Димитър Моллов: Разлика между версии
източник |
м източник |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
=== Политическа кариера === |
=== Политическа кариера === |
||
След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва ''„Временни правила за устройството на медицинското управление в България“,'' уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава.<ref>[АКЦЕНТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА |
След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва ''„Временни правила за устройството на медицинското управление в България“,'' уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава.<ref>[http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2018/06/Pros_WW1_173_183.pdf Никола Шопов, Любомир Алексиев, АКЦЕНТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА / Военномедицинска академия, Научно-приложен център по военномедицинска експeртиза, авиaционна и морска медицина, 26 септември 2018 г.]</ref> Избран е за [[народен представител]] през 1879 – 1881, 1884 – 1886, 1894 – 1896 и 1901 – 1903. |
||
След утихването на кризата с [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Моллов се присъединява към партията на [[Драган Цанков]] и е [[министерство на културата|министър на народното просвещение]] между 1883 – 1884. Като краен [[русофил]], след убийството на [[Христо Белчев]] през 1891 г. е интерниран в [[Беброво]]. Завръща се в [[София]] след падането на [[Стефан Стамболов]] през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и [[кмет на София]] (1895 – 1896). |
След утихването на кризата с [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Моллов се присъединява към партията на [[Драган Цанков]] и е [[министерство на културата|министър на народното просвещение]] между 1883 – 1884. Като краен [[русофил]], след убийството на [[Христо Белчев]] през 1891 г. е интерниран в [[Беброво]]. Завръща се в [[София]] след падането на [[Стефан Стамболов]] през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и [[кмет на София]] (1895 – 1896). |
||
Версия от 13:12, 26 ноември 2021
| Димитър Моллов | |
| български лекар и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Императорски московски университет |
| Политика | |
| Министър на народното просвещение | |
| 19 септември 1883 – 11 юли 1884 | |
| УС I ОНС II ОНС IV ОНС VIII ОНС XI ОНС XII ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Владимир Моллов |
| Димитър Моллов в Общомедия | |
Димитър Петров Моллов (1846 – 1914) е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението; действителен член (академик) и подпредседател на Българското книжовно дружество.
Биография
Произход и образование
Димитър Моллов е роден на 7 януари 1846 (26 декември 1845 стар стил) в град Елена. Първоначално учи в Беброво, родното село на баща си. Между 1860 – 1862 г. е учител в Садина, Ковачевец и Върбица. След това учи в гимназия и завършва семинарията в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873), а след това защитава и докторат, също в Москва (1876).
Професионална кариера
Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.
Политическа кариера
След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва „Временни правила за устройството на медицинското управление в България“, уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава.[1] Избран е за народен представител през 1879 – 1881, 1884 – 1886, 1894 – 1896 и 1901 – 1903.
След утихването на кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение между 1883 – 1884. Като краен русофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в Беброво. Завръща се в София след падането на Стефан Стамболов през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и кмет на София (1895 – 1896).
Обратно към медицината
Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на Върховния медицински съвет (1879 – 1882), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883), заместник главен лекар на Българската войска (1884 – 1887), съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз. През 1881 г. Моллов става дописен, а през 1884 – действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898 – 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884 – 1898, 1900 – 1911).
Източници
Смърт
Димитър Моллов умира на 21 януари 1914 г. (на 68 г.)
Семейство
Димитър Моллов и съпругата му Пелагия имат 4 деца - проф. Владимир Моллов, юрист и политик, проф. д-р Васил Моллов, лекар, д-р Петър Моллов - правист, подпредседател на Софийски окръжен съд, и Людмила - пианистка, омъжена за ген. Константин Жостов.
Бележки
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||