Башкортостан

Република Башкортостан
Башҡортостан Республикаhы
	Република Башкортостан Башҡортостан Республикаhы
Република в Руската федерация
Страна	Русия
Столица	Уфа
Площ	142 947 км² km²
Население	4 013 786 души (2021)
Ръководител	Радий Хабиров
Езици	башкирски, руски
Официален сайт	www.bashkortostan.ru
	Башкортостан в Общомедия

Република Башкортостан, наричан също Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация.^[1] Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на Русия, 27-о място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-о място в РФ). Столица е град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа — 1519 km.

История

Основна статия: История на Башкирия

Република Башкортостан е създадена на 20 март 1919 г. като Автономна Съветска Башкирска Република в състава на РСФСР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика

Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
Водопадът „Атиш“
Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
Планината Ямантау през есента

Географско положение, граници, големина

Република Башкортостан е разположена на границата между Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.^[2]

Релеф

Западната част на републиката е равнинна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.^[2]

Полезни изкопаеми

Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.^[2]

Климат

Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14 °C (град Бирск), -14 °C (село Кага). Средна юлска температура 16,5 °C (село Кага), 20,5 °C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3 °C (в планините) до 2,8 °C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10 °C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000 °C.^[2]

Води

Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата река Урал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).

В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.^[3]

На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.^[3]

Почви, растителност

Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.

Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.^[2]

Население

Населението на Башкортостан на към 2020 г. възлиза на 4 038 151 души, от които 2 518 972 градско население и 1 548 000 селско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.

Административно-териториално деление

Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре, 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4674 населени места.

Административно-териториално дебение на Башкортостан

**Административно-териториално деление на Република Башкартостан към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Уфа (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Агидел	67	15 281	гр. Агидел	15 281	228
Кумертау	170	64 783	гр. Кумертау	60 807	236
Межгоре	219	15 861	гр. Межгоре	15 861	330
Нефтекамск	147	138 314	гр. Нефтекамск	126 805	250
Октябърски	99	113 929	гр. Октябърски	113 929	195
Салават	106	153 181	гр. Салават	153 181	165
Сибай	154	62 067	гр. Сибай	61 054	457
Стерлитамак	109	280 233	гр. Стерлитамак	280 233	130
Уфа	710	1 126 098	гр. Уфа	1 115 560
Муниципални райони
1. Абзелиловски	4289	44 962	с. Аскарово	7634	445
2. Алшеевски	2411	38 874	с. Раевски	19 384	125
3. Архангелски	2411	17 630	с. Архангелское	5819	88
4. Аскински	2542	18 867	с. Аскино	6918	222
5. Аургазински	2014	33 358	с. Толбази	10 114	80
6. Баймакски	5492	57 042	гр. Баймак	17 529	489
7. Бакалински	1951	26 496	с. Бакали	9568	175
8. Балтачевски	1598	18 981	с. Старобалтачево	5598	182
9. Белебеевски	1873	97 459	гр. Белебей	59 123	180	Приютово
10. Белокатайски	3037	18 389	с. Новобелокатай	5961	400
11. Белорецки	11 307	102 143	гр. Белорецк	65 801	350
12. Бижбулякски	2134	22 984	с. Бижбуляк	6446	230
13. Бирски	1717	64 690	гр. Бирск	46 330	106
14. Благоварски	1688	25 423	с. Язиково	6368	70
15. Благовешченски	2259	49 380	гр. Благовешченск	34 955	42
16. Буздякски	1633	27 337	с. Буздяк	10 323	130
17. Бураевски	1792	22 146	с. Бураево	9522	160
18. Бурзянски	4444	16 559	с. Старосубхангулово	4609	330
19. Гафурийски	3038	31 364	с. Красноусолски	11 991	130
20. Давлекановски	1866	40 162	гр. Давлеканово	23 774	109
21. Дувански	3243	30 930	с. Месягутово	10 883	324
22. Дюртюлински	1669	61 051	гр. Дюртюли	30 858	124
23. Ермекеевски	1437	15 737	с. Ермекеево	3937	212
24. Зианчурински	3342	25 582	с. Исянгулово	7418	337
25. Зилаирски	5774	14 923	с. Зилаир	5585	410
26. Иглински	2456	60 777	с. Иглино	16 811	48
27. Илишевски	1974	32 244	с. Верхнеяркеево	9384	160
28. Ишимбайски	4003	88 092	гр. Ишимбай	65 422	160
29. Калтасински	1519	23 613	с. Картаси	4418	210
30. Караиделски	3786	25 533	с. Караидел	5980	217
31. Кармаскалински	1751	50 319	с. Кармаскали	8540	50
32. Кигински	1688	17 235	с. Верхние Киги	6637	353
33. Краснокамски	1688	27 467	с. Николо-Березовка	6202	258
34. Кугарчински	3373	28 649	с. Мраково	8690	275
35. Кушнаренковски	1718	27 074	с. Кущнаренково	9870	60
36. Куюргазински	2235	23 360	с. Ермолаевка	6397	244
37. Мелеузовски	3201	84 042	гр. Мелеуз	58 536	205
38. Мечетлински	1557	22 983	с. Болшеустикинское	7839	374
39. Мишкински	1689	23 419	с. Мишкино	6021	140
40. Миякински	2051	25 620	с. Киргиз-Мияки	7473	190
41. Нуримановски	2512	20 353	с. Красная Горка	4280	100
42. Салаватски	2182	24 196	с. Малояз	4914	364
43. Стерлибашевски	1609	18 207	с. Стерлибашево	5930	182
44. Стерлитамакски	2222	42 281	гр. Стерлитамак		130
45. Татишлински	1376	22 918	с. Верхние Татишли	6615	217
46. Туймазински	2362	132 463	гр. Туймази	68 410	170
47. Уфимски	1597	87 798	гр. Уфа
48. Учалински	4507	71 291	гр. Учали	37 715	450
49. Федоровски	1693	17 147	с. Федоровка	4306	200
50. Хайбулински	3912	31 112	с. Акъяр	6941	520
51. Чекмагушевски	1686	28 546	с. Чекмагуш	11 382	111
52. Чишмински	1824	52 607	сгт Чишми	22 408	57
53. Шарански район	1384	20 518	с. Шаран	5929	201
54. Янаулски	2068	44 911	гр. Янаул	25 747	230

Икономика

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	4886^[4]	4399,3^[5]	4245,8	3744,3^[5]	3048^[6]	3146,9	3060,6^[6]

Транспорт

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки

Източници

↑ Шарце М.Г., Петрушина М.Н. и др. Република Башкортостан (Башкортоста́н) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението - Голям Иргиз [«Банкетная кампания» 1904 — Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Башкорностан
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Башкортостана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-3-1] Шарце М.Г., Петрушина М.Н. и др. Република Башкортостан (Башкортоста́н) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението - Голям Иргиз [«Банкетная кампания» 1904 — Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Башкорностан

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]