Робърт Робинсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робърт Робинсън
Robert Robinson
британски химик
Роден
Починал
8 февруари 1975 г. (88 г.)
Грейт Мисенден, Бъкингамшър, Великобритания
ПогребанВеликобритания
Учил вМанчестърски университет
Научна дейност
Областорганична химия
Учил приУилям Хенри Пъркин младши
Работил вУниверситет в Сидни
Ливърпулски университет
Манчестърски университет
Университетски колеж Лондон
Оксфордски университет
Видни студентиДжон Корнфорт
НаградиНобелова награда за химия (1947)
Медал Дейви (1930)
Кралски медал (1932)
Медал Копли (1942)
Робърт Робинсън в Общомедия

Робърт Робинсън (на английски: Robert Robinson) е британски химик органик[1] и лауреат на Нобелова награда за химия от 1947 г. за работата си по растителните багрила (антоциани) и алкалоидите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робинсън е роден на 13 септември 1886 г. във фермерска къща близо до Честърфийлд, Дарбишър, Англия.[2] Син е на Джеймс Робинсън, производител на хирургически потреби, и Джейн Дейвънпорт.[3]

Робинсън учи в граматическото училище в Честърфийлд и в частното училище Фулнек. След това се записва да следва химия в Манчестърския университет, къде завършва с бакалавърска степен през 1905 г.

Назначен е за първи професор по чиста и приложна органична химия в школата по химия към университета в Сидни през 1912 г.[4] За кратко работи в университета на Сейнт Андрюс в периода 1920 – 1922 г., след което приема позиция като ръководител на департамента по органична химия в Манчестърския университет. През 1928 г. се премества в Университетски колеж Лондон, където също остава две години. След това става професор по химия в Оксфордския университет от 1930 г. Неговото име носят университетски зали в Оксфорд, Манчестър, Ливърпул и Сидни.

Робинсън е силен аматьорски шахматен играч.[5] Той представя Оксфорд в приятелски мач с отбор от Блечли парк през декември 1944 г.,[6] където губи от компютърния пионер Ървинг Джон Гууд.[7] Впоследствие става президент на Британската шахматна федерация в периода 1950 – 1953 г.[8] Заедно с Реймънд Едуардс издава книгата Изкуството и науката на шахмата (The Art and Science of Chess).[9]

В периода 1939 – 1941 г. е президент на Химическото общество на Великобритания, през 1945 – 1950 г. е президент на Британското кралско научно дружество. Чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ от 1934 г.[10] и на Академията на науките на СССР от 1966 г. Той е делегат на Великобритания на първата конференция на ЮНЕСКО през 1947 г.[5]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Синтезирането му на тропинона, предшественика на кокаина, през 1917 г. е не само голяма стъпка в изучаването на алкалоидната химия, но също показва, че каскадните реакции при синтеза в един съд са способни да образуват бициклични молекули.[11][12]

Синтез на тропинон.

Той измисля символа на бензена с кръг в средата, докато работи в университета на Сейнт Андрюс през 1923 г. Също така той въвежда употребата на крива стрелкичка за обозначаване движението на електрон. Освен това Робинсън открива молекулните структури на морфина и пеницилина.[13] През 1957 г. основава списание Tetrahedron заедно с още 50 редактори от оксфордското издателство Pergamon Press.

Робинсън има голям принос към определянето на подреждането на атомите в молекулите на морфина, папаверина, наркотина и други. Тези открития довеждат до успешното произвеждане на някои лекарства против малария.[5]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. Робинсън сключва брак с Гертруд Мод Уолш. След смъртта ѝ през 1954 г., той се жени за вдовицата Стърн Силвия Хилстром през 1957 г.[14] Робърт Робинсън умира на 8 февруари 1975 г.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Structural Relationship of Natural Products (1955)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Saltzman, M. D. The development of Sir Robert Robinson's contributions to theoretical organic chemistry // Natural Product Reports 4. 1987. DOI:10.1039/NP9870400053. с. 53.
  2. ↑ Former RSE Fellows 1783 – 2002 // Royal Society of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 2008-08-28. Посетен на 31 март 2010.
  3. ↑ Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, юли 2006. ISBN 090219884X. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  4. ↑ Nobel Laureates – Chemistry – The University of Sydney, архив на оригинала от 12 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100112182937/http://www.chem.usyd.edu.au/aboutus/laureates.html, посетен на 12 януари 2010 
  5. ↑ а б в г Sir Robert Robinson – Biographical – NobelPrize.org, архив на оригинала от 6 март 2019, https://web.archive.org/web/20190306160419/https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1947/robinson/biographical/, посетен на 6 март 2019 
  6. ↑ Nicholas Metropolis (ed.), History of Computing in the Twentieth Century; chapter Pioneering Work on Computers at Bletchley (I. J. Good), с. 38
  7. ↑ British Chess magazine, February 1945, с. 36
  8. ↑ Nobel Prize bio
  9. ↑ Chemical and Engineering news
  10. ↑ Robert Robinson
  11. ↑ Robinson, R. LXIII. A Synthesis of Tropinone // Journal of the Chemical Society, Transactions 111. 1917. DOI:10.1039/CT9171100762. с. 762 – 768.
  12. ↑ Birch, A. J. Investigating a Scientific Legend: The Tropinone Synthesis of Sir Robert Robinson, F.R.S // Notes and Records of the Royal Society of London 47 (2). 1993. DOI:10.1098/rsnr.1993.0034. с. 277 – 296.
  13. ↑ Abraham, E. P. Sir Robert Robinson and the early history of penicillin // Natural Product Reports 4 (1). 1987. DOI:10.1039/np9870400041. с. 41 – 46.
  14. ↑ Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, юли 2006. ISBN 090219884X. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Робинсън&oldid=12081191“.