Сребро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от E174)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сребро
Сребро – бял, със силен метален блясък
Бял, със силен метален блясък
Спектрални линии на сребро
ПаладийСреброКадмий
Cu

Ag

Au
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Сребро, Ag, 47
Група, период, блок 115d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 1
CAS номер 7440-22-4
Свойства на атома
Атомна маса 107,8682 u
Атомен радиус (изч.) 160 (165) pm
Ковалентен радиус 145±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс 172 pm
Степен на окисление 3, 2, 1, −1, −2
Оксид Ag2O (амфотерен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,93
Йонизационна енергия I: 731 kJ/mol
II: 2070 kJ/mol
III: 3361 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 10490 kg/m3
Температура на топене 1234,93 K (961,93 °C)
Температура на кипене 2435 K (2162 °C)
Моларен обем 10,283×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 11,28 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 254 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1283 1413 1575 1782 2055 2433
Скорост на звука 2680 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет 235 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 6,2×107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,01587 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 429 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен[1]
Модул на еластичност 83 GPa
Модул на срязване 30 GPa
Модул на свиваемост 100 GPa
Коефициент на Поасон 0,37
Твърдост по Моос 2,5
Твърдост по Викерс 251 MPa
Твърдост по Бринел 206 – 250 MPa
История
Откритие (≈5000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
105Ag синт. 41,2 дни ε 105Pd
γ
106mAg синт. 8,28 дни ε 106Pd
γ
107Ag 51,839 % стабилен
108mAg синт. 418 г. ИП 108Ag
ε 108Pd
γ
109Ag 49,161 % стабилен
111Ag синт. 8,28 дни β- 111Cd
γ

Среброто (на лат. argentum, сребро, химичен знак Ag) е химичен елемент, преходен метал, с пореден номер 47 в периодичната система на елементите. То е с бял цвят и красив метален блясък. Спада към групата на благородните метали. Среброто има най-високата електропроводимост сред металите. Лесно се поддава на обработка и се използва в електронните продукти, както и в бижутерията.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сребърен варак върху андезитна скала

Среброто понякога се среща в самородно състояние, но най-често в свързано, като например Ag2S, аргентит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag3[SbS3], прираргирит; Ag3[AsS3], прустит и др. Много често е като примес към някои сулфидни руди, но най-вече на галенита – PbS под формата на Ag2S. В този случай се говори за среброносен галенит. Съдържанието му в морската вода възлиза на около 0,001 g/m3.

Среброто е един от металите, които са били известни на човечеството от най-дълбока древност. Египетският фараон Менес с указ е определил отношението между цената на златото и среброто. Архимед определя наличието на сребро в короната на сиракузкия цар Хиреон посредством относителната плътност. През Средновековието алхимиците са го олицетворявали с Луната, като са му давали и съответния знак. Името на държавата Аржентина идва от латинското име на този метал – argentum (испанските завоеватели смятали, че там има големи залежи от сребро).

Място в Периодичната система и строеж на атома[редактиране | редактиране на кода]

Среброто се намира в 11 група, 5 период. В електронната си обвивка има 47 електрона, разположени в пет електронни слоя. Във външния си слой има 1 електрон. На електронния слой, разположен под външния, има 18 електрона и той е незавършен. Атомният радиус на среброто е сравнително малък и затова то здраво задържа валентните си електрони. Ето защо елементът има слаба редукционна способност. При химичните взаимодействия участва с единия си електрон от външния електронен слой и проявява първа валентност. В химичните съединения е от +1 степен на окисление.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

В природата съществуват два естествени изотопа на среброто: 107Ag и 109Ag, като 107Ag е малко по-често срещан (51,839%). Такова равновесие в наличието на два изотопа на един елемент е сравнително рядко в Периодичната таблица. Атомното тегло на среброто е 107,8682(2) g/mol.[2][3]

Освен естествените, съществуват и двадесет и осем радиоактивни изотопа, като най-стабилният е 105Ag с време на полуразпад 41,29 дни, 111Ag има време на полуразпад 7,45 дни и 112Ag е с време на полуразпад 3,13 часа. Останалите радиоактивни изотопи се разпадат бързо, като повечето имат време на полуразпад по-малко от 3 минути.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Сребърна руда
Исторически тенденции в световния добив на сребро

Среброто се среща в природата като сплав със златото или в руди, съдържащи сяра, арсен, антимон или хлор. Основна суровина за добиването на сребро са медни, медно-никелови, оловни и оловно-цинкови руди, добивани в Перу, Мексико, Китай, Австралия, Чили, Полша и Сърбия.[4] В Перу и Мексико среброто се добива от 1546 г. насам и те си остават най-големите производители в света. Мините с най-голям добив се намират във Фреснильо (Мексико), Канингтън (Австралия), Дукат (Русия), Учукчакуа (Перу) и Грийн Крийкс (Аляска).[5]

Металът се получава чрез електролизно рафиниране. Когато рудата е Ag2S или AgCl, тя се обработва по подходящ начин с NaCN, при което се получава Na[Ag(CN)2]. Тази комплексна сол се подлага на електролиза, при което среброто се отлага на катода. Но най-често то се получава от среброносния галенит, като на обработка се подлага руда, в която неговото количество е не по-малко от 0,02 %. При олово-съдържащите руди се прави обогатяване на Ag на сплавта олово-сребро, като се използва евтектикумът на системата, който лежи при 304° и 2,5%. Това обогатяване е предположено от Патисон и често се нарича „патисонизация“.

Полученото сребро се рафинира по електрохимичен път.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Сребро с 99,95 % чистота

Среброто е блестящ метал с относителна плътност 10,5 g/cm3. Топи се при 961,78 °C, а кипи при 2162 °C, като парите са му едноатомни и синьо оцветени. То е доста меко и ковко и може да се обработва механически, но все пак е по-твърдо от златото и по-меко от медта. Може да се изкове на лист с дебелина около 2 μm, който пропуска светлина със синьозелен цвят. Леенето на среброто е невъзможно, тъй като подобно на медта в стопено състояние то разтваря значителни количества въздух, като при застиването кислородът се отделя и разкъсва втвърдената повърхност. Неговите сплави обаче могат да се леят. Среброто е най-добрият проводник на електричество и топлина. То не се окислява, затова се причислява към „благородните метали“.

Ако се подложи обаче на високо налягане в среда от кислород и висока температура, опитът показва, че се окислява съгласно уравнението:

при тези условия Ag2O е екзотермично състояние.

Сероводородът го атакува дори и в следи, при което повърхността почернява вследствие образуването на Ag2S. На това се дължи потъмняването на сребърни предмети, когато са стояли на въздуха дълго време или пък са били внесени в минерални бани, миришещи на сяра. Когато имаме сплав от 80% Ag и 20% Pd, тогава почерняване не се наблюдава. Киселини като HCl, разредена сярна киселина и други не действат на среброто, но то се разтваря в HNO3, както и в гореща концентрирана H2SO4, които действат окислително. Основите не му действат дори и когато са в стопилка. Алкалните цианиди в присъствие на кислорода го атакуват поради образуването на Na[Ag(CN)2]. Почти всички метали го изместват в елементарно състояние от водните разтвори на неговите соли, например:

Свободните халогени го атакуват бавно при нормална температура и в крайна сметка среброто посивява от получения сребърен халогенид.

Тъй като среброто е меко, най-често се среща сплавено с други метали и обикновено с мед. Сребърните сплави се употребяват за приготвяне на бижута, сребърни монети и др. Съдържанието на среброто в сплавта се изразява в проба или титър. Тя показва колко части Ag се съдържат в 1000 части сплав. Среброто се сплавя с много метали, включително и с живака.

Антисептични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Среброто действа антисептично. Ако поставим сребърна пластина в хранителна среда на някоя бактериална култура, бактериите умират. Казва се, че среброто проявява олигодинамично действие. Това действие е присъщо и на други метали – злато, мед и др. Специално при среброто това негово действие се използва във фармацията за приготвяне на редица препарати, намиращи приложение в медицината. Освен това се употребява за посребряване, направа на огледала, в химическото приборостроене и др.

Съединения на среброто[редактиране | редактиране на кода]

Среброто се проявява най-вече от първа валентност и много рядко от втора или трета валентност. В голямата си част едновалентните му съединения са малко разтворими във вода. Много разтворими са флуоридът, нитратът. Ag-йон, когато е хидратиран, е безцветен, обаче с редица безцветни аниони образува цветни съединения, като например AgBr, Ag2CO3, AgI и други, които са обикновено жълто обагрени. Някои соли на среброто, например сулфатът и нитратът, са изоморфони със съответните, но безводни соли на натрия. Малко разтворимите във вода съединения се разтварят в някои реактиви като например Na2S2O3, амоняка, NaCN и други, като се формират комплексни съединения.

Дисребърен оксид – Ag2O[редактиране | редактиране на кода]

Получава се като черна утайка при реакцията между сребърна сол и алкален хидроксид. Всъщност би трябвало да се получи AgOH, обаче хидроксидът бързо се обезводнява при условията на утаителния процес:

Малко се разтваря във вода, но тази част, която е разтворена, определя ясно алкалната реакция на разтвора. AgOH е силна основа, което се доказва от това, че сребърните соли, производни на силни киселини, не се хидролизират.

При нагряването на отворена система Ag2O се разлага равновесно:

 – 6,95 kcal

Налягането на газовата фаза при около 190 °С е 1 at, а при 302 °C – около 20,5 at. Като се има предвид, че парциалното налягане на кислорода във въздуха съставлява 152 mm Hg, е очевидно, че среброто не може да се окисли на въздуха при нагряване. Ето защо Ag2O е ендотермично съединение при нормална температура, като при нагряване се разлага, обаче нагряването не предизвиква реакция, а само променя скоростта на разложителния процес. Водородът и въглеродът го редуцират до метал при 100 °С. С него взаимодейства и H2O2. Разтваря се в киселини, амоняк, както и в разтвори на цианиди:

Комплексният сребърно-амонячен хидроксид е силна основа. Ако към негов разтвор се добави подходящ редуктор (формалдехид и др.) и стъкленият съд е чист, среброто се отделя под формата на огледален слой и се образува т. нар. сребърно огледало. При престой от разтвора се отделя черна кристална маса от сребърен нитрид Ag3N, която има свойства на експлозив. Донякъде се разтваря в концентрирани алкални основи, при което се получават аргенити, в които участва йонът AgO-.

Сребърен хидроксид – AgOH[редактиране | редактиране на кода]

Може да се получи в разредени разтвори на AgNO3 и алкална основа. Бледа утайка, която се обезводнява до Ag2O. Данните в миналото за съществуването на по-нисши оксиди от Ag2O, като например Ag4O и други, понастоящем са отречени. Сребърният оксид намира приложение в медицината, в препаративната неорганична химия и др.

Сребърен хлорид – AgCl[редактиране | редактиране на кода]

Получава се като бяла утайка при процеса:

Среща се и като минерал. Много малко разтворим във вода: 1 литър вода разтваря при 18 °С около 1,2×10-5 мола AgCl, но се разтваря в разтвори на цианиди, амоняк, тиосулфати поради образуването на комплексни съединения, респ. йоните [Ag(NH3)2], [Ag(CN)2], [Ag(S2O3)2]. Не се разтваря в киселини, обаче концентрирана HCl го разтваря доста поради образуването на комплексните йони [AgCl2]-. Относителна плътност 5,5 – 5,6. Топи се при 450 °С и образува оранжева течност, която затвърдява в рогоподобна маса. Тъй като AgCl има термично разширение почти като стъклото и добра адхезия към него, понякога се използва като спойка между стъклени плочи.

Над 1000 ˚С се изпарява. Кипи при 1554 ˚С. Сухият AgCl може да присъединява амонячни молекули, като се образува съединения от вида: AgCl.xNH3, където х = 1 – 3. Сребърният хлорид взет в суспензия се редуцира от цинков прах, като се получава т.нар. молекулно сребро:

Редуцира се и от атомен водород.

Сребърен флуорид – AgF[редактиране | редактиране на кода]

Той представлява бяла кристална маса, разтворима във вода. Познат е в няколко кристалхидрата. Безводен, поглъща до 850 обема NH3. С HF формира съединенията AgF.HF и AgF.3HF.

Сребърен бромид – AgBr[редактиране | редактиране на кода]

Сребърният бромид AgBr е бледожълта утайка; той е по-малко разтворим от AgCl. Използва се във фотографията.

Сребърен йодид – AgI[редактиране | редактиране на кода]

Той представлява жълта утайка, която е най-малко разтворима от халогенидите: 1 литър вода при 18 ˚С съдържа около 1,2×10-8 мола AgI. Известен е в три полиморфни форми: α-AgI, която е устойчива до 137 ˚С; β-AgI, устойчива до 146˚С, и γ-AgI (гама-AgI), устойчива до температурата на топене 552 ˚С. В отнасянията си към амоняка, цианидите, тиосулфатите и др. е близък до хлорида. С HI и алкалните йодиди образува доста стабилни и при това с голямо разнообразие комплексни съединения: K2[AgI3], K[AgI2] и др. Интересно е, че полиморфната форма γ-AgI е около 4000 пъти по-електропроводима, отколкото α-AgI. Изследванията са показали, че този факт се дължи на йонна проводимост. γ-AgI кристилизира в кубична кристална решетка, но атомите Ag нямат определени места; те са блуждаещи в кристалната решетка и определят високата проводимост. Всички сребърни халогениди и сребърни съединения въобще са светлочувствителни; те се разлагат под влияние на светлината, така че независимо от механизма на фотохимичния процес, който е доста сложен и не е изучен изцяло, дават елементарно, фино диспергирано сребро, което обагря масата в тъмен цвят. Особено светлочувствителен е AgBr.

Сребърен нитрат – AgNO3[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-често срещаната, в практиката, сребърна сол. Получава се от сребро и HNO3:

Представлява безцветни, ромбични нехигроскопични кристали, разтворими добре във вода и донякъде в спирт, ацетон и пиридин. Водният му разтвор има неутрална реакция. Относителната му плътност е 4,35. Топи се при 208,5 ˚С. Познат е в две полиморфни форми с температура на превръщане 159,6 ˚С. Разтворимостта му във вода силно се увеличава с повишаване на температурата. При 100 ˚С в 100 cm3 вода се съдържат 925 g AgNO3. При нагряване се разлага до нитрит, който при по-висока температура преминава в сребро:

Редукционно действащите вещества го превръщат в елементарно сребро. По тези причини, ако попадне върху кожата, я багри в черно. Полученото сребро при процеса:

се разтваря в живак, като се образуват съединенията Ag3Hg4, Ag3Hg2, Ag3Hg, които като твърди образуват дървото на Диана. С KNO3 образува двойна сол, докато с NaNO3 – смесен метал. Популярно наименование на сребърния нитрат е „адски камък“. Намира приложение в галванотехниката, фотографията, при производство на огледала, в медицината за изгаряне на мъртви места, в козметиката за изкуствени „луни“ и др.

Сребърен сулфат – Ag2SO4[редактиране | редактиране на кода]

Получава се при реакцията на сребърен нитрат със сярна киселина или алкален сулфат. Представлява ромбични кристали, слабо разтворими във вода. Относителна плътност 5,45. Топи се при 645 ˚С. Разлага се към 920 ˚С:

Сребърен сулфид – Ag2S[редактиране | редактиране на кода]

Получава се при прекарване на H2S през разтвор на сребърна сол. Той е черна утайка, която не се разтваря в киселини, в амоняк и натриев тиосулфат, но се разтваря в алкални цианиди. Дава две полиморфни форми. Топи се при 654 ˚С. Той е най-малко разтворимото сребърно съединение.

Други сребърни съединения[редактиране | редактиране на кода]

Съществува AgNO2 – жълтеникав, средно разтворим във вода, Ag3PO4 – жълт, Ag2P2O7 – бял, Ag2CO3 – жълт и др.

Освен това са наблюдавани двувалентни и тривалентни сребърни съединения. От двувалентните съединения е получен AgO, означаван понякога неправилно като сребърен пероксид. Представлява черна до виолетова маса, която се получава при взаимодействието на сребърна сол с алкален преоксидисулфат или при действието на озон върху среброто. Действа силно окислително. Не действа окисляващо. Получен е и AgF2. При нагряване той се разлага, като отделя флуор; по такъв начин е много добър флуориращ агент. Известни са и органични производни на среброто, в които е от втора валентност.

От тривалентните съединения са получени Ag2O3 при анодно окисление на разтвор от AgO в HNO3, освен това К[AgF4], както и съединения с комплексен характер и относително сложен състав.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Приложение

Пари и валута[редактиране | редактиране на кода]

Среброто под формата на златно-сребърна сплав (electrum) се използва за сечене на монети още от около 700 г. пр.н.е. от лидийците. По-късно започват да го рафинират и да секат монети от чисто сребро и много народи са използвали среброто като основа на монетарната си система – т. нар. сребърен стандарт, който се използва от разпадането на Византийската империя до 19 век. През 19 век много нации, сред които САЩ и Великобритания, преминават от сребърен към златен стандарт на националната си валута, а през 20 век той бива заменен с други механизми за стабилност на националните валути.

В съвременния свят среброто се използва като ценен метал и сребърните кюлчета имат код за валута XAG според ISO 4217. Името на английската валута лира стерлинг (lang-en|pound sterling)(£) отразява факта, че първоначално това е била една тройунция сребро. Изразът стерлинг е свързан със състава: sterling silver е сплав, съдържаща 92,5 % сребро и 7,5 % други метали, обикновено мед, като стандартът за стерлингово сребро има минимална проба за чистота 925. Стерлинговото сребро е по-твърдо от чистото сребро и има по-ниска точка на топене (893 °C) [4].

Бижутерия и сребърни изделия[редактиране | редактиране на кода]

Богиня Минерва, изобразена на римска сребърна чиния, 1 век пр. Хр.

Главната употреба на среброто е като скъпоценен метал. В чисто състояние среброто е 92,5 %, примесено е обикновено с мед – стерлингово сребро. Бижутата и сребърните изделия обикновено се правят от тази смес. Често то се покрива отгоре с тънък слой от чисто сребро 99,9 %, за да му се придаде блясък, или пък от родий, за да се наподоби злато.

От среброто и сплавите му се изработват още сервизи, полилеи, монети и медали, акумулатори, огледала, свещници, чаши и др. Посребряват се медни, месингови и други предмети. Т. нар. Britannia silver е алтернативна смес, съдържаща 95,8 % сребро, често използвана за сребърни прибори.

Среброто е съставна част на почти всички сребърни сплави и припои, като им придава по-светъл цвят и по-голяма твърдост.[6] Бялото злато от 9 карата съдържа 62,5 % сребро и 37,5 % злато, докато 22-каратовото злато съдържа до 8,4 % сребро или 8,4 % мед.[6]

Фотография[редактиране | редактиране на кода]

Основното положение, на което се гради фотографският процес, е светлочуствителността на сребърните соли, по-точно на AgBr и AgCl. Светлочуствителният слой на фотографските плаки и филми представлява емулсия от AgBr в желатин, която за да повиши светлочувствителността си се оставя да узрее при подходящи условия.

При излагането на фотографската плака на светлина AgBr се разлага до елементарно сребро, и то пропорционално на силата на светлината. Механизмът на фотохимичния процес е следният: при облъчване на сребърния халогенид се емитират електрони и при това в нарастваща степен в реда AgI-AgCl-AgBr. По всяка вероятност протича двуетапен процес. При това образът, очертан от отделилото се сребро, не се вижда и затова се нарича латентен или скрит. За да стане латентният образ видим, той се проявява. Проявяването става в тъмна стая с вещества, които поначало действат редукционно. При това редукционният процес по скорост е пропорционален на експозицията на светлината. Тъй като плаката е още светлочувствителна (в нея се намира още непроменен AgBr), тя се фиксира като се промива с фиксаж.

През 1998 г. 30,98 % от използваното сребро в света е било с приложение във фотографията като сребърен нитрат и сребърен халогенид, а през 2001 това количество спада до 23,47 %, като 20,03 % отива за нуждите на бижутерията, 38,51 % за промишлени приложения и само 3,5 % за монети и медали. Употребата на сребро във фотографията бързо намалява поради намалялото търсене на фотографски филми – през 2007 г. само 14,3 % от използваното сребро е за фотографски цели, което е половината от количеството през 1998 г.[7]

Електротехника и електроника[редактиране | редактиране на кода]

В някои електрически и електронни компоненти, среброто се използва поради отличната си проводимост. Например в печатните платки и RFID антените се използва сребърна паста [4][8], а в компютърните клавиатури има сребърни електрически контакти. Някои от аудиосистемите от висок клас използват изцяло сребърни проводници (цифрово-аналогови преобразуватели, предусилватели), защото се смята, че така се получава най-незначително влошаване на качеството на сигнала. Във високоволтови контакти се използва сребърно-кадмиев оксид, способен да издържи при искренето в резултат на електрическа дъга.

По-малките електронни уреди като слухови апарати и електронни часовници обикновено работят със сребърно-цинкови, сребърно-кадмиеви или сребърно-оксидни батерии поради техния дълъг живот и голямо отношение енергия/тегло. При тях положителният електрод е изработен от сребърен оксид, а отрицателният електрод е от цинк. Използва се алкален електролит, обикновено натриева основа (NaOH) или калиева основа (KOH). Среброто се редуцира върху катода от Ag(I) до Ag, а цинкът се окислява от Zn до Zn(II). Химическата реакция протичаща в батерията, е следната:

Оптика[редактиране | редактиране на кода]

Среброто е предпочитано при изготвянето на оптични елементи за прецизна оптика, като в частност огледалата с най-висок коефициент на отражение на светлината от видимата област се правят с покритие от сребро. При по-обикновените огледала за ежедневна употреба използват алуминий. Слоевете са много тънки и се нанасят със специална апаратура.[9] Среброто е предпочитаният материал и за изработка на слънчеви колектори.[10]

Медицина[редактиране | редактиране на кода]

Сребърните йони и сребърните съединения унищожават болестотворни бактерии, вируси, водорасли и гъбички – типично въздействие за тежките метали като олово или живак, но за разлика от тях среброто не е така токсично за човека. Това антимикробно действие е известно отдавна и някога хората са държали водата в сребърни съдове или са пускали сребърна монета, за да запазят течностите от разваляне. За лекуване на рани се използва „сребърен памук“ и „сребърна марля“, предварително напоени със сребърен нитрат и изсушени (йоните Ag+ имат дезинфекционно действие). Антимикробното действие на среброто продължава да е предмет на научни изследвания.[11]

Среброто лесно образува сплав с живак, калай и други метали при нормална температура и затова се използва за приготвянето на амалгама, използвана за изработка на зъбни пломби в стоматологията. За тази цел смес от сребърен прах се смесва с живак до образуването на твърда паста, с която лесно се поставя запълващата пломба. Окончателното втвърдяване приключва след няколко часа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  2. Atomic Weights of the Elements 2007 (IUPAC). // Посетен на 2009-11-11.
  3. Atomic Weights and Isotopic Compositions for All Elements (NIST). // Посетен на 2009-11-11.
  4. а б в Hammond, C. R.. The Elements, in Handbook of Chemistry and Physics 81st edition. CRC press, 2000. ISBN 0849304814.
  5. Top silver producers. // Infomine.com. Посетен на 2009-04-05.
  6. а б Gold Jewellery Alloys > Utilise Gold. Scientific, industrial and medical applications, products,suppliers from the World Gold Council. // Utilisegold.com, 2000-01-20. Посетен на 2009-04-05.
  7. Silver Supply & Demand. // The Silver Institute. Посетен на 2009-05-05.
  8. http://www.ee.washington.edu/faculty/nikitin_pavel/papers/APS_2005.pdf
  9. Wilson, Ray N.. Reflecting Telescope Optics: Basic design theory and its historical development. Springer, 2004. ISBN 3540401067. с. 422.
  10. Jaworske, D.A.. Reflectivity of silver and silver-coated substrates from 25 °C to 800 °C (for solar collectors). // Energy Conversion Engineering Conference, 1997. IECEC-97., Proceedings of the 32nd Intersociety 1. 1997. ISBN 0-7803-4515-0. DOI:10.1109/IECEC.1997.659223. с. 407.
  11. Chopra, I. The increasing use of silver-based products as antimicrobial agents: a useful development or a cause for concern?. // The Journal of antimicrobial chemotherapy 59 (4). 2007. DOI:10.1093/jac/dkm006. с. 587 – 90.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silver“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.