Железопътна линия Разделна – Кардам: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| обяснение = |
| обяснение = |
||
| друго име = |
| друго име = |
||
| тип = нормална (1435 mm) |
| тип = нормална ,еднопътна (1435 mm) |
||
| система = |
| система = |
||
| статус = действаща |
| статус = действаща |
Версия от 18:10, 3 септември 2020
Железопътна линия 28 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална ,еднопътна (1435 mm) |
Статус | действаща |
Крайни гари | Повеляново, Кардам |
Започва от | Повеляново |
Продължава като | Железопътна линия 803 (Румъния) |
Свързани линии | Железопътна линия 2 |
Станции | 17 |
Номер линия | 28 |
Пусната | 27 септември 1898 до Девня |
Разширение | 1 декември 1910 г. до Добрич; след 1913 г. до Черна вода |
Собственик | НКЖИ |
Дължина | 111,014 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | до Девня (25 кV, 50 Hz) |
Работна скорост | 80 km/h |
Максимален наклон | 20 ‰ |
Минимален радиус | 200 m |
Железопътна линия 28 в Общомедия |
Железопътната линия Повеляново – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.
Участък Разделна (Повеляново) – Добрич
Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе — Варна за Добрич.
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на 27 септември 1898 г.
След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на Добруджа - град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони. През 1905 г. 13 Обикновено Народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата Козлуджа – Гевреклер – Саръ гьол – Баллъджа до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сиe“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – Семет – Ново Ботево – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман–Плевен–Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.
Румънско управление и дострояване на линията
През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват т. нар. Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на БДЖ се включва участъкът Оборище – Кардам—граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).
По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.
Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.
Експлоатация
През 50-те години започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа. През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и обратно се движат без да влизат в гара Разделна.
През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, а връзката с гара Разделна е демонтирана.
Технически съоръжения по железопътната линия
Повеляново – Кардам | ||
---|---|---|
Линия 3 (Варна фериботна) | ||
Линия 2 (Синдел) | ||
515+833 Разделна | ||
Линия 2 (Варна) | ||
519+303 (0+00)Повеляново | ||
2+200 РП „Разделна“ | ||
7+835 Девня | ||
13+710 Кипра | ||
16+860 Чернево | ||
22+810 Суворово | ||
38+029 Генерал Киселово | ||
32+441 Вълчи дол | ||
44+479 Оборище | ||
51+493 Ботево | ||
60+256 Дончево | ||
67+218 Добрич | ||
75+675 Добрич-север | ||
80+000 Победа | ||
88+247 Ген. колево | ||
91+750 Равнец | ||
96+235 Генерал Тошево | ||
105+950 Кардам | ||
111+014 Граница Румъния | ||
Линия 803 CFR |
Гари
име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Повеляново | 11 | 826 | 597 | МРЦ |
Девня | 6 | 714 | 508 | Р |
Суворово | 3 | 615 | 590 | ЕЦМ |
Вълчидол | 3 | 585 | 526 | РУКЗ |
Добрич | 4 | 625 | 450 | РУКЗ |
Добрич север | 3 | 694 | 594 | РУКЗ |
Кардам | 4 | 586 | 461 | РУКЗ |
Мостове
междугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|
Повеляново – РП Разделна | 0+421 | 60,00 | стоманобетон | река |
РП Разделна – Девня | 2+530 | 20,20 | стоманобетон | тръби |
РП Разделна – Девня | 6+681 | 33,10 | стомана | река |
Вълчи дол – Добрич | 38+962 | 40,40 | стомана и кам. зидария | река |
Вълчи дол – Добрич | 51+750 | 61,50 | стомана и кам. зидария | река |
Вълчи дол – Добрич | 63+850 | 63,10 | стоманобетон | път |
Вълчи дол – Добрич | 66+600 | 32,60 | стоманобетон | път |
Добрич – Добрич север | 72+362 | 36,20 | стоманобетон | река |
г. Добрич север | 75+274 | 35,20 | стоманобетон | път |
Ген. Тошево – Кардам | 99+991 | 8,90 | стоманобетон | дере |
Ген. Тошево – Кардам | 103+698 | 60,20 | стомана и кам. зидария | дере |
Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)
от гара | до гара | скорост |
---|---|---|
Повеляново | Девня | 60 |
Девня | Суворово | 80 |
Суворово | сп. Дончево | 60 |
сп. Дончево | Добрич север | 80 |
Добрич север | граница | 40 |
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.