Кировска област: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м fixlink; козметични промени |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Географско положение, граници, големина === |
=== Географско положение, граници, големина === |
||
Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km<sup>2</sup> (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article061432.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област</ref> |
Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km<sup>2</sup> (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article061432.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област]</ref> |
||
=== Релеф === |
=== Релеф === |
||
Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.<ref name="bse" |
Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.<ref name="bse"/> |
||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 |
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 °C, средна юлска температура от 17 до 19 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.<ref name="bse"/> |
||
=== Води === |
=== Води === |
||
В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река [[Волга]] (около 90% от територията на областта), вливаща се в [[Каспийско море]] и на река [[Северна Двина]] (около 10%), вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Към водосборния басейн на [[Волга]] принадлежи нейния най-голям приток река [[Кама (река)|Кама]], която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река [[Вятка (река)|Вятка]] (десен приток на [[Кама (река)|Кама]]) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, [[Чепца]], Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река [[Ветлуга]] (ляв приток на [[Волга]]). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река [[Северна Двина]]. От тук води началото си и протича дясната съставяща на [[Северна Двина]], река [[Юг (река)|Юг]] с десния си приток [[Луза (река)|Луза]], а на североизток извира река Сисола, ляв приток на [[Вичегда]], която е десен приток на [[Северна Двина]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2556/Кировская_область «Вода России» – Кировска област</ref> |
В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река [[Волга]] (около 90% от територията на областта), вливаща се в [[Каспийско море]] и на река [[Северна Двина]] (около 10%), вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Към водосборния басейн на [[Волга]] принадлежи нейния най-голям приток река [[Кама (река)|Кама]], която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река [[Вятка (река)|Вятка]] (десен приток на [[Кама (река)|Кама]]) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, [[Чепца]], Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река [[Ветлуга]] (ляв приток на [[Волга]]). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река [[Северна Двина]]. От тук води началото си и протича дясната съставяща на [[Северна Двина]], река [[Юг (река)|Юг]] с десния си приток [[Луза (река)|Луза]], а на североизток извира река Сисола, ляв приток на [[Вичегда]], която е десен приток на [[Северна Двина]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2556/Кировская_область «Вода России» – Кировска област]</ref> |
||
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).<ref name="water" |
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).<ref name="water"/> |
||
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km<sup>2</sup>, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река [[Вятка (река)|Вятка]], като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km<sup>2</sup>) на река Белая Холуница, ляв приток на [[Вятка (река)|Вятка]]. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km<sup>2</sup>, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.<ref name="water" |
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km<sup>2</sup>, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река [[Вятка (река)|Вятка]], като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km<sup>2</sup>) на река Белая Холуница, ляв приток на [[Вятка (река)|Вятка]]. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km<sup>2</sup>, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.<ref name="water"/> |
||
=== Почви, растителност, животински свят === |
=== Почви, растителност, животински свят === |
||
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%).<ref name="bse" |
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%).<ref name="bse"/> |
||
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m<sup>3</sup>), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци.<ref name="bse" |
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m<sup>3</sup>), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци.<ref name="bse"/> |
||
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.<ref name="bse" |
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.<ref name="bse"/> |
||
== Население == |
== Население == |
||
Ред 182: | Ред 182: | ||
{{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Кировской области|90439483}} |
{{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Кировской области|90439483}} |
||
{{Субекти на Руската федерация}} |
{{Субекти на Руската федерация}} |
||
[[Категория:Кировска област| ]] |
[[Категория:Кировска област| ]] |
Версия от 21:02, 12 април 2019
Кировска област | |
Субект на Руската федерация | |
Кировска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Киров |
Площ | 120 374 km² |
Население | 1 283 400 души (2017) 10,7 души/km² |
Адм. център | Киров |
Федерален окръг | Приволжски федерален окръг |
Губернатор | Николай Шаклеин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 43 |
Официален сайт | www.kirovreg.ru |
Кировска област в Общомедия |
Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжски федерален окръг. Площ 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.
Историческа справка
Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжски федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).[1]
Релеф
Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.[1]
Климат
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 °C, средна юлска температура от 17 до 19 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.[1]
Води
В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. От тук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.[2]
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).[2]
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km2, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km2) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km2, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.[2]
Почви, растителност, животински свят
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).[1]
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m3), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.[1]
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.[1]
Население
На 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km2. Градско население 76,82%.
Национален състав
Съгласно преброяването през 2010 г.:
- руснаци – 1 199 691 души,
- татари – 36 457 души,
- марийци – 29 598 души,
- удмурти – 13 639 души,
- украинци – 7 718 души
- лица, които не са указали националност – 35 585 души
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Киров (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І.Вятски Поляни | 28 | 32 817 | гр. Вятски Поляни | 32 817 | 350 | |
ІІ.Киров | 757 | 527 733 | гр. Киров | 501 468 | ||
ІІІ.Кирово Чепецк | 53 | 73 279 | гр. Кирово Чепецк | 73 279 | 40 | |
ІV.Котелнич | 29 | 23 966 | гр. Котелнич | 23 966 | 124 | |
V.Слободской | 50 | 33 115 | гр. Слободской | 33 115 | 35 | |
VІ.Первомайски[3] | 840 | 6 534 | сгт Первомайски | 6 534 | 41 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Арбажки | 1 410 | 6 056 | сгт Арбаж | 3 207 | 204 | |
2.Афанасиевски | 5 230 | 12 547 | сгт Афанасиево | 3 454 | 270 | |
3.Белохолуницки | 4 236 | 17 445 | гр. Белая Холуница | 10 517 | 82 | |
4.Богородски | 1 443 | 4 172 | сгт Богородское | 2 554 | 127 | |
5.Верхнекамски | 10 370 | 27 783 | гр. Кирс | 9 589 | 281 | Лесной, Руднични, Светлополянск |
6.Верхошижемски | 2 415 | 8 800 | сгт Верхошижеме | 4 172 | 85 | |
7.Вятско-Полянски | 908 | 28 003 | гр. Вятски Поляни | 350 | Красная Поляна | |
8.Даровски | 3 757 | 10 201 | сгт Даровской | 6 630 | 184 | |
9.Зуевски | 2 820 | 19 897 | гр. Зуевка | 10 595 | 121 | |
10.Кикнурски | 1 680 | 7 966 | сгт Кикнур | 4 521 | 301 | |
11.Килмезки | 3 106 | 11 409 | сгт Килмез | 5 636 | 358 | |
12.Кирово-Чепецки | 2 210 | 22 140 | гр. Кирово Чепецк | 40 | ||
13.Котелнически | 3 979 | 13 485 | гр. Котелнич | 124 | ||
14.Куменски | 1 911 | 16 479 | сгт Кумени | 4 741 | 65 | Нижнеивкино |
15.Лебяжски | 1 336 | 7 371 | сгт Лебяже | 3 141 | 271 | |
16.Лузки | 5 360 | 15 997 | гр. Луза | 10 359 | 501 | Лалск |
17.Малмижски | 2 190 | 23 533 | гр. Малмиж | 7 531 | 294 | |
18.Мурашински | 3 430 | 11 204 | гр. Мураши | 6 322 | 112 | |
19.Нагорски | 7 326 | 8 578 | сгт Нагорск | 4 476 | 157 | |
20.Немски | 2 158 | 6 928 | сгт Нема | 3 450 | 147 | |
21.Нолински | 2 250 | 19 556 | гр. Нолинск | 9 720 | 143 | Аркул |
22.Омутнински | 5 168 | 40 915 | гр. Омутнинск | 22 317 | 190 | Восточни, Песковка |
23.Опарински | 6 043 | 9 760 | сгт Опарино | 3 887 | 343 | |
24.Оричевски | 2 490 | 29 680 | сгт Оричи | 9 714 | 55 | Льовинци, Мирни, Стрижи |
25.Орловски | 1 989 | 12 225 | гр. Орлов | 6 709 | 77 | |
26.Пижански | 1 160 | 9 773 | сгт Пижанка | 3 766 | 264 | |
27.Подосиновски | 4 265 | 14 247 | сгт Подосиновец | 3 777 | 454 | Демяново, Пинюг |
28.Санчурски | 1 490 | 8 406 | сгт Санчурск | 4 169 | 312 | |
29.Свечински | 1 773 | 7 297 | сгт Свеча | 4 210 | 176 | |
30.Слободской | 3 712 | 30 730 | гр. Слободской | 35 | Вахруши | |
31.Советски | 2 330 | 25 146 | гр. Советск | 15 646 | 227 | |
32.Сунски | 1 260 | 5 910 | сгт Суна | 2 055 | 92 | |
33.Тужински | 1 530 | 6 592 | сгт Тужа | 4 288 | 219 | |
34.Унински | 2 130 | 7 934 | сгт Уни | 4 233 | 225 | |
35.Уржумски | 3 025 | 24 096 | гр. Уржум | 9 981 | 195 | |
36.Фаленски | 2 510 | 9 247 | сгт Фаленки | 4 788 | 151 | |
37.Шабалински | 3 916 | 9 365 | сгт Ленинское | 4 686 | 204 | |
38.Юрянски | 3 031 | 19 025 | сгт Юря | 7 373 | 68 | Муригино |
39.Ярански | 2 431 | 23 753 | гр. Яранск | 16 106 | 257 |
Икономика и транспорт
В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).
Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.
Източници
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |