Австрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Австрия
Republik Österreich
Знаме на Австрия
Герб на Австрия
(знаме) (герб)
Национален химн:
Land der Berge, Land am Strome

Наименование на местния жител: австриец
Местоположение на Австрия
География и население
Площ 83 858 km²
(на 112-то място)
Води 1,3%
Граници
Климат Умереноконтинентален
Столица Виена
48°12′ с. ш. 16°21′ и. д. / 48.2° с. ш. 16.35° и. д.
Официален език немски[1]
Население (пребр., 2001) 8 032 926
Население (оценка, 2009) 8 356 707[2]
Гъстота на нас. 97,78 д./km²
(на 78-мо място)
Управление
Президент Хайнц Фишер
Канцлер Вернер Файман
Организации ЕС, Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
обявена 27 юли 1955 г.
призната 26 октомври 1955 г.
Влизане в ЕС 1 януари 1995 г.
Икономика
БВП (ППС, 2006 г.) 297 млрд.
(на 35-то място)
БВП на човек (ППС) 33 615
ИЧР (2010 г.) 0,851 (много висок
)
(25-то)
Коеф. на Джини (2000 г.) 29,1 (нисък)
Прод. на живота 79,8
(16-то)
Детска смъртност 4,4
(16-то)
Грамотност 99,0
(19-то)
Валута Евро (€)1 (EUR)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Код по ISO AUT
Интернет домейн .at2
Телефонен код 43
Официален сайт www.bka.gv.at
1: Преди 1999: Австрийски шилинг
2: След влизане в Европейския съюз, съвместно с него ползва и .eu

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (на немски: Republik Österreich или само Österreich ['øːstɐˌraɪç] ['øːstɐˌraɪç]) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83,872km², а климатът е умереноконтинентален в ниските част и алпийски във високите части. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които и Първата австрийска република. През 1938 след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 Австрия обявяват създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43,723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 приема еврото като официална валута.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

Средновековие[редактиране | edit source]

От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.

В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.

Ренесанс[редактиране | edit source]

Мария Тереза

През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

Съвременна история[редактиране | edit source]

През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.

През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевремнно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез наречения договор за присъединяване аншлус Австрия става част от Германската империя. На 15 май 1955 г. след окупацията и от съюзнически войски е възстановена самостоятелната Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.

География[редактиране | edit source]

Поглед към върховете Винтерщауде (ляво) и Ифен (дясно) Изглед от планината Брегенцервалд
Поглед към върховете Винтерщауде (ляво) и Ифен (дясно)
Изглед от планината Брегенцервалд

Отличителна черта в географската характеристика на тази малка централноевропейска страна са Източните Алпи, които заемат 2/3 (62%) от територията на страната и се отличават с високи ридове и дълбоки долини, и река Дунав с притоците Ин в Тирол, Залцах, Драва и Морава. Най-високият връх на австрийските Алпи е Гросглокнер (Großglockner) - 3798 m) [3]. Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток.[4] Тя извира от Германия и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 страни.

На север е разположена южната част на Чешкия (Бохемски) масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток — западната част на Среднодунавската низина.


Езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.

360-градусова гледка от вр. Цитерклапфен

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена,а лятото е прохладно. В ниските части ,зимата е мека и по-суха, а лятото топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.

Алпите служат като "разпределител" на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура от Гълфстрийм, и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия.[5] През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.


Средни температури за Виена
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 0° C 1° C 4° C 8° C 13° C 16° C 18° C 18° C 14° C 9° C 5° C 0° C
максимална 3° C 6° C 10° C 16° C 22° C 24° C 26° C 26° C 20° C 15° C 8° C 4° C

Демографски показатели[редактиране | edit source]

1910 до 2011
Година Население
1910 6,614,000
1913 6,767,000
1919 6,420,000
1923 6,535,000
1930 6,684,000
1939 6,653,000
1951 6,935,000
1961 7,086,000
1971 7,500,000
1981 7,569,000
1988 7,697,000
1991 7,755,000
2001 8,043,000
2006 8,282,000
2007 8,315,379
2008 8,336,549
2009 8,355,260
2010 8,375,290
2011 8,402,908

Към 1 януари 2011 населението на Австрия наброява 8,402,908 души [6]. Населението на столицата Виена надхвърля 1,7 милиона, а метрополният ѝ регион обхваща 2,2 милиона или около една четвърт от населението на страната. Грац е вторият най-населен град с 250,099 жители, следван от Линц (188,968), Залцбург (150,00) и Инсбрук (117,346). В Австрия има 72 града с население над 10 хиляди души, като 62 от тях имат по-малко от 50 хиляди жители.

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2001 88,6% от населението говори австрийската норма на немския език като майчин език (96% австро-баварски езици и 4% алемански диалекти). Останалите 11,4% говорят други езици. Основните малцинствени езици са турският (3,2%), сръбският (2,2%) и хърватски (2,0%).

Малцинствените групи в Австрия могат да бъдат разделени на традиционни и нови. Трите съществени традиционни малцинства са каринтските словенци (между 15 и 50 хиляди), хърватите (25,000) и унгарците (20,000). От 1955 насам трите групи се ползват със специални права, а там където те съставляват голям процент от населението могат да се използват двуезични табели. Мнозинството от хървати и унгарци живеят в провинция Бургенланд, в непосредствена близост до границата с Унгария. Повечето словенци живеят в провинция Каринтия.

Преди Втората световна война в Австрия са живеели 181,882 евреи, от които 167,249 във Виена. Предполага се, че около 65 хиляди австрийски евреи намират смъртта си по време на Холокоста, а около 90-95 хиляди успяват да избягат в други държави, основно САЩ. Към 2001 в Австрия живеят малко над 8 хиляди евреи, като почти всичките живеят в столичния град.

Според преброяването от 2001 големите нови малцинства са турците (127,226), сърбите (135 376) и босненците (108,047). Мнозинството от тях живеят в столичния метрополен регион. В страната живеят около 30 хиляди филипинци. Българите в Австрия наброяват около 15 хиляди души [7], а във Виена е създадено Австрийско-българското дружество.

Вероизповедания[редактиране | edit source]

73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% — протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Сградата на Австрийския парламент

Австрия е федерална полупрезидентска република, начело с президент, който се избира от народа за 6 години. Парламентът, който се намира във Виена, е двукамерен — състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 5 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер, който се избира от действащия президент. Парламентът може да бъде разпуснат или чрез президентски декрет или чрез вот на недоверие в долната камара (Nationalrat). За да има правото една политическа партия да влезе в Парламента, тя трябва да е получила одобрението на най-малко 4% от гласувалите. Гласуването за президент и за парламент е било задължително до 1982, но след редица законови промени това задължение официално отпада през 2004. От 2007 насам всички граждани на Република Австрия навършили 16 години имат право да гласуват.

Страната е обявена за парламентарна демократично-федерална република през 1920 с приемането на Федералната конституция. Политическата система на Втората република е базирана на тази конституция, която първоначално е била в сила от 1920 до 1929 и повторно е приета на 1 май 1945.

Парламентарно представени партии в Австрия са:

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравнената в административно отношение столица Виена. Провинциите се състоят от 84 окръга (Bezirke), които от своя страна се делят на общини. В страната има 15 самостоятелни града (Statutardstädte), които имат самостоятелно общинско законодателство.

Провинция (Bundesland) Главен град Площ Население [8] Място
1 Бургенланд (Burgenland) Айзенщат 3,966 km² 280,350 9
2 Каринтия (Kärnten) Клагенфурт 9,536 km² 560,753 6
3 Долна Австрия (Niederösterreich) Санкт Пьолтен 19,174 km² 1,588,545 2
4 Горна Австрия (Oberösterreich) Линц 11,980 km² 1,405,986 3
5 Залцбург (Salzburg) Залцбург 7,154 km² 529,085 7
6 Щирия (Steiermark) Грац 16,392 km² 1,203,986 4
7 Тирол (Tirol) Инсбрук 12,648 km² 698,472 5
8 Форарлберг (Vorarlberg) Брегенц 2,601 km² 364,611 8
9 Виена (Wien) Виена 414.90 km² 1,660,534 1

Икономика[редактиране | edit source]

Австрия е 12-тата най-богата страна в света, от гледна точка на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Тя се отличава с висок стандарт на живот и социално ориентирана пазарна икономика, която до 1980-те години е до голяма степен държавна. Ориентирането на страната към Европейския съюз довежда до бърза приватизация, и съотношението между частния и публичния сектор днес до голяма степен е сравнимо със средното ниво в Съюза. В продължение на дълги години, основният търговски партньор на Австрия е Германия, но присъединяването към ЕС прави австрийската икономика по-независима и разнообразява външният ѝ пазар. Страната освен това става и по-атрактивна за чуждите инвеститори заради стабилността си и географската близост до бързоразвиващите се икономики на страните от бившия Източен блок.

Австрия приема еврото като национална валута през 1999 година.

Жито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн глави.

Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал, олово, цинк, природен газ.

Отглежда се царевица, ечемик, пшеница, плодове. Развито е лозарството, лесовъдсвото и ловът. Произвоство на машини и оборудване (електроника, автомобили, превозни средства, лифтове, специално оборудване за планинските региони) хранително — вкусова, енергийна, ВЕЦ. Високотехнологична промишленост — машини, метални изделия, електроника. Силно развит туристически сектор.

Безработицата през февруари 2012 г. е 4,2%, по който показател Австрия е на първо място в Еврозоната.[9]

Култура[редактиране | edit source]

Богатото културно наследство на Австрия е ценено по целия свят, като внушителните паметници на културата,катедралата Свети Стефан, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света.

Спорт[редактиране | edit source]

Благодарение на преобладаващия планински релеф Австрия предлага отлични условия за развиването на зимни спортове. Австрийските скиори в ски алпийските дисциплини са носители на 31 златни медала от Зимни олимпийски игри и са завоювали общо 105 медала. Австрия е четвъртата нация подред по брой спечелени медали на Зимни олимпиади с общо 201 отличия, от които 55 златни. Австрия е била домакин на Зимна олимпиада два пъти - 1964 и 1976, като и двата пъти в Инсбрук. През 2012 в страната се проведе I-та Младежка зимна олимпиада в Инсбрук, където се провеждат и III-та и IV-та Зимна параолимпиада съответно през 1984 и 1988.

Най-популярният отборен спорт в страната е футболът, който се регулира от Австрийската Футболна Асоциация (ÖFB). Националното футболно първенство е Австрийската бундеслига (Fußball-Bundesliga), в която най-популярните отбори са Рапид Виена, ФК Аустрия и Щурм Грац. Австрийският национален отбор по футбол успява да стигне до 4то място на Световното първенство през 1934, до 3то на Световното през 1954 и на 7мо на Световното през 1978. През 2008 Австрия и Швейцария са домакини на XIII-то Европейско първенство по футбол, на което шампион става Испания.

На стадион Ернст Хапел се играе финала на Европейското по футбол 2008
Австрийски първенства
Спорт Мъже Жени
Американски футбол Австрийска лига по американски футбол Австрийска лига по американски футбол
Бейзбол Австрийска бейзболна лига Австрийска бейзболна лига
Баскетбол Австрийска баскетболна лига (ÖBL) Австрийска женска баскетболна лига (AWBL)
Хокей на лед Австрийска хокейна лига (EBEL) Австрийска женска хокейна лига
Футбол Австрийска бундеслига Женска бундеслига
Хандбал Австрийска хандбална лига Австрийска хандбална лига
Волейбол Австрийска волейболна лига (AVL) Австрийска женска футболна лига(WVL)
Водна топка Австрийска бундеслига по водна топка Австрийска бундеслига по водна топка

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Austria. // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, 2009-05-31. Посетен на 2009-05-31.
  2. Total population — At 1 January. // Eurostat. 2009-01-01. Посетен на 2009-05-27.
  3. Der Großglockner ist der höchste Berg Österreichs, grossglockner.at, посетен на 2 ноември 2012 г.
  4. Austria Landform Regions, Библиотека на Конгреса.
  5. Austria - Climate, Библиотека на Конгреса.
  6. http://www.statistik.at/web_de/presse/055278
  7. http://www.mfa.bg/bg/10/pages/view/2524
  8. Population statistics. // www.statistik.at. Посетен на 2007-02-24.
  9. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]