Направо към съдържанието

Рудолф Маркъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рудолф Маркъс
Rudolph Marcus

Роден
21 юли 1923 г. (101 г.)

Учил вУниверситет „Макгил“
Научна дейност
Областхимия
Работил вУниверситет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Калифорнийски технологичен институт
НаградиНобелова награда за химия (1992)
Национален научен медал (1989)
Семейство
СъпругаЛора Хърн
Деца3
Рудолф Маркъс в Общомедия

Рудолф Артър Маркъс (на английски: Rudolph Arthur Marcus) е канадско-американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1992 г.[1] за приноса му към теорията на реакциите на електронен пренос в химичните системи.[2] Теорията на Маркъс, кръстена в негова чест, предоставя термодинамична и кинетична рамка, описваща преноса на един електрон във външната сфера.[3][4]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Маркъс е роден в Монреал, Квебек. Син е на Естер и Майър Маркъс. Интересът му към науката се събужда още в ранна възраст. В училище се справя отлично с математиката. След това се записва в университета „Макгил“.[5] Там той изучава повече математика от средния студент по химия, което впоследствие му помага да създаде теорията си за електронния трансфер.[6]

През 1943 г. получава бакалавърска степен, а през 1946 г. защитава докторската си дисертация, пак в „Макгил“.[7][8] През 1958 г. става натурализиран гражданин на САЩ.

След като приключва с висшето си образование, Маркъс първоначално работи в Националния изследователски съвет на Канада в Отава.[9] После работи в университета на Северна Каролина и в политехническия институт на Нюйоркския университет. През 1952 г., докато е в университета на Северна Каролина, той работи по теорията на Райс-Рамспергер-Касел, комбинирайки я с теорията на преходното състояние. През 1964 г. започва да преподава в Илинойския университет.[10]

Електронният трансфер е една от най-простите форми на химична реакция. Това включва електронен трансфер във външната сфера между две вещества с еднаква атомна структура. Маркъс изследва тези реакции при двувалентни и тривалентни железни йони. Тъй като реакциите на електронен трансфер са често срещани и от особено значение в природата, теорията на Маркъс става една от най-важните в областта на химията.

2H+ + 2e + 1/2 O2 → H2O + топлина

Маркъс провежда многобройни проучвания върху принципите, лежащи в основата на тези химични реакции, и чрез изследванията си успява да създаде известната си теория на Маркъс. Тази теория дава началото на нови експериментални програми, които допринасят за всички клонове на химията.[11]

През 1989 г. Маркъс е отличен с Национален научен медал,[12] а през 1992 г. става носител на Нобелова награда за химия.[1] Член е на Националната академия на науките на САЩ от 1970 г. и на Американската академия на изкуствата и науките от 1973 г. През 1987 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[13]

  1. а б Rudolph A. Marcus: The Nobel Prize in Chemistry 1992
  2. The Nobel Prize in Chemistry 1992 // Nobelprize.org. Посетен на 1 август 2013.
  3. Rudolph A. Marcus: autobiography
  4. Rudolph A. Marcus: Nobel Lecture 1992, Electron Transfer Reactions in Chemistry: Theory and Experiment
  5. Bohning, James J. Rudolph A. Marcus, Transcript of an Interview Conducted by James J. Bohning in Pasadena, California on 20 June 1991. Philadelphia, PA, Chemical Heritage Foundation, 20 юни 1991.
  6. Rudolph A. Marcus – Facts // Nobelprize.org. Посетен на 1 август 2013.
  7. Center for Oral History. Rudolph A. Marcus
  8. Marcus, Rudolph A. Studies on the conversion of PHX to AcAn. McGill University, 1946. OCLC 903054593.
  9. oh.sciencehistory.org
  10. Rudolph A. Marcus (Canadian-American chemist) – Encyclopædia Britannica // Britannica.com. Посетен на 1 август 2013.
  11. FACULTY ::: Division of Chemistry and Chemical Engineering ::: CALTECH // Cce.caltech.edu. Архивиран от оригинала на 2013-08-06. Посетен на 1 август 2013.
  12. Rudolph A. Marcus // The President's National Medal of Science: Recipient Details. National Science Foundation. Посетен на 26 ноември 2013.
  13. Professor Rudolph Marcus ForMemRS // Royal Society. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2015.