Калининградска област
Калининградска област Калининградская область | |
Субект на Руската федерация | |
Калининградска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Калининград |
Площ | 15 100 km² |
Население | 1 027 678 души (2022) 68,1 души/km² |
Адм. център | Калининград |
Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
Губернатор | Антон Алиханов |
Езици | руски |
Часова зона | UTC UTC+2 |
МПС код | 39, 91 |
Официален сайт | www.gov39.ru |
Калининградска област в Общомедия |
Калининградска област (на руски: Калининградская область; на немски: Oblast Kaliningrad; на полски: Obwód kaliningradzki; на литовски: Kaliningrado sritis) е най-западната област на Руската федерация, влизаща в състава на Северозападния федерален окръг[1]. Тя представлява малък териториален полуексклав, тъй като не граничи с останалите региони на Русия. Заема площ от 13 614 km² (15 125 km² заедно с Калининградския и Куршкия заливи, 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 994 708 души (54-то място в Руската Федерация, 0,68% от общото население). Административен център град Калининград. Разстояние от Москва до Калининград 1289 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Областта е създадена на 7 април 1946 г. като Кьонигсбергска област и влиза в състава на РСФСР, но през същата година е преименувана на Калининградска област по името на своя областен център Калининград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Калининградска област е разположена в крайната западна част на Европейска Русия, като от основната част на страната я делят териториите на Беларус и Литва. Тук се намира най-западната точка на Русия (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с Литва, на юг – с Полша, а на запад и северозапад се мие от водите на Балтийско море. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[2]
Областта заема част от югоизточното крайбрежие на Балтийско море, образуващо по бреговете ѝ Куршкия и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.нар. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршката и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).[2]
В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.[2]
Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8 °C, средна юлска температура от 15 до 17 °C. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5 °C 155 – 180 дни.[2]
Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките Неман и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на Неман) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km2, в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km2), разположено на границата с Литва. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km2, като най-голямата блатна система е блатото Целау.[3]
Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на областта на 1 януари 2017 г. възлиза на 994 708 души (2010). Гъстотата е 62,1 души/km².
Етнически състав:
- руснаци – 786 885 души (82,37%)
- беларуси – 50 748 души (5,31%)
- украинци – 47 229 души (4,94%)
- литовци – 13 937 души (1,46%)
- арменци – 8415 души (0,88%)
- германци – 8340 души (0,87%)
- татари – 4729 души (0,50%)
- поляци – 3918 души (0,41%)
- други – 3,26%
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Калининградска област се дели на 7 областни градски окръга, 15 муниципални района, 22 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Калининград, Ладушкин, Мамоново, Пионерски, Светли и Советск, 16 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.
Карта на Калининградска област | Административно-териториално деление |
---|---|
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Калининград (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Калининград | 223 | 467 289 | гр. Калининград | 467 289 | ||
2. Ладушкин | 28 | 4088 | гр. Ладушкин | 4088 | 48 | |
3. Мамоново | 106 | 8247 | гр. Мамоново | 8247 | 48 | |
4. Пионерски | 8 | 11 352 | гр. Пионерски | 11 352 | 36 | |
5. Светли | 80 | 29 049 | гр. Светли | 29 049 | 27 | |
6. Советск | 44 | 40 486 | гр. Советск | 40 486 | 120 | |
7. Янтарни | 19 | 6438 | сгт Янтарни | 6438 | 19 | |
Муниципални райони | ||||||
8. Багратионовски | 1015 | 33 101 | гр. Багратионовск | 6317 | 37 | |
9. Балтийски | 101 | 36 553 | гр. Балтийск | 33 181 | 33 | гр. Приморск |
10. Гвардейски | 784 | 29 231 | гр. Гвардейск | 13 186 | 40 | |
11. Гуревски | 1284 | 64 676 | гр. Гуревск | 13 078 | 7 | |
12. Гусевски | 643 | 37 557 | гр. Гусев | 28 257 | 115 | |
13. Зеленоградски | 2016 | 34 145 | гр. Зеленоградск | 14 308 | 34 | |
14. Краснознаменски | 1280 | 12 196 | гр. Краснознаменск | 3237 | 163 | |
15. Немански | 698 | 19 075 | гр. Неман | 10 931 | 130 | |
16. Нестеровски | 1061 | 15 336 | гр. Нестеров | 4086 | 140 | |
17. Озьорски | 877 | 14 051 | гр. Озьорск | 4108 | 120 | |
18. Полески | 834 | 18 461 | гр. Полеск | 7041 | 49 | |
19. Правдински | 1284 | 19 334 | гр. Правдинск | 4171 | 53 | Железнодорожни |
20. Светлогорски | 33 | 17 158 | гр. Светлогорск | 13 030 | 39 | Донское, Приморие |
21. Славски | 1349 | 20 274 | гр. Славск | 4145 | 105 | |
22. Черняховски | 1286 | 47 532 | гр. Черняховск | 36 423 | 89 |
От 1 януари 2017 г. има ново административно-териториално деление на Калининградска област, което включва 19 градски окръга и 3 муниципални района.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглеждат се зърнени култури (зимна пшеница, ръж и ечемик); картофи, зеленчуци, фуражни и технически култури (рапица). Отглеждат се също едър рогат добитък, свине, птици, коне.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 369[4] | 416,3[5] | 349,6 | 262,1[5] | 217,9[6] | 148,1 | 245,5[6] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Калининградска област (Калининградская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-07 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Калининградска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство на СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калининградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |