Кукушани: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 19: Ред 19:
* {{флагче|България}} Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно<ref name="Памет">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pametbg.com/index.php/bg/jertvi/bezsledno-izcheznali/819-2016-05-02-14-28-10 | заглавие = Андон Василев Андонов (Антоний) | достъп_дата = 14 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Памет (1944 - 1989) | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
* {{флагче|България}} Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно<ref name="Памет">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pametbg.com/index.php/bg/jertvi/bezsledno-izcheznali/819-2016-05-02-14-28-10 | заглавие = Андон Василев Андонов (Антоний) | достъп_дата = 14 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Памет (1944 - 1989) | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
* {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер
* {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер
* {{флагче|България}} [[Андон Попов]] (1888 - 1925), български революционер
* {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик
* {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик
* {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]], български революционер
* {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]], български революционер

Версия от 16:47, 13 юни 2021

Кукушани (на гръцки: Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кукуш

Посрещане на Хюсеин Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

  • Александър Владиков, български фотограф
  • Александър Стаменов (1905 – 1971), български художник
  • Александър Станишев (1886 – 1945), български лекар и политик
  • Анго Попов, български общественик и търговец
  • Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно[1]
  • Андон Кушувалиев (1877 – ?), български революционер
  • Андон Попов (1888 - 1925), български революционер
  • Арап Нако Станишев (1823 – 1886), български предприемач и общественик
  • Аспарух Измирлиев, български революционер
  • Атанас Греков (? – 1863), български възрожденски общественик
  • Атанас Хаджиниколов (1891 – 1953), български революционер
  • Атанас Калибацев (1887 – ?), български революционер
  • Атанас Яранов (1878 – 1964), български стопански историк

В

Велика Железарова-Хаджистоянова
  • Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[2]
  • Василиос Фтенакис (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог
  • Велика Железарова-Хаджистоянова (1886 - ?) в 1897–1902 учи в Българската девическа гимназия в Солун, а в периода 1903-1905 завършва двугодишен курс за учителки по домакинство в Мюнхен в 1906 - 1909 година преподава в Солунската българска девическа гимназия[3]

Г

Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица
  • Гоце Бояджиев, участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет, по някое време е и в ръководството му. Един от „терористите екзекутори“, става четник на Чернопеев, убит е през февруари 1901 в сражението край с. Баялци.[4]
  • Георги (Гоце) Бърдаров (1872 - 1919), български военен деец
  • Георги Влахов, деец на ВМОК
  • Гоце Гърков, български революционер от ВМОРО
  • Георги Думчев (1881 – 1906), български революционер
  • Георги Дупков, български революционер
  • Георги Д. Серков, български учител в родния си град след 1860 година[5]
  • Гоце Гулев (? - 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София[6]
  • Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
  • Гоце Икономов (1876 – ?), участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет.[7][8]
  • Гоце Имов (1870 – 1961), български революционер
  • Гоце Китин, български революционер, четник на Михаил Герджиков в Кукушко[9]
  • Георги Мазнов (1869 - 1912), български революционер
  • Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО[10]
  • Георги Тишинов (1860 – 1904), български общественик[11]
  • Георги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет
  • Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.[12]
  • Георги Узунов (1898 - 1932), български революционер от ВМРО
  • Георги Христов Джибрилов, роден на 25 януари 1878 година, завършил III клас, от 1904 до 1910 година учител, в 1904 година ръкоположен за свещеник и работил като енорийски свещеник в Кукуш от 1910 до 1913 година, бежанец в България в 1913 година, енорийски свещеник в Суватите, Бургаско[13]

Д

Е

И

Й

К

Л

М

  • Мария Вангелова Маркова (1896 - 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО[22]
  • Мария Димитрова Измирлиева, българска учителка
  • Мария Трайкова (1890 - ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година[23]
  • Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на ВКП (б) от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година[24]
  • Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
  • Милан Манолев (? – 1925), български революционер
  • ; Милан Стоилов (1891 – 1903), революционер, македонист
  • Милош Станишев (1865 – 1935), български юрист
  • Милош Станишев (1891 – 1915), български офицер
  • Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с Гоце Тенчов и др.[25] В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.[26]
  • Мицо Андонов (1901 – 1983), български театрален деец
  • Мицо Хр. Пиргов, български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати[27]

Н

П

Р

С

Т

Х

Ц

  • Цветана Станишева-Мирска (1890 - ?), завършила зъболекарство в Нанси в 1912 година.[36] Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева[37]

Я

  • Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) Арапнакова Станишева (1845 – 1925). Баща на Георги, Христо, Мицо, Никола и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.[38]

Починали в Кукуш

  • Апостол Папаконстантину (1924 – 2009), гръцки духовник
  • Герасим Огнянов (1885 – 1912), български революционер
  • Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев[39], загинал през Междусъюзническа война[40]
  • Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[41]
  • Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
  • Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си

Свързани с Кукуш

Македоно-одрински опълченци от Кукуш

Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.
  • Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[43]
  • Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на Гоце Междуречки[44]
  • Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на Славчо Радоев, 2 рота на 13 кукушка дружина[45]
  • Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[46]
  • Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, Сборна партизанска рота на МОО[47]
  • Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[48]
  • Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на Яне Сандански, нестроевата рота на 13-а кукушка дружина[49]
  • Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.[48] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[50]
  • Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[51]
  • Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912[52]
  • Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[53]
  • Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина[54]
  • Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО[54]
  • Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[55]
  • Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, ІV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина[57]
  • Коста Червениванов, 23-годишен, от Кукуш, четата на Гоце Междуречки[58]
  • Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО[59]
  • Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен[60]
  • Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[61]
  • Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[61]
  • Тошо Бегинин, 15 щипска дружина[55]
  • Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.[62]
  • Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина[63]
  • Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[64]

Бележки

  1. ↑ Андон Василев Андонов (Антоний) // Памет (1944 - 1989). Посетен на 14 януари 2021 г.
  2. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  3. ↑ DJ-MediaTools // Солун и българите. Посетен на 8 февруари 2021 г.
  4. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183,188,195-197.
  5. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.590.
  6. ↑ а б Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  7. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  8. ↑ Семейни хроники // geni.com.
  9. ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
  10. ↑ Парцел 36 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  11. ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  12. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
  13. ↑ Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 207.
  14. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.590.
  15. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  17. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  19. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  20. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  22. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  23. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  24. ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.
  25. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 28.
  26. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 160.
  27. ↑ Парцел 35 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  28. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.270.
  29. ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  30. ↑ Парцел 23 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  32. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  33. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
  34. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22-23.
  35. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  36. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  37. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40, 24.
  38. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54
  41. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 252.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  48. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  50. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  54. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  55. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  61. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кукушани&oldid=11024899“.