Фредерик Сангър: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет, ползвайки HotCat |
м Добавяне на Категория:Членове на Британското кралско научно дружество, ползвайки HotCat |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
[[Категория:Учени в Кеймбриджкия университет]] |
[[Категория:Учени в Кеймбриджкия университет]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] |
||
[[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] |
Версия от 07:11, 17 ноември 2015
Фредерик Сангър Frederick Sanger | |
английски биохимик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 ноември 2013 г.
Кеймбридж, Англия, Великобритания |
Учил в | Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | Биохимия |
Учил при | Албърт Нойбергер |
Работил в | Кеймбриджки университет, Лаборатория по молекулярна биология |
Видни студенти | Елизабет Блекбърн |
Известен с | ДНК секвенция на аминокиселините на инсулина, метод за ДНК секвенция |
Награди | Нобелова награда за химия (1958, 1980) |
Семейство | |
Деца | 3 |
Уебсайт | |
Фредерик Сангър в Общомедия |
Фредерик Сангър CBE (Шаблон:Lang-en; 13 август 1918 – 19 ноември 2013) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия. Първата получава през 1958 г. „за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“, а втората през 1980 е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър, Шаблон:Lang-en), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном[1] За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980 [2]. Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).
Считан е за баща на геномиката и неговото име носи Институтът „Сангър“ (Шаблон:Lang-en), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на човешкия геном.[3] Според директора му Джереми Фарар работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме генетичния код, което пък революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването[4].
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. на 95-годишна възраст[4].
Източници
- ↑ ((en)) Sanger, F. (1980). Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/sanger-lecture.pdf, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/, посетен на 8 октомври 2010
- ↑ Wellcome Trust Sanger Institute — History // Wellcome Trust Sanger Institute. Посетен на 2010-06-28.
- ↑ а б ((en)) Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 // BBC.co.uk, 20 November 2013. Посетен на 20 November 2013.
|