Кукушани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19: | Ред 19: | ||
* {{флагче|България}} Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно<ref name="Памет">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pametbg.com/index.php/bg/jertvi/bezsledno-izcheznali/819-2016-05-02-14-28-10 | заглавие = Андон Василев Андонов (Антоний) | достъп_дата = 14 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Памет (1944 - 1989) | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
* {{флагче|България}} Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно<ref name="Памет">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pametbg.com/index.php/bg/jertvi/bezsledno-izcheznali/819-2016-05-02-14-28-10 | заглавие = Андон Василев Андонов (Антоний) | достъп_дата = 14 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Памет (1944 - 1989) | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
||
* {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер |
* {{флагче|България}} [[Андон Кушувалиев]] (1877 – ?), български революционер |
||
* {{флагче|България}} [[Андон Попов]] (1888 - 1925), български революционер |
|||
* {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик |
* {{флагче|България}} [[Арап Нако Станишев]] (1823 – 1886), български предприемач и общественик |
||
* {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]], български революционер |
* {{флагче|България}} [[Аспарух Измирлиев]], български революционер |
Версия от 16:47, 13 юни 2021
Кукушани (на гръцки: Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Кукуш
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А
- Александър Владиков, български фотограф
- Александър Стаменов (1905 – 1971), български художник
- Александър Станишев (1886 – 1945), български лекар и политик
- Анго Попов, български общественик и търговец
- Андон Василев Андонов (поп Антоний) (1912 - 26 октомври 1944), български духовник, завършил средно образование в Хасково с отличие, работи в общината и е председател на младежката организация на ВМРО, завършва духовно училище в Черепишкия манастир, след ръкополагането в свещеничество се установява в село Бряст, Хасковско, защитава тезата, че македонците са българи, с Деветосептемврийския преврат, на 26 октомври 1944 година е поканен на вечерна сватба в съседно село и по пътя между двете села изчезва безследно[1]
- Андон Кушувалиев (1877 – ?), български революционер
- Андон Попов (1888 - 1925), български революционер
- Арап Нако Станишев (1823 – 1886), български предприемач и общественик
- Аспарух Измирлиев, български революционер
- Атанас Греков (? – 1863), български възрожденски общественик
- Атанас Хаджиниколов (1891 – 1953), български революционер
- Атанас Калибацев (1887 – ?), български революционер
- Атанас Яранов (1878 – 1964), български стопански историк
В
- Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[2]
- Василиос Фтенакис (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог
- Велика Железарова-Хаджистоянова (1886 - ?) в 1897–1902 учи в Българската девическа гимназия в Солун, а в периода 1903-1905 завършва двугодишен курс за учителки по домакинство в Мюнхен в 1906 - 1909 година преподава в Солунската българска девическа гимназия[3]
Г
- Гоце Бояджиев, участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет, по някое време е и в ръководството му. Един от „терористите екзекутори“, става четник на Чернопеев, убит е през февруари 1901 в сражението край с. Баялци.[4]
- Георги (Гоце) Бърдаров (1872 - 1919), български военен деец
- Георги Влахов, деец на ВМОК
- Гоце Гърков, български революционер от ВМОРО
- Георги Думчев (1881 – 1906), български революционер
- Георги Дупков, български революционер
- Георги Д. Серков, български учител в родния си град след 1860 година[5]
- Гоце Гулев (? - 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София[6]
- Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
- Гоце Икономов (1876 – ?), участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет.[7][8]
- Гоце Имов (1870 – 1961), български революционер
- Гоце Китин, български революционер, четник на Михаил Герджиков в Кукушко[9]
- Георги Мазнов (1869 - 1912), български революционер
- Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО[10]
- Георги Тишинов (1860 – 1904), български общественик[11]
- Георги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет
- Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.[12]
- Георги Узунов (1898 - 1932), български революционер от ВМРО
- Георги Христов Джибрилов, роден на 25 януари 1878 година, завършил III клас, от 1904 до 1910 година учител, в 1904 година ръкоположен за свещеник и работил като енорийски свещеник в Кукуш от 1910 до 1913 година, бежанец в България в 1913 година, енорийски свещеник в Суватите, Бургаско[13]
Д
- Деспина Хараламбиду (р. 1959), гръцки политик
- Димитър Влахов (1878 – 1953), български революционер, публицист и политик, приел по-късно македонизма
- Димитър Кушевалиев, български офицер, подполковник, деец на Тайните офицерски братства
- Дончо Джангалозов (? – 1903), български революционер
- Димитър Бальозов (1908 -), български учен
- Димитър Гълъбов (? – 1908), български революционер
- Димитър Делчев (Мицо) (1879 – 1901), български революционер
- Димитър (Мицо) Икономов (1878 – ?), български революционер и стоматолог
- Димитър Кушевалиев (1866 – ?), български военен и революционер
- Димитър Измирлиев (около 1866 – 1943), български общественик и революционер
- Димитър Станишев (1906 – 1995), български учен, анатом
- Димитър Тенчев, български стоматолог и революционер
- Георги Д. Серков, български учител в родния си град след 1860 година[14]
- Димитър Георгиев Ярцев (1895 – 1936), български военен деец[6]
- Дино Кьосев (1901 – 1977), български журналист и обществен деец
- Дино Ральов, български революционер от ВМОРО, участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет,[15] член на Кукушкия окръжен революционен комитет през 1904 година[16]
- Дончо Калъчев, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[17]
Е
- Екатерина Паница (1884 - 1967), българска просветна деятелка, съпруга на Тодор Паница.
И
- Иван Атанасов, български опълченец, V опълченска дружина, убит на 28 декември 1877 г.[18]
- Иван Бараков – Тарас Булба, български революционер[19]
- Иван Икилюлев (? – 1916), български анархист, участник в Атентата в Градското казино срещу цар Фердинанд I
- Иван (Вано) Икономов (1881 – 1938), български революционер и инженер
- Иван Кълев – Жабата, български революционер от ВМОРО[20]
- Иван Манолев (1871 – 1930), български учител и революционер
- Иван Хаджиниколов (1861 – 1934), български революционер
- Иван Чакмаков (1866 – 1931), български свещеник и революционер
Й
- Йоанис Аманатидис (р. 1961), гръцки политик
К
- Кольо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[21]
- Константин Станишев (1840 – 1900), български просветен и обществен деец
- Константин Станишев (1877 – 1957), български лекар, политик и обществен деец
- Коста Терзиев, български общественик и федералист
- Костадин Дупков, български възрожденски деец
- Костадин Попгутов, български възрожденски деец, участник в Първия църковно-народен събор
- Крум Христов (1906 – 1988), български журналист и дипломат
- Константинос Триаридис (1937 – 2012), гръцки политик
Л
- Люба Икономова (Бичева) (1893 - 1978), българска учителка
М
- Мария Вангелова Маркова (1896 - 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО[22]
- Мария Димитрова Измирлиева, българска учителка
- Мария Трайкова (1890 - ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година[23]
- Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на ВКП (б) от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година[24]
- Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
- Милан Манолев (? – 1925), български революционер
- ; Милан Стоилов (1891 – 1903), революционер, македонист
- Милош Станишев (1865 – 1935), български юрист
- Милош Станишев (1891 – 1915), български офицер
- Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с Гоце Тенчов и др.[25] В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.[26]
- Мицо Андонов (1901 – 1983), български театрален деец
- Мицо Хр. Пиргов, български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати[27]
Н
- Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
- Никола Бучков (1861 – 1899), български революционер
- Никола Влахов (1884 – 1965), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Никола Гърков (? – 1908), български революционер
- Никола Деведжиев (1891 – ?), български печатар, комунист
- Никола Дупков, български учител и революционер
- Никола Иванов, учи в Русия, след 1850 година заедно с Любен Каравелов и Нешо Бончев образуват кръжок и издават списание „Братски труд“ в четири броя[28]
- Никола Манолев, български революционер, османист, адвокат и учен
- Никола Станишев (1906 – 1963), български учен
- Никола Червениванов (1863 – 1939), български химик
- Никола Янев (1888 – 1921), български поет, писател и журналист
- Никос Вергос (1996 -), гръцки футболист
П
- Петър Архондов (1892 – ?), български печатар и социалист
- Петър Гугушев (? – 1912), български революционер
- Петър Дървингов (1875 – 1958), български военен
- Петър Хаджиделев (1899 – ?), български комунист, македоно-одрински опълченец
Р
- Райна Измирлиева (1884 - 1949), българска учителка и революционерка
- Радка Йосифова (1908 - 2012), преподавателка по музика и пеене в НАТФИЗ
С
- Савас Цитуридис (1954 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
- Сакис Булас (1954 - 2014), гръцки певец и актьор
- Станиш Хаджихристов (1779 - 1852), български общественик
- Страхил Титиринов (1905 – 1961), български художник
- Султана Константинова Сарафова (? - 6 юли 1941), българска революционерка, деец на ВМОРО и Илинденската организация[29]
Т
- Тено Гошев (1862 – ?), български революционер
- Тено П. Панайотов, български учител
- Тенчо Папукчиев (1880 - 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София[30]
- Теньо Червениванов (1870 – 1947), български революционер
- Тодор Чопов (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист
- Тома Измирлиев (1895 – 1935), български революционер
- Туше Балтов, български революционер
- Туше Влахов (1899 – 1981), български историк
- Туше Делииванов (1869 – 1950), български революционер
- Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Гоце Междуречки[31]
- Туше Скачков (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист[32]
Х
- Христо Бучков (1857 – 1913), български дипломат
- Христо Влахов (1871 – 1957), български революционер
- Христо Далчев (1872 – 1949), български общественик и просветен деец, депутат в Османския парламент
- Христо Делчев (1885 – 1927), революционер и брат на Гоце Делчев
- Христо Джорлев, български революционер
- Христо Куслев (1877 – 1943), български революционер
- Христо Смирненски (1898 – 1923), български поет
- Христо Станишев (1863 – 1952), български инженер, революционер и общественик
- Христо Тенчев (1867 – ?), учител. Син на Тенчо Георгиев (1812–1884) и Марча Станишева (1825–1906).[33]
- Христо Тенчев (1872 – 1953), лекар. Син на Гоце Тенчов; внук на Тенчо Георгиев и Марча Станишева.[34]
- Христо Трайков (1900 – 1933), български политик, комунист
- Христо (Ичо) Тютюнджиев, български възрожденски общественик
- Христо Хаджидельов (? – 1901), обущар, съосновател на революционния комитет на ВМОРО в Кукуш и член на първия околийски комитет от 1895 година[35].
- Христо Янков, български революционер
Ц
- Цветана Станишева-Мирска (1890 - ?), завършила зъболекарство в Нанси в 1912 година.[36] Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева[37]
Я
- Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) Арапнакова Станишева (1845 – 1925). Баща на Георги, Христо, Мицо, Никола и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.[38]
Починали в Кукуш
- Апостол Папаконстантину (1924 – 2009), гръцки духовник
- Герасим Огнянов (1885 – 1912), български революционер
- Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев[39], загинал през Междусъюзническа война[40]
- Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[41]
- Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
- Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си
Свързани с Кукуш
- Атанас Кушували, български търговец и общественик, сподвижник на Нако С. Станишев
- Доне Митров, български революционер, учител и член на околийския комитет на ВМОРО в Кукуш през 1904 година.[42]
- Константинка Калайджиева (р. 1921), българска филоложка и библиотечна деятелка, по произход от Кукуш
Македоно-одрински опълченци от Кукуш
- Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[43]
- Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на Гоце Междуречки[44]
- Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на Славчо Радоев, 2 рота на 13 кукушка дружина[45]
- Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[46]
- Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, Сборна партизанска рота на МОО[47]
- Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[48]
- Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на Яне Сандански, нестроевата рота на 13-а кукушка дружина[49]
- Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.[48] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[50]
- Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[51]
- Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912[52]
- Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[53]
- Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина[54]
- Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО[54]
- Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[55]
- Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, ІV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
- Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина[57]
- Коста Червениванов, 23-годишен, от Кукуш, четата на Гоце Междуречки[58]
- Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО[59]
- Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен[60]
- Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[61]
- Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[61]
- Тошо Бегинин, 15 щипска дружина[55]
- Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.[62]
- Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина[63]
- Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[64]
Бележки
- ↑ Андон Василев Андонов (Антоний) // Памет (1944 - 1989). Посетен на 14 януари 2021 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ DJ-MediaTools // Солун и българите. Посетен на 8 февруари 2021 г.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183,188,195-197.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.590.
- ↑ а б Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
- ↑ Семейни хроники // geni.com.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
- ↑ Парцел 36 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
- ↑ Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 207.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.590.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 28.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 160.
- ↑ Парцел 35 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.270.
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
- ↑ Парцел 23 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22-23.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40, 24.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 252.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.