Башкортостан

Република Башкортостан
Республика Башкортостан (Башкирия)
Башҡортостан Республикаhы (Башҡортостан)

(знаме)	(герб)
Официален език	руски и башкирски
Столица	Уфа
Ръководителят на републиката	Рустем Хамитов
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Площ	142 947 км²
Население	4 071 181 души (2016)
Гъстота	28.48/км²
Часова зона	UTC +5
Автомобилен код	02

Република Башкортостан, Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. По данни от 2016 г. в републиката живеят 4 071 181 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа 1519 km

История

Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика

• 
  Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
• 
  Водопадът „Атиш“
• 
  Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
• 
  Планината Ямантау през есента

Планината Иремел

Географско положение, граници, големина

Република Башкортостан е разположена на границата мужду Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.

Релеф

Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпростанени карстовите явления.

Полезни изкопаеми

Помпи за нефт на компанията Башнефт

Кариера край Сибай

Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.

Климат

Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град Бирск), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C.

Води

Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая)

Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата рекаУрал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).

В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.

Езерото Асликул

На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите есетествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.

Почви, растителност

Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.

Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.

Население

Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.

Административно-териториално деление

Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре и 12 града с районно подчинение. Общо 4 674 населени места.

Административно-териториално дебение на Башкортостан

Административно-териториално деление на Република Башкартостан към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Уфа (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Агиделски	67	15 281	гр. Агидел	15 281	228
Кумертауски	170	64 783	гр. Кумертау	60 807	236
Межгорски	219	15 861	гр. Межгоре	15 861	330
Нефтекамски	147	138 314	гр. Нефтекамск	126 805	250
Октябърски	99	113 929	гр. Октябърски	113 929	195
Салаватски	106	153 181	гр. Салават	153 181	165
Сибайски	154	62 067	гр. Сибай	61 054	457
Стерлитамакски	109	280 233	гр. Стерлитамак	280 233	130
Уфимски	710	1 126 098	гр. Уфа	1 115 560
Муниципални райони
Абзелиловски	4 289	44 962	с. Аскарово	7 634	445
Алшеевски	2 411	38 874	с. Раевски	19 384	125
Архангелски	2 411	17 630	с. Архангелское	5 819	88
Аскински	2 542	18 867	с. Аскино	6 918	222
Аургазински	2 014	33 358	с. Толбази	10 114	80
Баймакски	5 492	57 042	гр. Баймак	17 529	489
Бакалински	1 951	26 496	с. Бакали	9 568	175
Балтачевски	1 598	18 981	с. Старобалтачево	5 598	182
Белебеевски	1 873	97 459	гр. Белебей	59 123	180	сгт Приютово
Белокатайски	3 037	18 389	с. Новобелокатай	5 961	400
Белорецки	11 307	102 143	гр. Белорецк	65 801	350
Бижбулякски	2 134	22 984	с. Бижбуляк	6 446	230
Бирски	1 717	64 690	гр. Бирск	46 330	106
Благоварски	1 688	25 423	с. Язиково	6 368	70
Благовешченски	2 259	49 380	гр. Благовешченск	34 955	42
Буздякски	1 633	27 337	с. Буздяк	10 323	130
Бураевски	1 792	22 146	с. Бураево	9 522	160
Бурзянски	4 444	16 559	с. Старосубхангулово	4 609	330
Гафурийски	3 038	31 364	с. Красноусолски	11 991	130
Давлекановски	1 866	40 162	гр. Давлеканово	23 774	109
Дувански	3 243	30 930	с. Месягутово	10 883	324
Дюртюлински	1 669	61 051	гр. Дюртюли	30 858	124
Ермекеевски	1 437	15 737	с. Ермекеево	3 937	212
Зианчурински	3 342	25 582	с. Исянгулово	7 418	337
Зилаирски	5 774	14 923	с. Зилаир	5 585	410

Икономика

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Транспорт

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки

• Официален информационен портал на Република Башкортостан
• Кратка енциклопедия на Башкортостан