Направо към съдържанието

Железопътна линия Разделна – Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия Разделна – Кардам – Черна вода (Румъния)
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусдействаща
Крайни гариРазделна, Кардам
Започва от Разделна, в експлоатация е участъка Повеляново - Черна вода (Румъния), закрит за експлоатация е участъка Разделна - РП ,,Разделна"
Продължава катоЖелезопътна линия 803 (Румъния)
Свързани линииЖелезопътна линия 2
Номер линия28
Пусната27 септември 1898 до Девня
Разширение1 декември 1910 г. до Добрич;
след 1913 г. до Черна вода
СобственикДП НКЖИ
Дължина111,014 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
ЕлектрификацияПовеляново – Девня ~27,5 kV, 50 Hz
Работна скорост25 – 90 km/h
Максимален наклон20 ‰
Минимален радиус200 m
Железопътна линия Разделна – Кардам – Черна вода (Румъния) в Общомедия

Железопътната линия Разделна  – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.

Участък Разделна (Повеляново) – Добрич

[редактиране | редактиране на кода]

Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе – Варна за Добрич.

Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на 27 септември 1898 г.

След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на Добруджа – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони.

През 1905 г. XIII обикновено народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата КозлуджаГевреклерСаръ гьолБаллъджа до Добрич (67,5 km). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – СеметНово Ботево – Добрич (56,5 km). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман – Плевен – Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.

Румънско управление и дострояване на линията

[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват т. нар. Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на БДЖ се включва участъкът Оборище – Кардам – граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).

По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.

Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.

През 50-те години на XX век започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.

През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е частично електрифицирана: до входния светофор (този откъм жп спирка Кипра и надлез автомагистрала Хемус) на жп гара Девня, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и в реверсивното направление се движат без да нужда да влизат в гара Разделна.

През 90-те години на 20-ти век предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, a стрелката, отклоняваща жп превозни средства е демонтирана.

Технически съоръжения по железопътната линия

[редактиране | редактиране на кода]
Повеляново – Кардам
Линия 3 (Варна фериботна)
Линия 2 (Синдел)
515+833 Разделна
Линия 2 (Варна)
519+303 (0+00) Повеляново
2+200 РП „Разделна“
7+835 Девня
13+710 Кипра
16+860 Чернево
22+810 Суворово
32+441 Вълчи дол
38+029 Генерал Киселово
44+479 Оборище
51+493 Ботево
60+256 Дончево
67+218 Добрич
75+675 Добрич-север
80+000 Победа
88+247 Ген. колево
91+750 Равнец
96+235 Генерал Тошево
105+950 Кардам
111+014 Граница Румъния
Линия 803 CFR
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Повеляново 11 826 597 МРЦ
Девня 6 714 508 Р
Суворово 3 615 590 ЕЦМ
Вълчи дол 3 585 526 РУКЗ
Добрич 4 625 450 РУКЗ
Добрич-север 3 694 594 РУКЗ
Кардам 4 586 461 РУКЗ
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Повеляново – РП Разделна 0+421 60,00 стоманобетон река
РП Разделна – Девня 2+530 20,20 стоманобетон тръби за отвеждане на отпадъчни промишлени продукти към хвостохранилище
РП Разделна – Девня 6+681 33,10 стомана река
Вълчи дол – Добрич 38+962 40,40 стомана и кам. зидария река
Вълчи дол – Добрич 51+750 61,50 стомана и кам. зидария река Суха река
Вълчи дол – Добрич 63+850 63,10 стоманобетон околовръстен път
Вълчи дол – Добрич 66+600 32,60 стоманобетон булевард „3-ти март“
Добрич – Добрич-север 72+362 36,20 стоманобетон река Добричка река
г. Добрич север 75+274 35,20 стоманобетон улица Войвода Димитър Калъчлията
Ген. Тошево – Кардам 99+991 8,90 стоманобетон сух тревист дол
Ген. Тошево – Кардам 103+698 60,20 стомана и кам. зидария сух тревист дол

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
от гара до гара скорост
Повеляново Девня 60
Девня Суворово 80
Суворово сп. Дончево 60
сп. Дончево Добрич-север 80
Добрич-север граница с Румъния 40
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.