Шерууд Роуланд
| Шерууд Роуланд Sherwood Rowland | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Нюпорт Бийч, Калифорния, САЩ |
| Учил в | Охайски уеслиански университет Чикагски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Учил при | Уилард Либи |
| Работил в | Калифорнийски университет, Ървайн |
| Награди | Нобелова награда за химия (1995) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Шерууд Роуланд в Общомедия | |
Франк Шерууд Роуланд (на английски: Frank Sherwood Rowland) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г. Изследванията му засягат атмосферната химия и химичната кинетика. Най-известното му откритие е, че хлорофлуоровъглеродите допринасят за изтъняването на озоновия слой. Преподава в Калифорнийския университет, Ървайн.[1][2]
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Роуланд е роден в Делауеър, Охайо на 28 юни 1927 г. Получава образованието си от публични училища и успява да завърши средното си образование малко преди 16-ия си рожден ден.[3] През летните ваканции му е поверено да се занимава с местната метеорологична станция. Това е първата среща на Роуланд със систематичните опити и събиране на данни. След като постъпва в Охайския уеслиански университет, Роуланд почти го завършва за 18-ия си рожден ден, когато постъпва във военноморски сили, за да обучава радисти. След 14 месеца е освободен от служба. След това се записва в Чикагския университет, където под менторството на Уилард Либи започва да изучава радиохимия. Дипломната му работа засяга химичното състояние на радиоактивни бромни атоми, създадени с циклотрон. През 1948 г. получава бакалавърска степен от Охайския уеслиански университет, през 1951 г. получава магистърска степен от Чикагския университет, а през 1952 г. пак оттам получава и докторска степен.[4]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Роуланд работи в Принстънския университет (1952 – 1956) и в Канзаския университет (1956 – 1964), преди да стане пълноправен професор по химия в Калифорнийския университет, Ървайн през 1964 г. Там в началото на 1970-те години той започва да си сътрудничи с Марио Молина. През 1978 г. Роуланд е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1993 г. служи като президент на Американската асоциация за напредък на науката. Става известен най-вече с откритието си, че хлорофлуоровъглеродите допринасят за изтъняването на озоновия слой. Той предлага теорията, че изкуствено създадените органични съединения се комбинират със слънчевата радиация и се разлагат в стратосферата, отделяйки атоми хлор и хлорен моноксид, които са способни да унищожат голям брой озонови молекули.[3] Изследванията на Роуланд, първоначално публикувани в списание Нейчър през 1974 г., пораждат научно разследване на проблема. През 1978 г. в САЩ е издадена първата забрана на аерозолите, съдържащи хлорофлуоровъглероди. Все пак, глобална политика на регулиране на тези газове е въведена едва през 1980-те години.
Роуланд провежда много измервания на атмосферата. В хода на един от експериментите си, Роуланд установява, че CCl3F се премества бързо от едно полукълбо към друго. Роуланд и колегите му дискутират проблема с обществото и политиците, предлагайки различни решения, предполагащи понижение на CFC емисиите. Тези емисии са регулирани за пръв път в Канада, САЩ, Швеция и Норвегия.[3]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Шерууд Роуланд умира на 10 март 2012 г. след усложнения от болестта на Паркинсон.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prather, M. J. и др. F. Sherwood Rowland (1927 – 2012) // Nature 484 (7393). 2012. DOI:10.1038/484168a. с. 168.
- ↑ Molina, M. J. и др. Stratospheric sink for chlorofluoromethanes: Chlorine atom-catalysed destruction of ozone // Nature 249 (5460). 1974. DOI:10.1038/249810a0. с. 810.
- ↑ а б в Nobel Lectures in Chemistry (1991 – 1995). Singapore, World Scientific Publishing, 1997. ISBN 981-02-2679-9. с. 296.
- ↑ F. Sherwood Rowland – Biographical. nobelprize.org
- ↑ Barringer, Felicity. F. Sherwood Rowland, 84, Dies; Raised Alarm Over Aerosols // The New York Times. 12 март 2012.
|
