Стоян Костурков: Разлика между версии
паметна плоча |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в Панагюрище през 1866 година. По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] е свидетел на убийства и издевателства от страна на османската войска над местни.<ref>Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 102-104.</ref> |
|||
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в [[Женева]]. След като завършва до 1906 година учителства в градове като [[Панагюрище]], [[Враца]], [[Хасково]], [[Поморие]], [[София]], [[Варна]], [[Пазарджик]]. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година. |
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в [[Женева]]. След като завършва до 1906 година учителства в градове като [[Панагюрище]], [[Враца]], [[Хасково]], [[Поморие]], [[София]], [[Варна]], [[Пазарджик]]. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година. |
||
Версия от 20:48, 20 март 2021
Стоян Костурков | |
български политик | |
Роден |
25 ноември 1866 г.
|
---|---|
Починал | 17 декември 1949 г.
|
Учил в | Женевски университет |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXIII ОНС XXVI ОНС | |
Стоян Костурков в Общомедия |
Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1866 година. По време на Априлското въстание е свидетел на убийства и издевателства от страна на османската войска над местни.[1]
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.
През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.
През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[2]
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[3]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.
Баща е на политика Пенчо Костурков.
Бележки
- ↑ Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 102-104.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241 – 243.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X
|
|
|