Осми пехотен приморски полк

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Осми пехотен полк)
Осми пехотен приморски
на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк
Паметник на Осми приморски полк (официален вход на казармите му от царско време в центъра на Варна)
Информация
ШефКнягиня Мария-Луиза (1893 – 1920, 1932 – 1944)
Активна12 октомври 1884 – 1958
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабВарна
Годишнини15 ноември – превземането на Пирот
Осми пехотен приморски
на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк в Общомедия
Курс за офицери и подофицери от Осми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк – Варна за изучаване на новата картечница, 1908 г.
Снимка на военния оркестър на 8-и Приморски полк пред Морското казино, 1921 г.
Снимка на военния оркестър на 8-и Приморски полк. Капелмайстор: Първан Николов. Фелдфебел на командата: Драгомир Костов, 1936 г.

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.[1]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.[2]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.

Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.[3]

В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия[4].

През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.

На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 57
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5237		 Коне: 441 Обикновени коли: 72
Товарни: 264
Специални: 4		 Пушки и карабини: 4514
Картечници: 4

На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 [6]. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а жандармерийска дружина.[7] През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [8] През 1924 г. е организрана кампания сред офицерите, подофицерите и войниците, служили в бившия 8-и пехотен приморски полк, както и техните роднини и близки, да изпратят свои бележки, описания и спомени, които да се използуват за съставянето на пълна история на подразделението.[9]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[8]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 8-и пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк на 8-и пехотен приморски полк.[10]

През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско, и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.[11]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893)
  • Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890)
  • Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1 декември 1920)
  • Осма пехотна приморска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
  • Осми пехотен приморски полк (5 март 1946 – 1950)
  • Осми стрелкови полк (1950 – 1 януари 1951)
  • Тридесет и шести стрелкови полк (1 януари 1951 – 25 март 1951)
  • Петдесет и осма стрелкова брегова бригада (25 март 1951 – 11 ноември 1958) 

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№ Звание Име Дати
1. Подполковник Николай Петров 12 октомври 1884 – 15 септември 1885
2. Капитан Иван Сарафов 16 септември 1885 – 4 октомври 1886
3. Капитан Дечко Караджов 11 август 1886 – 9 септември 1886 (временен)
4. Капитан Лазар Обрешков 9 септември 1886 – 19 януари 1889 (временен, поема полка на 3 октомври)
5. Майор Дечко Караджов 1 февруари 1889 – 22 януари 1890
6 Майор Стефан Тошев[12] 22 януари 1890 – април 1893
7 Подполковник Иван Попов април 1893 – 25 февруари 1900
8. Подполковник Климент Бояджиев 25 февруари 1900 – 29 януари 1904
9 Подполковник Венко Софрониев 29 януари 1904 – 1 юни 1909
10. Подполковник Стефан Нерезов 1 юни 1909 – 12 септември 1910 (поема командването на 4 юни)
11. Подполковник Венко Софрониев 12 септември 1910 – 10 март 1912
12. Полковник Пантелей Киселов 10 март 1912 – 24 септември 1913
13. Полковник Тодор Габаров от 13 октомври 1913
14. Полковник Никола Свещаров до 1915
15. Полковник Аврам Аврамов 4 май 1915 – 1 октомври 1915
16. Подполковник Панайот Минков 1915 – септември 1916 (умира на 30 септември в София от раните си)
17. Подполковник Николов от септември 1916
18. Полковник Никола Свещаров до 23 октомври 1916 (убит)
19. Подполковник Николов 23 октомври 1916 – 14 ноември 1916
20. Полковник Васил Миланов 14 ноември 1916 – 10 октомври 1918
21. Полковник Добри Коларов 10 октомври 1918 – (малко след) 9 ноември 1918 (временно)
22. Майор Петър Върбанов (малко след) 9 ноември 1918 – 1 март 1919
23. Полковник Стефан Нойков 1 март 1919 – 31 декември 1919
24. Полковник Слави Магеранов 1 януари 1920 – 5 април 1920
25. Полковник Владимир Стоянов 5 април 1920 – 14 октомври 1920
26. Подполковник Никола Сърбенов 14 декември 1920 – 31 декември 1920
27. Майор Трифон Константинов 31 декември 1920 – 18 ноември 1921
28. Майор Георги Попов 10 ноември 1921 – септември 1923 (поема командването на 18 ноември)
29. Подполковник Илия Стоянов от 1923
30. Подполковник Никола Марков от 1927
31. Полковник Никола Стайчев 1928 – 1932?
32. Полковник Георги Марков 1932 – 1933
33. Полковник Георги Попов 1 юни 1933 – 5 юни 1934
34. Полковник Сава Бакърджиев 1934 (и.д.)
35. Подполковник Борис Иванов 1934 (и.д.)
36. Полковник Петър Димков 1934 – 1935
37. Полковник Борис Митев 1935 – 1935
38. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1937
39. Полковник Георги Младенов 1938 – 1939
40. Подполковник Михаил Беджев 1 февруари 1940 – 30 ноември 1943
41. Полковник Илия Иванов 30 ноември 1943 – 12 април 1945
Полковник Димитър Стамболджиев 1946?
Подполковник Янко Попов от 1947 (временно)
? Тенчо Папазов юли 1949-юли 1950

Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов


Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна
  • В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра)
  • Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Варненски общински вестник, бр. 8, 05 април 1889, стр.3
  2. ↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102.
  3. ↑ Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 546 – 547
  4. ↑ Косев, Кирил. Подвигът 1912 – 1913, София 1986 (второ издание), с. 57 – 58
  5. ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  6. ↑ Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 31, 181, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927034150/http://www.libdgabe.dobrich.net/BG/dobr_epopeq_web/sadarjanie.htm, посетен на 10 август 2007 
  7. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 5, 05 март 1923 г., стр. 2
  8. ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 28 – 29
  9. ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.
  10. ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
  11. ↑ ДВИА, ф. 756, История на фондообразувателя
  12. ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Осми_пехотен_приморски_полк&oldid=11937734“.