Стоян Костурков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
паметна плоча |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
През 1933 година опозиционният депутат [[Григор Чешмеджиев]] подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 241 – 243 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
През 1933 година опозиционният депутат [[Григор Чешмеджиев]] подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 241 – 243 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
||
[[File:Стоян Костурков - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|thumb|Паметна плоча на Стоян Костурков в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]] |
|||
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1945 година неговата партия се обединява с [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение. |
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1945 година неговата партия се обединява с [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение. |
||
Версия от 06:00, 2 април 2020
Стоян Костурков | |
български политик | |
Роден |
25 ноември 1866 г.
|
---|---|
Починал | 17 декември 1949 г.
|
Учил в | Женевски университет |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXIII ОНС XXVI ОНС | |
Стоян Костурков в Общомедия |
Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.
Биография
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.
През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.
През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[1]
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[2]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.
Баща е на политика Пенчо Костурков.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241 – 243.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X
|
|
|