Атанасовско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пътека на солта)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атанасовско езеро.

Атанасовско езеро
— крайморска лагуна —
Атанасовско езеро
Атанасовско езеро
Burgas location map.jpg
42.5319° с. ш. 27.4808° и. д.
Местоположение в България Бургас
Местоположение Бургаска област,
Община Бургас
Притоци р. Дермендере
Дължина 9 km
Ширина 4,3 km
Площ 7208,89 ha
Дълбочина 0,8 – 0,9 m
Надм. височина 7 m
Населени места гр. Бургас
Атанасовско езеро в Общомедия
Карта на община Бургас с Атанасовското езеро на север от град Бургас

Атанасовското езеро е езеро, разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасковска коса, която представлява около 1 km дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством, които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0.8 – 0.9 м дълбочина.[1] За опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездещи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „Атанасовско езеро“.[2]

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Поради високата соленост на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.[1] Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава, по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, Летище Бургас и за Варна. Стария път и ж.п. линията Бургас-Поморие преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с Черно море посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол.

През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен резерват. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на „Лукойл“ е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.[3]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Вечерен изглед към езерото.

Срещат се немалко бозайници: видра, дива котка, полевка и др. Среща се също етруската земеровка, която е най-малкият бозайник в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена.

От особено значени за флората на езерото са птиците. Това е едно от най-богатите от орнитоложка гледна точка места в България. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са са къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро са включени в Червената книга на България: речна рибарка, средиземноморска чайка и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път Виа Понтика, който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната миграция.

Пътеката на саблеклюна[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за изграждането на посетителски център за туристи-природолюбители датира от началото на 1990-те години.[4]

„Пътеката на саблеклюна“ е разположена на брега на Атанасовско езеро, в района около Укритието за наблюдение на птици. Изградена е по проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие.[5] Представлява кръгов маршрут от 285 м., с информационни табели посветени на дъждосвирцовите птици в Атанасовско езеро. През 2015 г. е изградена и наблюдателница за птици, изплетена от майстора от гр. Българово – Станко Киров.

„Главен герой“ на Пътеката е саблеклюнът Атанас, чрез чийто поглед по увлекателен начин се представят най-важните особености на дъждосворцовите птици.

Пътеката на солта[редактиране | редактиране на кода]

Пътеката обхваща 820 м от велоалеята Бургас – Черноморски солници – Бургас в района около езерото и включва няколко отделни елемента. На асфалта са разположени различни стилизирани графични илюстрации, които представят някои от особеностите на Атанасовско езеро, както и най-характерните му обитатели. Саблеклюни, кръстосващи саби, рибарка, която хвърля въдица, кокилобегач на високи токове, солница, влакче, солничар и други са разположени по асфалта в две различни посоки – за велосипедистите, които идват от града и за пешеходците, които се придвижват от новопостроения до Бункера паркинг (на мястото на кораба „Чайка“).

Към пътеката има изграден „Кът на солничаря“ – музейна експозиция на открито, която представя професията на солодобивниците в Атанасовско езеро и някои от характерните пособия, които ползват в работата си.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Птиците в България. Орнитологични важните места. Бургаското езеро. // Посетен на 2012-05-9.
  2. Атанасовско езеро. // ИАОС. Посетен на 24 октомври 2018 г. (на български)
  3. Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 23.
  4. Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? – в. „Черноморски фар“, бр. 200 (961)/ 12 ноември 1991: 2.
  5. Проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие
  6. Кога и как да посетим езерото? – Пътеката на солта

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]