Фредерик Сангър: Разлика между версии
м сорткат |
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Учен информация |
|||
|име |
| име = Фредерик Сангър |
||
| име-оригинал = |
|||
|ширина на кутията = |
|||
| категория = химик |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
|ширина на картинката = 140 п |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| портрет-описание = |
|||
|роден-дата = {{др|1918|8|13|1}} |
|||
|роден-място |
| роден-място = [[Глостършър]], [[Англия]], [[Великобритания]] |
||
|починал- |
| починал-място = [[Кеймбридж]], Англия, Великобритания |
||
| ⚫ | |||
|починал-място = [[Кеймбридж]], Англия, Великобритания |
|||
| |
| вложки = {{Личност/Учен |
||
| |
| област = [[Химия]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
|народност = |
|||
| ⚫ | |||
|професия = |
|||
| студенти = Елизабет Блекбърн [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]] |
|||
| ⚫ | |||
| публикации = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| награди = [[Image:Nobel prize medal.svg|left|20px]] [[Нобелова награда за химия]] (1958) (1980) |
||
| повлиян = |
|||
| ⚫ | |||
| |
| повлиял = }} |
||
|повлиял = |
|||
|награди = [[Image:Nobel prize medal.svg|left|20px]] [[Нобелова награда за химия]] (1958) (1980) |
|||
|бележки = |
|||
|подпис = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 13:39, 3 април 2015
| Фредерик Сангър Frederick Sanger | |
| британски биохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 ноември 2013 г.
Кеймбридж, Англия, Великобритания |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Химия |
| Учил при | Албърт Нойбергер |
| Работил в | Кеймбриджки университет, Лаборатория по молекулярна биология |
| Видни студенти | Елизабет Блекбърн  |
| Известен с | ДНК секвенция на аминокиселините на инсулина, метод за ДНК секвенция |
| Награди | |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Фредерик Сангър в Общомедия | |
Фредерик Сангър CBE (Шаблон:Lang-en; 13 август 1918 – 19 ноември 2013) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия. Първата получава през 1958 г. „за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“, а втората през 1980 е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър, Шаблон:Lang-en), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном[1] За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980 [2]. Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).
Считан е за баща на геномиката и неговото име носи Институтът Сангър (Шаблон:Lang-en), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на човешкия геном.[3] Според директора му Джереми Фарар работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме генетичния код, което пък революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването[4].
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. на 95 годишна възраст[4].
Източници
- ↑ Шаблон:En икона Sanger, F. (1980). Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/sanger-lecture.pdf, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/, посетен на 8 октомври 2010
- ↑ Wellcome Trust Sanger Institute - History // Wellcome Trust Sanger Institute. Посетен на 2010-06-28.
- ↑ а б Шаблон:En икона Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 // BBC.co.uk, 20 November 2013. Посетен на 20 November 2013.