Локомотиви БДЖ 201-207
201 – 207 | |
Производител | Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien |
---|---|
Производство | 1888 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | товарен локомотив |
Колоосна формула | D n2 |
Период на експлоатация | до 1914 г. |
Спецификации | |
Дължина | 9313 mm |
Височина | 4400 mm |
Маса | 43520 kg |
Макс. скорост | 35 km/h |
Дължина с тендера | 15 652 mm |
Служебно тегло | 78750 kg |
Сцепно тегло | 50650 kg |
Натоварване на ос | 13,75 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1106 mm |
Налягане на парата в котела | 10 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 10,8 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 164,6 m2 |
Обща нагревна повърхност | 175,4 m2 |
Брой на димогарните тръби | 221 |
Парна машина | цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 500 m |
Ход на буталото | 610 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Служебно тегло | 28100 kg |
Тегло на празен тендер | 13600 kg |
Воден запас | 9,5 m3 |
Вид гориво | въглища |
Запас гориво | 5000 kg |
Задълженията по договора за построяването на линията Цариброд-София-Вакарел от предприемача Иван Грозев включвали и доставката на подвижен състав, който включвал и 7 пътнически и 7 товарни локомотива. Така през 1888 г. пристигат пътническите локомотиви 151-157 и товарните 201-207. Това са първите локомотиви, поръчани от българското правителство чрез строителното предприятие. Строени са в „Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien“. Първоначално са номерирани от 51 до 57, а от 1908 г. получават номерата 201 – 207. Всички те са носили и имена на планини: № 201 – „Витоша“, № 202 – „Рила“, № 203 – „Стара планина“, № 204 – „Средна гора“, № 205 – „Родопи“, № 206 – „Люлин“ и № 207 – „Странджа“.
Те са четириосни, с водеща трета сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. Експлоатацията им преминава основно по линията Цариброд-София-Вакарел, където обслужват всички товарни влакове. След 1907 г. с нарастването на трафика по нашите линии се оказват с недостатъчни теглителни възможности. Бракувани са през 1914 г. и след това унищожени.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1]
[редактиране | редактиране на кода]Експл. № при доставката |
Експл. № (от 1908) |
фабр. №/година | Бележки |
---|---|---|---|
51 | 201 | 1975/1887 | Бракувани 1914 г. |
52 | 202 | 1976/1887 | |
53 | 203 | 1977/1887 | |
54 | 204 | 1978/1887 | |
55 | 205 | 1979/1887 | |
56 | 206 | 1980/1887 | |
57 | 207 | 1981/1887 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Д. Деянов, Ст. Деянов 2008, с. 21.
|