The New York Times. December 10, 1881. Архивиран от оригинала на May 9, 2008. Посетен на February 2, 2008.
  205. St. Joseph Oratory // A view on cities. Посетен на March 25, 2009.
  206. "Robinson rated ready for Dodgers in '47". The Sporting News. August 13, 1946. Archived from the original on November 3, 2008. Retrieved June 6, 2008
  207. Ballpark financing issue may kill deal // ESPN (AP), December 15, 2004. Архивиран от оригинала на February 15, 2009. Посетен на March 23, 2009.
  208. Olympic Stadium – Montreal's FIFA U-20 World Cup Venue // Canada Soccer. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на September 28, 2013.
  209. FIFA U-20 Women's World Cup Canada 2014 Destination: Montreal // FIFA. Посетен на January 12, 2015.
  210. FIFA Women's World Cup Canada 2015 Destination: Montreal // FIFA. Посетен на January 12, 2015.
  211. Canada dropped from F1 calendar // BBC News. October 8, 2008. Архивиран от оригинала на September 24, 2009. Посетен на July 4, 2009.
  212. Rogers extends tennis sponsorship to 2008 // YFile. York University. Посетен на March 26, 2009.
  213. Quebec's Big Owe stadium debt is over // Canada, Canadian Broadcasting Corporation, December 19, 2006. Архивиран от оригинала на October 9, 2009. Посетен на March 26, 2009.
  214. Markham, Christina. FEATURE: It's all fun and games 'til you're up to your eyes in debt // The McGill Tribune, February 7, 2006. Архивиран от оригинала на August 10, 2011. Посетен на March 26, 2009.
  215. www.skimuseum.net Архив на оригинала от 2017-10-30 в Wayback Machine.. 29 октомври 2017
  216. Ministère de l'Éducation et de l'Enseignement supérieur. "Système scolaire québécois Архив на оригинала от 2010-10-17 в Wayback Machine.". Ministère de l'Éducation et de l'Enseignement supérieur. Retrieved 21 March 2016
  217. University attendance: Montréal ranks first in relative terms and fifth in absolute terms in North America // Canada Economic Development for Quebec regions. Посетен на February 4, 2008.
  218. QS Best Student Cities 2016
  219. University rankings Canada 2017: Medical/Doctoral
  220. "Canada's best Medical Doctoral universities: Rankings 2022". Maclean's. October 7, 2021. Архивирано от оригинала на 8 септември 2022. Посетено на 29 март 2022.
  221. QS World University Rankings 2022 // QS Top Universities. Посетен на March 29, 2022.
  222. Turbide, Nadia. Concordia University // Histor!ca. The Canadian Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2012-06-09. Посетен на June 25, 2008.
  223. University Rankings 2019: Canada's top Comprehensive schools Архив на оригинала от октомври 19, 2018 в Wayback Machine. Maclean
  224. top business schools in Canada // Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на April 25, 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Montreal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​