Република Крим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Крим
Республика Крым
Къырым Джумхуриети (Qırım Cumhuriyeti)
Республіка Крим
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Република Крим на картата на РусияРепублика Крим на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаСимферопол
Площ26 081 km²
Население1 896 393 души (2022)
72,7 души/km²
на 26 място в РФ
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ПрезидентСергей Аксьонов
Министър-председателСергей Аксьонов
Езицируски, кримскотатарски и украински
Часова зонаUTC +3
МПС код82
Официален сайтcrimea.gov.ru
Република Крим в Общомедия
Административно-териториално деление на Република Крим
Резултати от резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН относно териториалната цялост на Украйна от март 2014 г.
  За
  Против
  Въздържала се
  Отсъствала

Република Крим (на руски: Республика Крым; на кримскотатарски: Къырым Джумхуриети, Qırım Cumhuriyeti; на украински: Республіка Крим) е де факто република, незаконно присъединен през 2014 г. субект на Руската федерация (РФ) в състава на Южния федерален окръг, след спорен референдум. Анексирането на Крим към РФ е признато от 10 държави и от 4 самопровъзгласили се републики, без международно признание. Общото събрание на ООН, 117 държави (две от които без пълно международно признание), в това число и правителството на България смятат областта за част от територията на Украйна. Столицата на Крим е град Симферопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В хода на политическата криза в Украйна от 2013 – 2014 г. на 2 март 2014 г. градът със специален статут Севастопол се обръща към Автономна република Крим с предложение да бъде включен в нейния състав като град с особен статут. На 11 март същата година Върховният съвет на АР Крим и Севастополският градски съвет приемат съвместна Декларация за независимост на Автономна република Крим и на град Севастопол. На територията на АР Крим и Севастопол е проведен референдум за статута на полуостров Крим на 16 март 2014 г.

В съответствие с резултатите от референдума е провъзгласена Република Крим със статут на суверенна държава на 17 март 2014 г. на територията на Автономна република Крим и града със специален федерален статут Севастопол.

На 18 март 2014 година между Република Крим и Русия е сключен Договор за приемане в състава на Руската федерация на независимата суверенна Република Крим.

Статутът на новообразуваната република става обект на спор, след като Русия и някои други държави признават обявената независимост на автономната република и последвалото им инкорпориране в Руската федерация. Повечето страни по света не признават тези действия като законни, поради руската военна намеса, която настъпва в хода на събитията. Русия твърди, че резултатите от референдума в Крим и Севастопол оправдават анексацията. Украйна продължава да счита автономната република и Севастопол за свои административни единици.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

За Русия[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с подписания договор за присъединяване на Крим са образувани 2 субекта на Руската федерация в състава на новосъздадения само за тях Кримски федерален окръг[1]:

Кримският ФО е закрит на 28 юли 2016 година с президентски указ № 375, като Република Крим и градът от федерално значение Севастопол са включени в състава на Южния федерален окръг[3].

За Украйна[редактиране | редактиране на кода]

Украйна не признава излизането на АР Крим и града със специален статут Севастопол от нейния състав и счита присъединяването им към РФ за окупация от Русия на тяхната територия[4].

На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН приема резолюция 68/262 за своята привързаност към териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Резолюцията е приета с мнозинство – за нея гласуват 100 от всичко 193 члена на ООН[5].

Международен статут[редактиране | редактиране на кода]

Официалният отговор на ЕС, САЩ и Австралия е, че те няма да дават визи на жители на Крим с руски паспорти.[6][7] Въпреки това, някои руски медии твърдят, че жителите на крим са получили визи от някои страни в ЕС.[8][9]

На 21 март 2014 г. Армения признава референдума в Крим за легитимен, в отговор на което Украйна изтегля посланика си от тази страна.[10] Непризнатата Нагорно-Карабхска република също признава референдума.[11] На 22 март Афганистан признава референдума,[12] последван от Беларус на 23 март.[13] На 27 март Никарагуа безусловно признава вливането на Крим в Русия.[14]

На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН гласува необвързваща резолюция, според която референдумът е невалиден и подкрепящ териториалната цялост на Украйна, със 100 гласа „за“, 11 „против“, 58 „въздържали се“ и 24 „неприсъствали“.[15][16] Сред гласувалите против са: Армения, Беларус, Боливия, Куба, Северна Корея, Никарагуа, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве.[17] Сред отсъстващите държави са: Китай, Индия, Бразилия и Израел. След гласуването руските медии обвиняват западните страни в „политическо изнудване и икономически заплахи“,[18] докато западните медии обвиняват Русия в „наказателни действия срещу определени източноевропрейски и централноазиатски държави, ако подкрепят резолюцията“.[19]

География[редактиране | редактиране на кода]

За природата на Република Крим виж

Деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Крим се дели на 11 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 16 града, в т.ч. 11 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 56 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Крим към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Симферопол (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Симферопол 107 361 647 гр. Симферопол 341 155 Аграрное, Аерофлотски, Гресовски, Комсомолское
Армянск 162 24 388 гр. Армянск 21 956 148
Алуща 600 53 951 гр. Алуща 29 668 45 Партенит
Джанкой 26 38 714 гр. Джанкой 38 714 125
Евпатория 66 119 734 гр. Евпатория 106 158 72 Заозерное, Мирни, Новоозерное
Керч 108 149 566 гр. Керч 149 566 211
Красноперекопск 22 25 769 гр. Красноперекопск 25 769 126
Саки 29 24 885 гр. Саки 24 885 53
Судак 539 32 674 гр. Судак 16 756 94 Нови Свет
Феодосия 350 100 492 гр. Феодосия 67 993 113 Коктебел, Курортное, Орджоникидзе, Приморски, Щебетовка
Ялта 283 138 833 гр. Ялта 79 457 79 гр. Алупка, Береговое, Виноградное, Восход, Гаспра, Голубой Залив, Гурзуф, Кацивели, Кореиз, Краснокаменка, Курпати, Ливадия, Масандра, Никита, Ореанда, Отрадное, Парковое, Понизовка, Санаторное, Симеиз, Советское, Форос
Муниципални райони
Бахчисарайски 1589 90 029 гр. Бахчисарай 27 188 35 Куйбишево, Научни, Почтовое
Белогорски 1887 60 595 гр. Белогорск 16 442 41 Зуя
Джанкойски 2667 66 873 гр. Джанкой 125 Азовское, Волное
Кировски 1208 51 084 сгт Кировское 7064 121 гр. Стари Крим
Красногвардейски 1766 84 727 сгт Красногвардейское 11 134 68 Октябърское
Красноперекопски 1231 24 369 гр. Красноперекопск 126
Ленински 2919 59 679 сгт Ленино 7636 168 гр. Шчолкино, Багерово
Нижнегорски 1212 44 901 сгт Нижнегорски 8741 91
Первомайски 1474 32 262 сгт Первомайское 8470 97
Раздолненски 1231 30 609 сгт Раздолное 7326 135 Новоселовское
Сакски 2258 76 075 гр. Саки 53 Новофьодоровка
Симферополски 1753 158 317 гр. Симферопол Гвардейское, Молодьожное, Николаевка
Советски 1079 31 693 сгт Советски 10 365 135
Черноморски 1509 30 302 сгт Черноморское 11 039 130

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (по Федералния конституционен закон на Руската федерация № 6-ФКЗ от 21 март 2014 година „О принятии в Российскую Федерацию Республики Крым и образовании в составе Российской Федерации новых субъектов – Республики Крым и города федерального значения Севастополя“, 11 април 2014 г.)
  2. Крым провозглашен независимым суверенным государством – Республикой Крым
  3. Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2016 № 375 „О Южном федеральном округе“ // Архивиран от оригинала на 2017-08-07. Посетен на 2016-08-16.
  4. Закон Украины „Об обеспечении прав и свобод граждан и правовом режиме на временно оккупированной территории Украины“ от 15 апреля 2014 года
  5. Генеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины
  6. Bad_Memory // The Economist. 11 юни 2015.
  7. Crimean residents may not be able to visit Western countries using Russian passports // uatoday.tv.
  8. TASS: Russia – Crimean citizens get Schengen visas in Moscow despite EU ban // TASS.
  9. Греция выдаст крымчанам шенгенские визы // Горящие туры в Египет, туры в Турцию, Грецию. Скидки. Поиск туров – Турскидки.ру. Архивиран от оригинала на 2017-05-12. Посетен на 2019-03-29.
  10. Ukraine Recalls Ambassador to Armenia over Crimea Recognition // Asbarez Armenian News. 21 март 2014.
  11. Karabakh Foreign Ministry Issues Statement on Crimea // Asbarez Armenian News. 17 март 2014.
  12. Afghanistan respects Crimea's right to self-determination – Karzai // Russia Today. 22 март 2014.
  13. Belarusian president: Crimea is de facto part of Russia // Russia Today. 23 март 2014.
  14. Nicaragua unconditionally recognises incorporation of Crimea into Russia // The Voice of Russia. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 2019-03-29.
  15. United Nations News Centre // UN News Service Section. 27 March 2014.
  16. U.N. General Assembly declares Crimea secession vote invalid // Reuters. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 2015-10-01. Посетен на 2019-03-29.
  17. UN Gen Assembly adopts resolution backing Ukraine's territorial integrity // RT English.
  18. UN vote shows Russia far from isolated – Churkin // RT English.
  19. Charbonneau, Louis. Russia Threatened Countries Ahead Of UN Vote On Ukraine, Diplomats Say // 28 март 2014. Посетен на 28 март 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно территориальное делинии Республики Крым“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​